ГУЛБЕНКЯН – ПЕТ ПРОЦЕНТА И ВИНАГИ В ДОБРО НАСТРОЕНИЕ

Цивилизация

Създатели на модерните САЩ

Една поредица на Красимир Друмев

Нубар Саркис Гулбенкян (на арменски: Նուպար Սարգիս Կիւլպէնկեան; 2 юни 1896 – 10 януари 1972) е арменски бизнес магнат, роден в Османската империя.

Нубар Саркис Гулбенкян (на арменски: Նուպար Սարգիս Կիւլպէնկեան; 2 юни 1896 – 10 януари 1972) е арменски бизнес магнат, роден в Османската империя.

© Аlchetron

"Ако жените не съществуваха, всичките пари на света нямаше да имат смисъл."

Аристотел Онасис

Няма друг милиардер в света, който да е умеел така да се наслаждава на удоволствията, които могат да донесат многото пари. Името на Нубар Саркис Гулбенкян е синоним на епикурейството през двайсетия век, на всевъзможните, но винаги най-префинени удоволствия за духа и тялото, които животът – подплатен с много пари, разбира се – може да предложи. Този арменец не е бил американски поданик, той е бил гражданин на Иран и на Турция, живял е най-вече в Англия, но всъщност бих го нарекъл космополит, гражданин на света. Със съединените щати е водил най-драматичните битки в своя живот и в своя бизнес, след които обикновено отивал да почива на Лазурния бряг във Франция.

Външността му била направо библейска – едра фигура, гъсти черни вежди, по мефистофелски завити нагоре, голяма брада. В бутониерата на сакото си винаги имал орхидея, чийто цвят подхождал на вратовръзката му. Монокъл на дясното око, което гледало изпитателно. Искрящ темперамент, винаги в добро настроение, винаги готов за шеги и усмивки.

Нямало друг чревоугодник като него. „Посвещаването” му било през 1900 г. като малко момче в парижкия хотел „Риц”, чийто управител се хвалел, че може да изпълни всякакви прищевки на своите гости. Ексцентрични американци решили да се уверят в това и поръчали за закуска на следващия ден печени... слонски крака!

Шефът на ресторанта мосю Дебаске запазил спокойствие на духа. От зоологическата градина купил малък слон и господата от Съединените щати се признали за победени. Една порция получил и Нубар, който бил там заедно с баща си Калосте.

На следващия ден в„Риц" момчето за пръв път в живота си опитало стриди и... повърнало. Следващия път обаче му харесали. Така започнала кариерата му на знаменит, известен в целия свят гастроном, който определял менюто си три дни предварително.

Гулбенкян обичал жените и лова, поръчвал си пурите в Куба, без да се смущава, че плаща на режима на Кастро. Говорел шест езика. Голямо злорадство изпитвал, че англичаните се дразнят от това, че вече не се вози в „Ролс Ройс", а предпочита „Мерцедес". Разбира се, това не бил „обикновен" „Мерцедес". В огромната кола"имало бар с хладилник, телефон и телекс, малка библиотека с любимите му книги и прозрачен покрив да гледа небето.

Всичко това Гулбенкян можел да си позволи, защото ежегодно получавал като своеобразна рента стотици милиони долари. Той създал богатството си с помощта на своя баща, който още през 1914 г. притежавал страшно много пари. Нека започна разказа си именно с Гулбенкян-старши, защото той играе важна роля в съдбата на своя син.

© Wikipedia

Калосте се родил през 1869 г. в Константинопол в заможно семейство. Още в края на века разбрал, че бъдещето е на нефта, и се настанил в руския град Баку. Работел там за един предприемач, който имал богати нефтени находища, но не бил наясно какво съкровище всъщност притежава.

На 30-годишна възраст Гулбенкян-старши говорел вече седем езика — турски, арменски, английски, арабски, немски, френски и италиански. Той нямал проблеми

да се разбере в Париж с Ротшилд на френски език, но далеч по-важно било, че двамата се договорили — Ротшилд да откупи нефтените находища в Баку, а Гулбенкян да получи комисионна за това.

Времето обаче било рисковано за такъв бизнес. В началото на 20-и век в Русия имало погроми срещу евреите, носели се слухове за предстояща революция. Ротшилд купил находищата, но се опасявал да ги разработва.

По това време Гулбенкян-старши живеел в Лондон. Той бил на косъм от смъртта, когато през 1896 г. избягал с жена си и малкия си син от родината. Султан Абдул Хамид се захванал да „разрешава" по доста своеобразен начин арменския въпрос, като унищожавал ар­менското християнско малцинство в империята си. Жертвите на кланетата били неизброими.

