Гюрга Пинджурова – Славеят на трънската и шопската песен

„След смъртта на баща ми майка ни тръгна на работа по чужди къщи и ниви. Лятно време винаги ме водеше на жътва. Оттогава помня жътварските песни и най-вече хубавата песен „Бае, пладне дойде".“

Гюрга Пинджурова

Гюрга е шестото дете на умелия трънски майстор дюлгерин Гюро Пинджуров и съпругата му Тонка. От малка пее песните на своята майка, а в прогимназиалния етап учителите забелязват таланта на младата народна певица. Щастлива случайност я среща с голямата българска оперна певица Христина Морфова (1887 – 1936). С нейна помощ Гуга, както я наричат нейните съвременници, постъпва в Държавното музикално училище в София, а по-късно, като държавна стипендиантка, завършва Пражката консерватория със специалност оперно пеене.

Въпреки възможностите за оперна кариера в чужбина, Гюрга Пинджурова се завръща в България и първоначално учителства из селата в родния си край. Омъжва се и ражда две деца. Поредна щастлива случайност я среща с директора на Националното радио, Сирак Скитник. Той ѝ предлага да стане солистка в радиото, където по това време песните се изпълняват на живо. Тя приема и заедно със своето семейство се премества в София. Така от 1935 г. става редовен участник в програмите на Радио „София“, предимно с трънския си репертоар, популяризирайки за първи път самобитните трънски песни. Появяват се първите ѝ грамофонни записи с арии, художествени и народни песни. През 1936 г. за кратко е хористка в Софийската народна опера, а през 1939 г. се записват и първите ѝ плочи с народни песни.

След 1944 г. певицата развива голяма концертна дейност в България и чужбина и става една от най-популярните, обичани и разпознаваеми народни изпълнителки у нас. Със своя плътен, топъл глас, с неподправено чувство към народната песен, с характерен диалект и школовка в класическото пеене, тя придава неповторимо звучене на много жетварски, битови и хумористични песни от родния си край.

През 50-те и 60-те години е ефира на радиото вече звучат и нейните записи (повече от 80 песни), част от „Златния фонд“ на БНР. Сред тях са: „Омиле ми, Ягодо”, „Гугутка гука в усое“, „Попей ми, Янке ле, невесто“, „Чича рече да ме жени“; „Пушка пукна“; „Страхил войвода“; „Казвай, казвай, хайдут Велко“; „Стоян през гора вървеше“; „Слънце зайде“; партизанската "Ех, Балкан ти роден наш", Кавал ли свири“, „Закукала кукувица“, „Град градила бела Неда“, „Извор вода извирала“; „Гълъб гука у ябука“, „Моме, Калино“, „Две хора се вият“.

През 1951 г. Гюрга Пинджурова получава Димитровска награда, най-висшето държавно отличие на Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата. За заслугите ѝ към народната музика през 1969 г. е удостоена със званието „народен артист“.

Умира на 10 ноември 1971 г. в София.

На голямата народна певица Гюрга Пинджурова, запомнена като Славеят на трънската и шопската песен, е посветен документалният филм „Съблазни и въздържание“ (1983), режисьор Здравко Драгнев, сценарист Васил Джерекаров.

СКАРАЛИ СЕ ДВЕ СВАТИ / Гюрга Пинджурова (запис в Югославия, 1964). YouTube, @ Mr Stephen King.