Истинската мартеница е пресукан червен и бял конец

България

Мартеницата по принцип е усукан бял и червен конец. Задължително пресукан наляво.
Илюстрация: iStock
Илюстрация: iStock
Пижо и Пенда не са лицето на мартеницата. Те са литературни герои. Това е едно доказателство по какъв начин литературата, различни легенди и публикации могат да се наслагват и използват във всеки един от обредите. Мартеницата по принцип е усукан бял и червен конец. Задължително пресукан наляво. Това казва гл. ас. д-р Иглика Мишкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

„В годините на традиционното общество в семействата са подготвяли съответната прежда, която е пренощувала пред трендафил, защото той е растението, което има свойството да пропъжда всяко зло. След като преждата е прочистена, жената е ставала рано сутрин и е правела мартениците за семейството, за домашните животни, за оръдията на труда, за мъжа и жената. Малко по-късно мартениците започват да се подаряват и стигаме до последните десетилетия, в които тя е най-автентичният символ на българското. Вербалното наричане за здраве е допълване на силата на двата цвята – белия и червения. Мартеницата е амулет, тя има силата да предпазва човека, който я носи от лошо“, обясни тя.

По отношение на декорациите и материалите, от които днес се изработва мартеницата, д-р Мишкова споделя, че има промени.

„Когато говорим за днешните декорации – днес не се използват толкова естествени материали както преди. За направата на герданче вместо лешник, жълъд, орех сега ползват обикновено топче, изработено от майстор или внесено отвън дори. Материалите се променят. Голяма част от традиционните мартеници, които са били изработени от вълна, днес са заменени от мартеници, които са изработени от синтетични материали“, посочва тя.

Д-р Мишкова коментира и защо синьото мънисто присъства толкова често като декорация на мартеницата:„Синьото мънисто е взимано от декорацията на конете. В нашата традиция то има изключително голяма сила, защото притежава много силно предпазно свойство“, обяснява главният асистент.

Тя пояснява, че в миналото предците ни са имали два сезона – лято и зима, а не както сега – четири.

„1-ви март е началото на лятото и когато започва един такъв начален период, когато се събуждат силите на природата, когато тази природа трябва да бъде омилостивена, за да могат хората да получат достатъчно добиви от своята реколта, да имат достатъчно животни, би трябвало по някакъв начин да помогнат. Носенето на такъв тип амулети е практиката, която по някакъв начин помага. Не на празно се правят мартеници и за оръдията на труда“, добави още Мишкова.

По думите ѝ обаче както преди, така и сега е най-важно човек да изработи собственоръчно мартеница или ако не може, то да купи такава, и да я закичи на важните за него хора.

Къде се носи мартеницата?

„Мартеницата се е поставяла на различни места при жените и мъжете. Едната идея е, че се слага от лявата страна или на лявата ръка, за да е близо до сърцето. Другата е, че от ляво се слага на неженените, а от дясно – на семейните. Някога на мъжете са слагали мартеница върху пояса“, посочи тя.

От думите й става ясно, че мартеницата може да се носи три дни, до Благовещение или до свети 40 мъченици, т.е. до 9-ти или 25-ти март, а имало региони, в които тя се е носела до жътва.

„Това което не трябва да се забравя е, че мартениците не трябва да се хвърлят на боклука. Може да ги завържете на плодни дървета, но не на друго дърво. Може да я сложите под камък и да видите дали ще се съберат мравки. По този начин може да се гадае дали ще е плодородна годината. Има райони, в които мартеницата се хвърля в реката, след като видите щъркел или чуете кукувича песен. Това се прави, за да се отече всичко лошо“, завършва Мишкова. /БГНЕС