Истинско нашествие от торнадо

Природа

Учени изследват загадките на жестоките водни циклони
Торнадо край Чикаша, Оклахома на 6 май
Снимка: Jazz Bishopm, Demotix/Corbis
Торнадо край Чикаша, Оклахома на 6 май Снимка: Jazz Bishopm, Demotix/Corbis

от Brian Clark Howard, National Geographic

Има загинали и десетки ранени, след като най-малко 50 торнада връхлетяха САЩ. Щетите са за милиони долари. Очакват се нови бури.

Торнадото представлява силно въртящ се стълб от въздух, който свързва земната повърхност и облак, обикновено кълбесто-дъждовен. Повечето торнада траят не повече от десет минути, казва метеорологът Харолд Брукс.

Големите торнада обикновено са по-продължителни – около 30 минути, добавя Брукс. При най-мощните скоростта на вятъра е над 483 километра в час, което може да изтръгне сградите от основите им. Те може да са над 3 километра широки и да се въртят в радиус от десетки километри.

По-обикновените торнада са със скорост по-малко от 177 километра в час, широки са около 76 метра и се движат едва с няколко километра в час преди да се разпаднат. Торнадата убиват средно около 60 човека годишно в САЩ, повечето от които загиват от падащи отломки.

Галерия | Яростта на природата

Вижте 8 снимки

Най-интензивните торнада се появяват от суперклетки - това са гръмотевични бури, характеризиращи се с наличието на мезоциклон (мощно и постоянно въртящо се насочено нагоре въздушно течение). „За такава буря първо са ви нужни съставките за обикновена буря“, казва Брукс. Те включват топла влага до земната повърхност и сравнително студен, сух въздух отгоре. „Топлият въздух е плаващ и подобно на горещ балон се издига нагоре“, казва Брукс. За суперклетка е нужно повече - ветрове, които увеличават силата и променят посоката с височината. „След това възходящият поток започва да се върти и става суперклетка“, обяснява Брукс.

Суперклетката се заформя високо във въздуха и, в около 30% от случаите, води до образуване на торнадо под нея. Това става, когато въздухът слизащ от суперклетката причинява въртене близо до земята.

За образуването на торнадо е нужна и конкретна ситуация, при която издигащият се въздух трябва да бъде студен, но не и прекалено. Той трябва да бъде с няколко градуса по-студен от заобикалящия го, казва Брукс.

Торнада се наблюдават на всички континенти, освен на Антарктида. Най-често те се регистрират в Северна Америка, където всяка година се образуват около 1200. Срещат се обаче и в други страни.

Торнадата може да възниквант по всяко време на деня и годината, макар да са най-обичайни през пролетта, особено през май и юни в Северна Америка.

Много по-трудно е да се прогнозира появата на торднадо, отколкото на ураган - ураганите са по-големи бури и траят много по-дълго. Предсказването на пътя на торнадото също е предизвикателство. Брукс казва, че като цяло торнадата следват общото движение на бурята с която са свързани, но маршрутът може да бъде изменчив.

„Сякаш сте извели куче на разходка“, казва той. „Излизате на улицата, но по средата то започва да ходи напред-назад.“