През 1903 г. Гулбенкян-старши се срещнал с Анри Детердинг, генерален директор на „Роял Дъч петролеум къмпани". Подготвял се за решителна битка с конкурента си Джон Д. Рокфелер, основател на династията Рокфелер, едноличен собственик на „Стандард ойл кьмпани". Гулбенкян-старши успял да препродаде на Детердинг нефтените находища на Ротшилд в Баку една от най-добрите сделки в живота на Детердинг, наричан още „Наполеон на нефта". Гулбенкян-старши получил пет процента от сделката. Оттук нататък щяло да бъде така — винаги пет процента комисионна. Нарекли го Mister Five Percent (Мистър пет процента).

Гулбенкяк-старши станал най-близкият помощник на Детердинг и успял да убеди някои свои приятели от Турция да продадат именно на него нефтените си находища. Битката срещу Рокфелер за цените на нефта на световните пазари можела да започне с пълна сила.

Калосте Гулбенкян не знаел почивка. Той уредил своята комисионна от пет процента, когато се разработвали находищата на нефт в Персия (Иран) и когато се формирала „Ирак петролеум къмпани". Тя станала толкова могъща, че в ръцете й попаднали фактически всич ки находища на Ирак. Гулбенкян получил своите проценти и през 1933 г., когато била създадена Арабско-американската нефтена компания „АРАМКО".

След Първата световна война, като много други арменци, Гулбенкян се оглеждал къде да се засели. Президентът на САЩ Уилсън искал да създаде за арменците втора родина в Америка, искал да им предложи един цял щат с територия горе-долу колкото Белгия. Но Унлсън не могъл да удържи на думата си - съпротивата в Америка против идеята му била твърде голяма.

Гулбенкян нямало да забрави никога това, което той нарекъл предателство на американците. Започнал да гледа на тях като на врагове. В бизнеса - и заради соб-ствените си интереси, разбира се — винаги търсел начини да им се противопоставя, най-вече на европейските пазари.

© Аlchetron

Веднъж между Гулбенкян-старши и Детердинг възникнал конфликт по стратегията и тактиката на нефтената война с американците. Към него се прибавил и един личен момент. През 1920 г. Детердинг отмъкнал от Гулбенкян любовницата му — екзотичната руса красавица Лидия Павловна. Детердинг се оженил за нея и им се родила дъщеря Олга, която по-късно станала известна като медицинска сестра в болницата на Албер Швайцер в джунглите на Африка.

След сватбата на Лидия и Анри Детердинг конфликтът с Гулбенкян достигнал такива размери, че арменецът решил да разори бившия си приятел. Отдал му се случай, когато през 1931 г. „Роял Дъч къмпани" изпаднала в криза и цената на акциите й рязко паднала. Гулбенкян продал свои акции от различни компании, събрал нужните пари и откупил основния пакет акции на „Роял Дъч".

Годината била 1932-а, когато „Мистър пет процента" задълбочил връзките си с Иран и придобил нови акции от Англо-персийската нефтена компания. През 1940 г. той разширил участието си в „АРАМКО". Тя вече експлоатирала находищата в Саудитска Арабия. Но Гулбенкян започнал да се интересува и от мед, каучук и химически продукти - все при същите условия, прословутите пет процента. От 1925 г. нататък той бил подпомаган от синовете си. Но нека сега се върнем към неспокойното детство на Нубар.

На десетгодишна възраст той вече можел да се почувства „капиталист". Докато боледувал от шарка, баща му всеки ден му подарявал по една златна двайсетфранкова монета. Като оздравял, имал 60 монети н Калосте му купил за тях акции на „Шел". Няколко години по-късно, като отишъл да следва в Кеймбридж, тези акции стрували вече стотици долари.

Татко Гулбенкян слушал съветите на своите ориенталски лекари да сменя всяка година любовниците си, за да бъде винаги млад, и затова не е чудно, че препоръчвал същото „лекарство" на сина си. Поискал да го въведе още на 16-годишна възраст в плътската любов и поръчал на лекаря си да намери подходяща любовница за сексуалната премиера.

„Доктор Кемхаджин ми представи една млада жена на около 20 години, която правеше впечатление на много почтена — спомня си Гулбенкян-младши. — Държеше се срамежливо и плахо. Аз имах основание да приема, че довереният лекар на баща ми я е прегледал дали е здрава. Той ми каза да взема едно такси, да отида с нея в хотел, да наема там стая и да разговарям с нея със силен н уверен глас".

