Историята зад 9 от най-добрите снимки на Nat Geo за годината

Цивилизация Природа • •

От милиони снимки само 49 са избрани за най-добрите снимки на годината.

Братовчедките Берта Симигак и Нели Симигак бутат колички по морския лед на път за ежегодните състезания с кучешки впрягове в Каанаак, Гренландия. Съст...

Братовчедките Берта Симигак и Нели Симигак бутат колички по морския лед на път за ежегодните състезания с кучешки впрягове в Каанаак, Гренландия. Състезанията са най-големите събития в града и отразяват важната връзка, която северногренландските инуити имат с кучешките впрягове – основното средство за транспорт тук през по-голямата част от годината.

© Килии Юян / NATIONAL GEOGRAPHIC

През 2022 г. 132 фотографи посещават 60 държави и изпращат 2 238 899 изображения, документиращи многостранния свят, в който живеем.Те избират 118 от своите любими снимки и разговаряме с тях за историите зад 9 от тези завладяващи изображения, които подчертават важността и предизвикателствата на разказването на истории чрез фотография.

„Заснемането и правенето на снимки е все по-трудно, защото вече всички имаме фотоапарати“, казва помощник-главният редактор на National Geographic Ан Фарар. „Работата на разказвачите е трудна, но това е целта на Nat Geo – да прави уникални, изненадващи, невиждани снимки.“

Каанаак, Гренландия / Килии Юян

Фотографът Килии Юян не е непознат в документирането на всекидневието на коренните общности и проблемите, с които се сблъскват по света. Той улавя изненадващи и уникални образи за всяка история.

Фоторедакторът Малори Бенедикт е работила с Юян и преди, но тя казва, че снимка за история, която все още не е публикувана, е приковала вниманието ѝ. В него две братовчедки, Берта Симигак и Нели Симигак, бутат колички през заснежена равнина в Гренландия на път за ежегодните състезания с кучешки впрягове.

Самата история би провокирала читателите да помислят как да се отнасят към своята екосистема, без да я унищожават или експлоатират, но също така това изображение дава по-добра представа за ежедневния живот на жените инуити, казва Бенедикт.

Езерото Blue Cypress, Флорида // Мак Стоун

Ракета Falcon 9 на SpaceX, изстреляна от Кейп Канаверал в ранните часове на 19 юни, се издига над кипарисите. Това е вторият път за по-малко от година...

Ракета Falcon 9 на SpaceX, изстреляна от Кейп Канаверал в ранните часове на 19 юни, се издига над кипарисите. Това е вторият път за по-малко от година, когато ракета на SpaceX се появява в кадър на фотографа Мак Стоун, докато той снима през нощта в отдалечено блато. Стоун казва, че повишената честота на изстрелвания без фанфари „подсказва, че сме преминали в нова ера, в която космическите мисии са нещо обикновено“.

© Мак Стоун

Този перфектен момент на изстрелване на ракета на SpaceX, наблюдаван от тихо блато във Флорида, е чиста случайност, казва Ан Фарар. Фотографът Мак Стоун стои сред блатото посред нощ и прави снимки на спокойния пейзаж, когато забеляза нещо ярко в лилавото небе.

„Често сме много преднамерени във фотографията, за да можем да разказваме истории. Ние преследваме фантастични моменти и търсим правилната композиция и светлина“, казва Фарар. „[Стоун] правеше всичко това, а случайността беше ракетата, проблясваща по средата и създаваща радостна и наистина уникална картина.“

Единственото по рода си изображение е невероятно съчетание на диво блато с едно от чудесата на човешката цивилизация – космическата ракета, изстреляна от Кейп Канаверал.

Национален парк “Емас”, Бразилия // Кейти Орлински

Под пълната луна в една мъглива сутрин в бразилския национален парк “Емас”, низинен тапир, известен сред персонала на парка като Прециоза, се движи по...

Под пълната луна в една мъглива сутрин в бразилския национален парк “Емас”, низинен тапир, известен сред персонала на парка като Прециоза, се движи по пътя. Фотографката Кейти Орлински си спомня изненадващата среща, като отбелязва, че животните могат да се държат непредсказуемо при пълнолуние. „Това определено не беше обичайният маршрут на този тапир“, казва тя. Съществата с дебел хобот датират от около 50 милиона години и са сред малкото бозайници с едро тяло, оцелели след изчезването на мегафауната през последния ледников период. Тапирите са ненаситни на плодове, с което ефективно разпространяват семената на много растителни видове. Те са склонни да пътуват и да се изхождат по-често в болни гори, отколкото в незасегнати, което спомага за повторно засаждане на пейзажа. Но тапирите намаляват поради обезлесяването, развитието на селското стопанство, лова и ударите от превозни средства. Според Международният съюз за защита на природата и природните ресурси всички видове тапири са или уязвими, или застрашени.

