
Императорските цихлиди, за които се смята, че се чифтосват само веднъж, бдят над хилядите си потомци. Възрастните могат да нараснат почти до метър, което ги прави най-големите от близо 250-те вида, ендемични за езерото Танганика.
© Фотограф: Анхел ФиторНищо при цихлидите не е обикновено. Само в езерото Танганика, на предела между Централна и Източна Африка, около 250 вида еволюират от един общ прародител в продължение на 9,7 милиона години.
Едни са с размерите на малко дете, а други са колкото малкия пръст на ръката. Някои прекарват живота си в търсене на идеалната черупка, а след като я открият - и в нейното охраняване.

Мъжки се бият над черупка чрез битка "уста в уста". Цихлидите постоянно са нащрек - да ги снимаш означава да стоиш неподвижно във водата с часове. „Прекарах цели седмици в чакане пред черупка, докато се появи риба“, казва Фитор. „Това граничи с лудост, знам!“
© Фотограф: Анхел ФиторСред тях има и такива, които строят сложни пясъчни сцени – терен върху който да привличат половинка. А има и такива, които съжителстват в хареми.

За Cyathopharynx furcifer целият свят е сцена. Този мъжки е пренесъл достатъчно пясък, хапка след хапка, за да построи кръгла сцена с ширина 66 см. До сутринта той ще танцува енергично на нея с надеждата да привлече половинка. Десетки други ще направят същото, а женските ще оценяват танците и местата, където двойките ще се чифтосват.
© Фотограф: Анхел ФиторПовечето обичат родителството и грижата за поколението, макар че понякога изяждат собствените си яйца.

Бебета Haplotaxodon microlepis търсят безопасност в устата на майка си. При много видове цихлиди и двамата родители носят бебета в устата си, като ги пускат да се хранят, до момента в който малките станат твърде големи, за да се побират там.
© Фотограф: Анхел ФиторКрасноречив пример за тази експлозия от разновидности при цихлидите, е колко добре адаптирани са към условията в езерото, в което заемат почти всяка ниша.

Женска Neolamprologus brevis излиза от дома си – празна черупка на охлюв, докато нейният партньор стои на стража.
© Фотограф: Анхел ФиторПо-голямата част от цихлидите в езерото Танганика, не се срещат никъде другаде. Затова те могат да предложат на учените улики за разгадаване на тайните на еволюцията. А тази задача е спешна, защото тези животни изчезват, преди да сме научили как са се появили.
Рибите са изправени пред безброй заплахи. Градското развитие влошава качеството на водата. Риболовът с хрилни и заплитащи мрежи изсмуква популациите им. А най-красивите сред тях са улавяни за търговия с аквариуми, като много индивиди умират по време на транспортирането.
Експертът по цихлиди Уолтър Солцбъргър от Университета в Базел, Швейцария, се надява, че нарастващият научен интерес към вида ще стимулира усилията за неговото опазване.
„Защитата на цихлидите означава защита на цялата екосистема на това древно езеро“, казва ученият.