Имало ли е жени гладиатори в Древен Рим?

Исторически записи и предмети на изкуството предполагат, че в Древен Рим е имало жени гладиатори, макар да са били много по-редки от мъжете.

Тези доказателства се ограничават до около дузина текстове и надписи и още по-малък брой артефакти, които ги изобразяват. Например, римският сенат приел закони през 11 г. и 19 г., забраняващи на жени от висшата класа и свободнородени жени под 20 години да се бият като гладиатори. Друг текст споменава, че около 200 г. император Септимий Север забранил жените гладиатори, защото след едно представление шегите за тяхната свирепост били „насочени към други много видни жени“, пише Live Science.

В Рим жените обикновено били изключени от политиката и не можели да служат в армията. Все пак имали известни свободи, като някои управлявали собствени бизнеси или работели като лекари. Можели да притежават имоти и да сключват договори.

Но за жените гладиатори се знае малко и е трудно да се каже кои били и как се състезавали.

Повечето мъже гладиатори били роби, и вероятно това важи и за жените. Човек можел да стане роб след война, като наказание за престъпление или за неплатени дългове, или по други причини.

„Смятам, че жените гладиатори са били предимно робини, извършили престъпления“, казва Анна Мянчевска, преподавател в Университета „Мария Кюри-Склодовска“ в Полша, която е изследвала и писала много за жените гладиатори. Тя отбелязва, че жени гладиатори можели да бъдат и свободни жени с големи дългове, принудени да продадат свободата си на школа за гладиатори.

Имало обаче изключения, някои мъже гладиатори били от висшите слоеве на обществото, най-известно от които вероятно е император Комод (управлявал от 176 до 192 г.), който се обличал като бог Меркурий и карал сената да гледа неговите триумфални битки, вероятно за да демонстрира властта си. Също така древни текстове предполагат, че няколко жени от висшата класа също се състезавали като гладиатори.

Римският писател Тацит (живял около 56–120 г.) пише, че през 63 г., по време на управлението на Нерон, императорът организирал голямо гладиаторско шоу, по време на което „много знатни дами и сенатори се опозорили на арената“.

Релеф от Халикарнас в днешна Турция изобразява две жени гладиатори с щитове и мечове, и сценични имена, „Амазонка срещу Ахилия“, вероятно вдъхновени от митологията.

Стивън Брунeт, професор по класически науки в Университета на Ню Хемпшир, отбелязва в глава от книгата A Companion to Sport and Spectacle in Greek and Roman Antiquity, че двете жени са показани с броня на гладиатор, наподобяващи римски войник. Подобно на много мъже гладиатори, жените са изобразени с голи гърди. Не носят и шлемове, макар че може художникът просто да не ги е включил, пише Брунeт.

Друг артефакт е статуетка на жена гладиатор, която държи къс, извит кинжал, наречен сика. Но, както при релефа, и тук жената гладиатор не носи шлем и е облечена само с препаска и превръзка на коляното.

Алфонсо Маняс, изследовател в Калифорнийския университет в Бъркли, който през 2011 г. идентифицира статуетката като жена гладиатор, казва за Live Science, че външният вид може да е играл значителна роля при избора на жени гладиатори. Маняс отбелязва, че един от най-ранните източници, споменаващи жени гладиатори, е Николай от Дамаск (живял около 64 г. пр.н.е. – 4 г. сл.н.е.), който пише, че жените, избрани да се бият, не били най-силните или най-умелите, а „най-красивите“. Този текст показва, че човекът, спонсориращ гладиаторското състезание, имал значително влияние върху това кои жени ще се бият.

Маняс казва, че писмените източници често споменават жени гладиатори, участващи в представления, организирани от римските императори. Използването на жени гладиатори вероятно било „много скъпо и ексклузивно шоу, силно свързано с императора, така че се организирало в много редки случаи“, казва той.

Жените гладиатори вероятно били инструктирани да не носят шлемове, за да могат лицата им да се виждат от публиката, казва Маняс. Той също предполага, че им било забранено да се бият до смърт, като отбелязва, че нито един писмен източник не споменава жена гладиатор, загинала в битка. Освен това никога не е откриван надгробен камък на жена гладиатор, въпреки че са документирани над 1000 надгробни камъка на мъже гладиатори.

„В Рим никой не очаквал жена да е умела с оръжия, смела в битка или да се изправи пред смърт чрез сражение“, казва Маняс. Правилата и оръжията вероятно били променени донякъде, за да се намали рискът от смърт, отбелязва той.

Вирджиния Кембъл, преподавател в The Open University във Великобритания, която е изследвала гладиаторите обстойно, смята, че физическата форма вероятно е играла роля при избора на жени гладиатори. „Тъй като има разходи, свързани с обучението и поддържането на гладиатори, изборът на жени – и мъже – поне отчасти би зависел от тяхната физическа форма и способност да се бият“, казва Кембъл за Live Science. „Гладиаторите, в крайна сметка, е трябвало да забавляват, а не да умират, така че е било в интерес на [собственика на школата] да избира разумно своите [бойци].“

Дори ако красотата е била акцентирана, някои зрители били впечатлени от начина, по който се бият. Поетът Статий (живял около 45–96 г.) пише за жените гладиатори, сражавали се в едно шоу, че „би помислил, че отряд амазонки се бие край река Танаис…“