© Кейти Орлински / NATIONAL GEOGRAPHIC

На тази снимка тапир с прякор Прециоза следва фотографката Кейти Орлински в бразилския национален парк “Емас”, казва фоторедакторът Маура Фридман. Въпреки че е рядкост тапирите да са толкова приятелски настроени, Фридман посочва, че животните могат да се държат непредсказуемо при пълнолуние.

„На това изображение тя е на нивото на очите, има усещане за интимност и тази магическа мъгла помага на Прециоза да се открои на фона“, казва Фридман.

Орлински успява да направи този кадър в мъглива утрин, след като е преследвала по-неуловими нощни животни с по-малко късмет предната седмица. „Когато работите върху истории, които зависят от фотографирането на животни, голяма част от тях просто се планират и се надяват да имате късмет“, отбелязва Фридман.

​Канарски острови, Испания // Карстен Питър

Изригването на вулкана Кумбре Виеха в Ла Палма през септември 2021 г. е едно от най-разрушителните на Канарските острови от 500 години. Карстен Питър...

Изригването на вулкана Кумбре Виеха в Ла Палма през септември 2021 г. е едно от най-разрушителните на Канарските острови от 500 години. Карстен Питър пристига малко след това, за да отрази събитието. Това е 10-ият вулкан, който той документира за списанието.

© Карстен Питър

Трудно е да се улови скоростта, плътността и усещането за опасност от лава, изтичаща от вулканично изригване, но именно това постига фотографът Карстен Питър със своето изображение.

Питър вече е на Ла Палма на Канарските острови през септември 2021 г., когато вулканът на Кумбре Виеха започна да изригва. Той документира 85-дневното изригване за National Geographic, след което се завръща, за да се съсредоточи върху щетите и върху научната теренна работа след охлаждането на лавата, казва фоторедакторът Саманта Кларк.

Тя отбелязва, че 60 милиона души по света живеят в сенките на активни вулкани, а Ла Палма е особено интересен случай като остров, който се намира в постоянна опасност от изригване. Купищата пепел и лава от септемврийското изригване опустошават местната общност, задушавайки растения и повреждайки домове. Въпреки това изображенията на опасния вулкан се оказват красиви и вдъхващи страхопочитание, казва Кларк.

Минерия, Шри Ланка // Брент Стиртън

Диви азиатски слонове се смесват с добитък на сметище близо до Минерия, в Централна Шри Ланка. Островната страна е дом на около 6000 слона, живеещи в...

Диви азиатски слонове се смесват с добитък на сметище близо до Минерия, в Централна Шри Ланка. Островната страна е дом на около 6000 слона, живеещи в близък контакт с хората. След като са загубили своя дом в равнинните гори, сега слоновете търсят засегнати от човека местообитания, включително обработваеми земи, като са способни да ядат най-малко сто различни растения и култури. Но това не означава, че слоновете в Шри Ланка процъфтяват. Изследователите проследяват нивата на кортизол (хормон на стреса), който може да бъде пагубен за здравето на слоновете.

© Брент Стиртън / NATIONAL GEOGRAPHIC

Фотографът Брент Стъртън има задача да заснеме как дивите азиатски слонове съжителстват със своите съседи хора и да покажем по въздействащ начин тези величествени същества, ровещи се из боклука ни.

Изображението показва група слонове, заедно с добитък на сметището в Минерия, Шри Ланка, където живеят около 6000 слона, втората по големина слонска популация след индийската. Около 70% от слоновете живеят извън защитени зони, което означава, че те са принудени да живеят в близък контакт с хората.

Снимката на Стиртън на тази група мъжки слонове подчертава как изглежда това съвместно съществуване и конфликтите, които може да предизвика, казва помощник-главният фоторедактор Алекса Кийф. Тя добавя, че изображението се откроява и заради усещането за мащаб, което говедата осигуряват с близостта си до огромните слонове.

Кадърът е труден за улавяне не само защото Стиртън трябва да се доближи до дивите животни, но и защото работата в Шри Ланка е предизвикателство заради правителствената криза на фона на икономическия упадък. В крайна сметка обаче Стиртън предоставя прозорец към живота на тези животни, с което Кийф се надява да повиши осведомеността и да насърчи съпричастността.

„Мисля, че това е възможност да се покаже на хората страна на животните, които може би не са виждали преди“, казва тя.

Остров Мерит, Флорида // Дан Уинтърс

Забулена в утринна мъгла, системата за извеждане в космоса (SLS) на НАСА се извисява над стартовия комплекс 39B на космическия център “Кенеди” през ма...

Забулена в утринна мъгла, системата за извеждане в космоса (SLS) на НАСА се извисява над стартовия комплекс 39B на космическия център “Кенеди” през март, докато ракетата чака тестов полет без екипаж. Програмата Artemis на НАСА има за цел да приземи първата жена и първия цветнокож човек на Луната и да използва естествения спътник на Земята като трамплин към Марс.

© Дан Уинтърс / NATIONAL GEOGRAPHIC

След като изчаква два-три часа гъстата мъгла да се разсее, фотографът Дан Уинтърс успява да улови вълшебен кинематографичен момент на ракетата Space Launch System за Artemis I, казва фоторедакторът Тод Джеймс.

