Homo sapiens и неандерталците са се кръстосвали изненадващо често

Наука България

Когато някои от най-ранните представители на Homo sapiens мигрират в Европа преди около 45 000 години, те срещат неандерталци, които вече живеят на континента. И изглежда, че връзките между двата вида процъфтяват.

Антрополог разкрива човешки череп. Изображение с илюстративна цел.

Антрополог разкрива човешки череп. Изображение с илюстративна цел.

© Източник: iStock

Анализите на ДНК, извлечена от най-старите известни човешки вкаменелости в Европа, датирани приблизително на 45 000 години, предполагат, че кръстосването между Homo sapiens и неандерталците, които по това време са на път да изчезнат, е било по-често срещано, отколкото се предполага. Това става ясно от две конкретни проучвания – едното от пещерата “Бачо Киро” в България, а другото от пещера в Чешката република.

Генетичните доказателства в новите доклади показват за първи път, че различни човешки популации достигат Европа малко след 50 000 години. Неандерталците се кръстосват с всички открити досега човешки групи, което гарантира, че някои от техните гени продължават да живеят в ДНК на съвременния човек, пише Science News.

ДНК доказателства от България

Останките на три индивида Homo sapiens, открити в българската пещера “Бачо Киро”, на територията на Община Дряново, позволяват да се извлече ДНК от тях, съдържаща между 3 и 4 % неандерталски гени, съобщава еволюционният генетик Матея Хайдиняк от Института “Франсис Крик” в Лондон на 7 април 2021 г. в Nature.

Древната ДНК е извлечена от зъб, както и от два костни фрагмента, датирани на възраст между 43 000 и 46 000 години. Заедно с човешките останки тук са открити и каменни оръдия на труда, изработвани от хората през късната каменна епоха (късен неолит).

Всички индивиди от “Бачо Киро” са имали близки неандерталски предци - едва пет до седем поколения назад в родословието си“, казва Хайдиняк.

Илюстрация на праисторически човек от каменната ера, облечен в животинска кожа, държи копие с каменен връх по време на лов.

Илюстрация на праисторически човек от каменната ера, облечен в животинска кожа, държи копие с каменен връх по време на лов.

© Илюстрация: iStock

ДНК доказателства от Чешката република

Допълнителни доказателства за древно кръстосване между съвременните хора и неандерталците идват от почти цял човешки череп, открит през 1950 г. в пещера в Чешката република. Около 2 % от гените в ДНК, извлечени от вкаменелост на жена, също идват от неандерталци, съобщава еволюционният генетик Кей Прюфер от Института “Макс Планк” в Йена, Германия за Nature Ecology & Evolution. ДНК анализът показва, че жената също е живяла преди около 45 000 години.

Илюстративно изобразяване на неандерталец.

Илюстративно изобразяване на неандерталец.

© Илюстрация: Pixabay

Вкаменелостите на Hомо sapiens в България и в Чехия не са първите открития, съдържащи неандерталска ДНК в геномите си, но са най-старите, откривани в Европа.

Неандерталците изчезват преди около 40 000 години, въпреки че техните генетични следи остават – съвременните хора имат близо 2 % неандерталска ДНК.

Двете проучвания предполагат, че някои ранни хора, навлезли в Европа, оказват дълготрайно въздействие върху ДНК на съвременните хора, докато други “стигат до задънена улица”. Хората от "Бачо Киро" представляват наскоро идентифицирана популация от древни европейци с генетични връзки с днешните източноазиатци и с коренните американци, но не и със западните евразийци, казва екипът на Хайдиняк.

„Забележително е, че находките от “Бачо Киро” биха могли да представляват популация, която преди 45 000 години се е разпространявала поне от България до Китай“, казва еволюционният генетик Карлес Лалуеза-Фокс от Института по еволюционна биология в Барселона, който не участва в нито едно от цитираните изследвания.

Хората от пещерата “Бачо Киро” са изработили отличителни каменни и костни инструменти и вероятно са изиграли ролята на предци на днешните европейци”, предполага Хайдиняк. Например, възстановена ДНК от костен фрагмент от Homo sapiens от българската пещера, датиран на около 35 000 години показва различен геном от този на по-ранните човешки обитатели на “Бачо Киро”. "Този индивид е допринесъл с гени главно за по-късните популации в Европа и Западна Азия", казва още Хайдиняк.

“Висулка” на 41 500 години е най-старото декорирано бижу в Европа

Вижте повече

“Висулка” на 41 500 години е най-старото декорирано бижу в Европа

Декорираната „висулка“, издълбана от част от бивни на вълнест мамут, е най-старото бижу с орнаментика в Европа според ново изследване. Артефактът, датиран на 41 500 години...