Защо Илинден е един от най-важните български народни празници?

България • от

В образа на еврейския пророк и християнски светец Илия (Свети Пророк Илия) личат следи от езическите култове към древни върховни небесни божества, като славянския Перун (гръмотворец и господар на бурите и дъжда, чието име според легендите носи Пирин планина) и тракийския Загрей (Сабазий, Зевс).

Фреска с изображението на Свети Илия от Рилския манастир, България.

Фреска с изображението на Свети Илия от Рилския манастир, България.

© Wikimedia Commons / Anton Lefterov

Старият завет разказва, че Пророк Илия е потомък на Аароновия род. Той предсказал силна суша, продължила три години и шест месеца, както и нейния край. Свети Пророк Илия завършил земния си път, понесен жив на огнена колесница в небесата. Именно тази сцена е най-често изобразявана в иконографията, която го изобразява.

Традиционният празничен календар на нашия народ е обвързан преди всичко със стопанската дейност на българина като земеделец и скотовъдец. Затова народните обичаи и обреди се определят главно в сроковете на селскостопанската работа. В старите календарни празници е налице една практическа основа, която цели чрез магически действия и думи да осигури плодородието и благополучието и да избегне нещастията.

А както благополучието, така и бедите зависели от боговете, в чест на които се провеждали празнично-обредни ритуали. С разпространението на християнството те показвали слаба и случайна връзка с църковния календар. Безсилна да се пребори с езическата им същност, Църквата поставила на тези празници свои светци покровители или светци патрони, с което усложнила, но и съхранила народната обредност и всъщност самия народ.

Така с времето в народната представа на българите Пророк Илия например станал повелител на небето, бурите, светкавиците и гръмотевиците, от когото зависели дъждовете, плодородието и земната благодат.

На Илинден (20 юли) българите колят курбан в чест на господаря на мълниите, когото наричат Гръмовник,Гръмоделец и Гръмоломник. В деня на неговия празник се организират много от селските събори, съществуващи в българските земи дълго преди появата на християнството, на които се принася в жертва мъжко животно – петел, вол, бик или овен. Така небесният господар е омилостивяван, за да пази землището от суша, градушка и наводнения. Освен коленето на курбан, на Илинден се пекат обредни хлябове, наречени колачи за Свети Илия. Трапезите се редят на високо място, извън селището или под вековни дъбове.

Според народното поверие небесните стихии, които причинява светецът, се дължат на вечната му битка със змейове и триглави лами.

Щом загърми българите казват: “Мълчете, Свети Илия гърми”. Според народната представа Свети Илия с огнената си кола гони ламята да я хване, та да не открадне берекета. А гръмотевиците са изстрелите на светеца по ламята, които падат на земята като нажежени камъни.

Разпространена е представата, че Свети Илия има сестри, които са различни в различните краища на страната ни - Огнена Марина, Богородица, Света Елена, Мария, Магда и др. Но те никога не казват на своя брат кога е празникът на неговото име, тъй като ако узнае ще гърми, святка и тряска толкова много от радост в този ден, че ще затрие Земята. Така той все ги пита кога е, а те всеки път му отвръщат, че не е дошъл или че вече е отминал. Ето как сестрите на Свети Илия пазят света неразрушен до днес.

Според народа ни, ако на Илинден гърми орехите и лешниците ще бъдат кухи и гнили.

На Илинден традицията забранява къпането в реки и в морето, тъй като Свети Илия обича да си взима курбан.