Ще бъде изпратена нова космическа капсула без екипаж, наречена Орион, в орбита около Луната за период от шест до 19 дни, преди да се върне на Земята.

„Преценката на един фотограф е майсторство в занаята, а [Уинтърс] има години, години опит.“ Тази снимка подчертава нужното търпение и решителност, необходими за улавяне на правилното изображение, докато се борите с несигурността и логистиката. А и при работата с НАСА има много препятствия, свързани с получаването на куп разрешителни.

Тимбулслоко, Индонезия // Аджи Стайуан

В провинция Централна Ява, Индонезия, селяни от Тимбулслоко се подготвят да добавят кал към гробището си, за да го издигнат над линията на прилива. Пр...

В провинция Централна Ява, Индонезия, селяни от Тимбулслоко се подготвят да добавят кал към гробището си, за да го издигнат над линията на прилива. Преди да добавят калта, те маркират местата на гробовете с бамбукови пръчки.

© Аджи Стайуан /

Фотографът Аджи Стяван е в Централна Ява, Индонезия, докато местните жители работят за спасяването на наводнено гробище. Комбинацията от подпочвени води и покачване на морското равнище означава, че домовете на хората се наводняват почти целогодишно, казва фоторедакторът Кърт Мъчлер.

Глобалното затопляне води до покачване на морското равнище в световен мащаб с около 2 см годишно, но в Ява земята потъва с цели 10 см. Гробището е едно от последните останали места, които свързват общността с нейната история. В продължение на четири години Стайуан документира живота на хора, чиито домове са наводнявани и те стават климатични бежанци.

„Ние променяме климата на тази планета с все по-бързи темпове“, казва Мъчлер. „Мога само да се надявам, че в близко бъдеще, вместо да воюваме един срещу друг, ще се обединим и ще направим нещо по въпроса, за да спасим нашата планета.“

Море Уедъл // Естер Хорват

Естер Хорват снима Agulhas II по пътя му през дебели антарктически ледени блокове. Коварното време прави предизвикателство осигуряването на оборудване...

Естер Хорват снима Agulhas II по пътя му през дебели антарктически ледени блокове. Коварното време прави предизвикателство осигуряването на оборудването за камера на борда. „Беше толкова ветровито, че трябваше да използвам цялото си телесно тегло, за да държа статива си“, казва тя.

© Естер Хорват

Къде е корабът Endurance на Ърнест Шакълтън остава загадка повече от век, след като потъва край бреговете на Антарктика през 1915 г. Всъщност, остава загадка до тази година. Фотографката Естер Хорват е на място, за да улови историческото откритие, заедно с вълнуващите моменти, водещи до него, казва Ан Фарар.

Хорват прекарва близо 40 дни като част от научна експедиция на мисия за откриването на Endurance. В един от последните дни от пътуването те откриват кораба, докато осветяват океана с мощни светлини.

„Изследванията продължават там всеки ден. В нашия свят има едно усещане за приключение, което е толкова вълнуващо“, казва тя. „Ние смятаме, че сме видели всичко в нашия свят, но не сме.“

Национален резерват “Масай Мара”, Кения // Джен Гайтън

Снимана през нощта с инфрачервена камера, петниста хиена, кръстена от учените Палацо, се усмихва покорно и присвива уши, докато Мулен Руж, доминиращат...

Снимана през нощта с инфрачервена камера, петниста хиена, кръстена от учените Палацо, се усмихва покорно и присвива уши, докато Мулен Руж, доминиращата женска на клана, се извисява над нея. Между тях наднича малкото на Палацо. За разлика от повечето социални бозайници, сред петнистите хиени властват женските. Те поддържат йерархията, съюзявайки се с други женски. Тези африкански хищници, най-големите членове на семейството на хиените, тежат до 86 кг, като женските са средно с 10% по-тежки от мъжките. Клановете, някои от които надхвърлят сто индивида, изграждат сложни общества.

© Джен Гайтън / NATIONAL GEOGRAPHIC

Петнистата хиена е едно от най-неразбраните същества в света, понякога набеждавано за страхливо в поп културата, казва Алекса Кийф. Кийф работи с фотографа Джен Гайтън, докато се провеждат изследвания в Кения, целящи да се разбере поведението на тези животни.

Изображението показва хиена на име Палацо, легнала покорно, докато доминиращата женска на клана се извисява над нея. Черно-белият кадър перфектно улавя сложната природа на социалните взаимоотношения между женски хиени в клан.

Гайтън успява да направи снимката, тъй като хиените от клана са дотолкова свикнали да бъдат наблюдавани, че дори приближаваща се до бърлогата им кола през нощта, не ги притеснява, казва Кийф. Тя се надява, че образът на тези животни, заедно с малкото, което наднича отдолу, ще покаже различната страна на хиените и ще вдъхнови уважение към животните.