Имболк: келтският огнен фестивал, който посреща пролетта – през февруари

С удължаването на дните хиляди хора в Ирландия и Шотландия се събират, за да отбележат завръщането на светлината след дългата, тъмна зима. Галският фестивал Имболк е едно от най-старите известни тържества, посветени на началото на пролетта.

Празникът се отбелязва на 1 февруари – по средата между зимното слънцестоене (Юл) и пролетното равноденствие (Остара). Това древно келтско тържество празнува обновлението и раждането. В келтските традиции огънят е символ на пречистване, плодородие и възраждане. На Имболк е обичайно да се палят свещи, да се разпалват общностни огньове и да се приветства сезонната промяна, която носи повече светлина и топлина.

Какви са основните традиции на Имболк и защо се отбелязва именно тогава? Ето какво трябва да знаете за празника, който въвежда пролетта.

Имболк е един от четирите огнени фестивала в Колелото на годината според неоезическия календар. Колелото включва осем празника – четири, които отбелязват смяната на сезоните, и четири междинни или огнени фестивала: Имболк, Белтейн, Лугнасад и Самайн. Те играят ролята на ориентири между слънцестоенето и равноденствията.

Думата Имболк на староирландски означава в утробата, тъй като това е празник на плодородието и пречистването както при хората, така и в природата, когато първите признаци на пролетта започват да се появяват.

Първото известно споменаване на Имболк се открива в ирландската литература, в сагите от „Ълстърския цикъл“. Смята се, че те са записани между VIII и XI век, но съдържат много по-стари устни разкази, предавани поколение след поколение.

В сагата се казва: „Никой човек не ще пътува из тази страна, който не е преживял безсънно от Самайн (когато лятото отива в покой), до Имболк (когато овцете започват да дават мляко в началото на пролетта), и от Имболк до Белтин (началото на лятото), и от Белтин до Брон Трогайн, тъжната есен на земята.“

Фестивалът е посветен на богинята Бригид, дъщерята на върховния бог Дагда. Тя е позната като Тройната богиня и е свързвана с ковачеството, поезията, лечението, плодородието и пророчествата.

Тъй като Имболк произхожда от предхристиянските келтски обичаи, той почита именно богинята Бригид.

Земята, която започва да се пробужда след зимата, отразява връзката на Бригид с плодородието и идващите по-топли, изобилни месеци. Първите стръкчета див чесън и появата на ново мляко при кравите са сред знаците за настъпването на Имболк. Препратките към бели крави, овце и прясно мляко също символизират пречистването и плодородието.

Древните традиции включват разпалване на огньове, които размразяват земята, както и поставяне на кръста на Бригид, с четири равни рамена, над входовете на домовете като защита. Хората окачвали дрехи на открито, за да получат благословията на Бригид, и слушали песента на чучулигите, знак, че пролетта ще дойде рано.

С течение на времето много езически божества, включително богинята Бригид, са били интегрирани в християнската традиция. Заедно със свети Патрик и свети Колумба, света Бригид е сред тримата покровители на Ирландия.

Християнският празник в нейна чест, Денят на света Бригид, се отбелязва на 1 февруари, същата дата като Имболк.

Легендата за света Бригид датира от V век. Според преданията тя основава първия манастир в Ирландия, този в Килдър. Историите за Бригид разказват как по молитва възстановила зрението на ослепяла монахиня, как чудодейно превърнала вода в бира за колония от прокажени, както и как направила една-единствена бъчва вода достатъчна, за да осигури бира на 18 църкви.

В християнската традиция света Бригид е покровителка на млекопроизводителите, добитъка, акушерките, бебетата и ковачите, препратка към древната й връзка с плодородието, характерна и за богинята Бригид. Важно е обаче да се прави разлика между двете: Бригид, келтската богиня, и света Бригид, християнската светица, въпреки общите теми в техните празници.

Днес честванията на Имболк и Деня на света Бригид често се припокриват, особено в Ирландия, тъй като и двете традиции отбелязват прехода към пролетта. В Шотландия обаче Имболк се празнува по-често под своето древно име, тъй като страната силно поддържа своето келтско наследство.

Както в празненствата на Имболк, така и в Деня на света Бригид, често се срещат Бригидини кръстове, поставени над входовете на домовете, запалени свещи и общностни тържества, които отбелязват завръщането на топлия сезон. Традициите на Имболк акцентират върху природата с разходки, засаждане на семена, слушане на песента на чучулигата. Християнските чествания на свети Бригид наблягат на лечебната й сила, като включват и посещения на свещени кладенци из Ирландия.

Извън Ирландия и Шотландия, Имболк се празнува и от уикани, друиди и други духовни общности. Основни теми в съвременните практики са размисълът, обновлението и поставянето на намерения за предстоящата година.

За да определят свое намерение, празнуващите често засаждат пакетче със семена, произнасят желанията си, формулирани още по време на Юл (Коледа), и заравят семената в земята. С нарастването на растението те се напомнят да подхранват и собственото си намерение.

Други съвременни практики включват оставяне на масло и бира като дар за Бригид, слушане на песента на чучулигата, изработване на Бригидини кръстове, писане на поезия, разходки сред природата и извършване на ритуали със запалени свещи.

Най-голямото празненство, свързано с Имболк, се провежда в графство Килдър, където света Бригид основава своя манастир. Там петдневният фестивал, наречен Brigid, Spirit of Kildare Festival отбелязва Деня на света Бригид, вплитайки християнски, келтски и езически традиции в чест на ирландското наследство.