Искате да оцелеете в тъмния океан? Използвайте жилещ щит

На фона на нощната водна тъмнина, рибата помфрет изглеждала сякаш е надула голям балон от дъвка. Вместо това, от устата ѝ стърчала ларва на анемона.

Това е само един от примерите за изненадващи взаимодействия между риби и анемони, документирани от учени в ново изследване, публикувано в Journal of Fish Biology. Снимки, направени от водолази по време така нареченото „гмуркане в черна вода“, показват млади риби, които се навъртат около потенциално опасни анемони и дори ги държат, вероятно използвайки ги като щитове.

Изследователите смятат, че това поведение може да помага на малките риби да избегнат хищници. В открития океан „трябва да намериш начин да се защитиш“, казва Габриел АфонсоАфонсо, ихтиолог от Института по морски науки на Вирджиния и водещ автор на изследването. Според него това приятелство между риби и анемони може да е нов случай на риби, които се крият зад безгръбначни.

Учените се насочват към това поведение, след като Джеф Милисен, морски биолог и независим изследовател от Кона, Хавай, забелязва нещо необичайно.

През 2015 г., по време на ч гмуркане в черна вода край Кона, Милисен вижда риба, която държи нещо като топка с тазовите си перки. Тогава не се знаело какви са съществата. Не е необичайно рибите да се навъртат около безгръбначни, казва той, но това взаимодействие изглеждало странно. Милисен показва снимките си на Дейв Джонсън, един от авторите на изследването, който починал преди публикуването на новия доклад.

Докато учените традиционно изучават риби, уловени и изследвани на сушата, „има огромно количество информация, която може да се извлече просто като потопиш лицето си във водата и се огледаш“, казва Милисен, който не е съавтор на новото изследване.

За новото проучване Джонсън, Афонсо и техни колеги събират изображения от други водолази, занимаващи се с черноводни изследвания, направени между октомври 2018 г. и август 2023 г.

Водолазите, занимаващи се с черноводни изследвания, се гмуркат в океана през нощта и снимат това, което осветяват с фенери или други светлини. Много от животните, заснети на тези снимки, са привлечени от светлината и често са малки, под 2,5 см. „Аз наричам това почти първичен океан“, казва Милисен.

Екипът на Афонсо анализира снимки, направени на дълбочина между 8 и 15 м по време на гмуркания край бреговете на Флорида и Таити. На една снимка се вижда риба от вида Monacanthidae, която държи жълта ларва на анемона в устата си. На друга млада риба кревал плува близо до млади анемони, а в трета сцена млада риба от вида Nomeidae прави същото. Един помфрет изглежда „язди“ друго същество, държано между перките му. Това животно е неидентифициран антозоан, член на групата, включваща анемоните.

В среда без особености и без места за укриване, рибите може би се защитават с помощта на анемони, предполагат изследователите. Възрастните анемони имат жилещи клетки, а поне някои от ларвите им са токсични. В случая с рибата Monacanthidae, водолазът забелязал, че тя сякаш се опитва да държи анемоната между себе си и водолаза. „Рибата се крие зад анемоната, използвайки я като бариера“, казва Афонсо. „Това е нашата интерпретация.“

Изследователите отдавна знаят, че рибите се навъртат около други жилещи организми, особено медузи. Учени многократно са наблюдавали риби, които плуват близо до тях, образуват ята около тях или дори се укриват сред пипалата им, казва Джеф Лийс. ихтиолог от Университета на Тасмания в Хобарт, Австралия, който не е част от изследването. През февруари 2025 г. авторите на изследването публикуват снимки на риби с медузи, които стърчат от устите им, в Journal of the Ocean Science Foundation. Някои риби дори изглежда имитират медузи. Но все още не е ясно колко често се случва подобно взаимодействие между риби и анемони в открития океан, казва Лийс, тъй като в изследването са описани само няколко вида.

Авторите на изследването предполагат също, че малките риби може да помагат за разпространението на анемоните. Но Милисен е скептичен, защото ларвите на рибите се намират на границата между свободно плаващи организми и такива, които се движат самостоятелно. „ Така или иначе, ларвите на рибите не плуват особено добре, нито особено далеч“, казва той. Дори ако рибите наистина помагат за преместването на анемоните, това може да не е от полза, например ако ги отведе далеч от идеалното място за размножаване.

Любопитните наблюдения повдигат много въпроси. Екипът на Афонсо се чуди как рибите могат да държат анемони, без да се наранят, и колко дълго продължават тези взаимоотношения между тях. Държат ли рибите тези организми за минути, дни или седмици? А Лийс се пита как рибите се хранят, ако държат друг организъм в устата си?

Един от основните изводи от това изследване е, че снимките от нощни гмуркания в открито море могат да предоставят нови улики за биологията на ларвите и младите риби. Изучаването на тези обитатели на открития океан е предизвикателство, казва Афонсо, тъй като външният им вид може да се променя драстично с порастването.

За хората океанът може да изглежда просто като синя повърхност, казва Афонсо. Но без гмуркане, учените ще пропуснат много от взаимодействията, които се случват под нея. „Там долу има толкова много сложност.“