Като сцена от “Арахнофобия“: Азиатски паяк тормози американски щат

Природа

Милиони големи жълти, сини и червени паяци от азиатския вид Trichonephila clavata подлагат под обсада жителите в северната част на американския щат Джорджия в сцени, които те оприличават на тези от трилъра „Арахнофобия“ (1990 г.)

Паяк от вида Trichonephila clavata, известен като Joro.

Паяк от вида Trichonephila clavata, известен като Joro.

© Илюстрация: IStock

Паякът Trichonephila clavata, известен като Joro, е инвазивен вид, произхождащ от Източна Азия. За първи път е забелязан в Джорджия през 2014 г. и оттогава 8-сантиметровото безгръбначно изглежда процъфтява в топлия южен климат на щата.

Присъствието му обаче разстройва силно местните хора, заради огромните му плътни паяжини, които могат да достигат до три метра големина.

Дженифър Търпин, живееща в столицата на щата Атланта, определя себе си като арахнофоб (човек с патологичен страх към членестоноги, предимно паякообразни). Тя казва пред Associated Press (AP), че е спряла да почиства листата в двора си, след като се заплита в мрежа на Joro. 50-годишната Търпин се опитала да запали паяжината, но се притеснила, че тя ще падне върху нея. В крайна сметка, се обръща с молба към съсед да премахне паяка и неговото произведение. „Просто не мисля, че ще работя повече в двора“, каза Търпин.

Друга жителка, 67-годишната Деби Гилбърт от Норкрос, също е принудена да вземе нещата в свои ръце. Тя използва пръчка, за да навива гигантските паяжини, след това хвърля пръчката на земята, заедно с паяците и всичко останало, и започва да стъпква паяците. „Аз не подкрепям убийството на нищо“, казва тя. „Живея в мир и с паяци, и с всичко останало наоколо. Но мястото на Joro просто не е тук, това е всичко", казва тя.

Паяците Joro са често срещани в Япония, Китай, Корея и Тайван. Не е ясно как достигат САЩ. Изследователите казват, че изобилието им тази година може да се дължи на промените във времето. А дали паякът ще има отрицателно въздействие върху местната флора и фауна, подобно на други инвазивни видове, предстои да се разбере. “Необходими са повече изследвания”, казва Ан Рипстра, изучаваща поведението на паяци в Университета в Маями.

Междувременно, жителите на Северна Джорджия се опитват да се погодят с новите си съседи.

"Никой не иска да излезе от вратата сутрин, да слезе по стълбите и да се окаже с лице, пълно с паяжини", казва Уил Хъдсън, чиято веранда в Уинтервил става неизползваема заради превземането ѝ от Joro и неговите паяжини. Той казва, че макар паяците да могат да хапят, те не представляват заплаха за хората и никога не са успели да пробият кожата му.

„Миналата година имаше десетки паяци, които създаваха неудобство, докато работех в двора“, продължава разказа си пред AP Хъдсън. „Тази година те са стотици и всъщност правят мястото да изглежда призрачно с всички тези паяжини – като сцена от “Арахнофобия”.