Ето какво се случило по-нататьк: „Младата жена и аз отидохме горе в една стая, където се състоя въвеждането ми в половия живот. Аз бях прекалено зает със собствените си изживявания, за да й обръщам много внимание. Но със задна дата си спомням нейните чести възклицания: „Колко млад си всъщност!"

Оттук насетне цял живот Нубар Саркис ще бъде придружаван от млади момичета. И на свръхпреклонна възраст той казвал: „Жените дават смисъл на живота."

През 1912 г. Гулбенкян-младши завършил университета в Бон, където проявявал особен интерес към химията.

„Както е прието в Германия, аз работех твърде старателно. Въпреки това намирах време за развлечения. Вечерите прекарвах със състуденти по кафенетата, кои-то предлагаха чудесен изглед към Рейн. Пиехме бира и пеехме фриволни студентски песни. Ако джобовете ни бяха пълни, отивахме в нощните локали, където имаше достатъчно хубави жени."

Но дори при такъв богат баща джобът на Нубар не винаги бил пълен. Веднъж се стигнало до тежка разправия с таткото — тогава Нубар прекъснал следването си, заминал за Хамбург да учи френски и английски и обедът му често се състоял само от два банана, които стрували 15 пфенига.

Бащата изпратил свой човек в Хамбург да вразуми Нубар. Нищо не излязло. Тогава бащата възложил същата задача на един бивш учител на Нубар. Той започнал преговорите с „нефтения престолонаследник" с богата вечеря и поръчал за предястие черен хайвер. Младежът се „предал", върнал се в Бон и продължил следването си — с още по-солидна сума джобни пари.

За да получи по-голяма финансова независимост, Нубар няма да се поколебае по-късно да даде баща си дори под съд. Нубар спечелил процеса и получил част от акциите на едно предприятие в Канада, което принадлежало на „Ирак петролеум къмпани". Избрали го в ръководството му.

В историята на куриозите е влязъл случаят, когато Нубар веднъж си поръчал в ресторант пиле на грил и платил със служебни пари на лондонското си бюро. Няколко седмици по-късно баща му открил разхода във фирмената книга и буквално побеснял. „Взимаш толкова добри пари — крещял той на сина си. — Как не те е срам фирмата да ти плаща обеда!"

Отношенията им толкова се изострили, че се стигнало до нов съдебен процес. Той продължил цели три години, до 1939-а. Адвокатът на Нубар изискал да бъдат представени всички документи, които засягат бизнеса на бащата и сина — общо около един милион „писмени единици"! Разказват, че бащата изпитвал скрита гордост от „хитрините" на сина си. В крайна сметка старият изтеглил обвиненията си и платил съдебните разходи — близо сто хиляди долара. „Това беше най-скъпото пиле в историята на човечеството" — смеел се Нубар.

Той продължил следването си в Кеймбридж, а след това — от 1917-а до 1922 година работел в нефтения сектор на френското министерство на снабдяването. По-късно станал дясната ръка на Хенри Детердинг в групата „Ройъл Дъч Шел". След разрива между баща му и Детердинг Нубар преминал на работа при стария Гулбенкян. Годината била 1925-а.

Сутринта, когато за пръв път седнал зад писалището във фирмата на баща си, намерил плик, надписан на ръка от стария. На лист хартия пишело: „Да знаеш, няма по-голямо удоволствие от работата!"

На старини Нубар Гулбенкян изказал несъгласие с тази философия на баща си: „Днес се питам дали всъщност е така. Аз си мисля, че все пак единственият смисъл на живота е да му се наслаждаваш."

Работата при стария едва ли наистина можела да му доставя радост, след като подписвал пликове и правел копия на писма. Когато изкарал този курс на „момче за всичко", получил право да сключи първата си сделка с нефт. Чрез американски борсов агент продал на малка френска група южноамерикански акции на „Ройъл Дъч Шел къмпани". За един предиобед спечелил близо милион долара. Баща му не бил доволен: „Ако внимаваше повече, щеше да спечелиш още."

На следващите преговори Нубар вече бил по-настойчив и по-резултатен. Баща и син продавали акции на правителства и концерни от цял свят. И както винаги комисионната била пет процента.

Нубар пътувал много. Разказвал, че веднъж му се наложило да гостува при старейшината на едно берберскo племе в Атласките планини. От него получил подарък две изумително красиви танцьорки. Седмица по-късно момичетата му омръзнали дотолкова, че ги продал на някакъв богаташ с настояването добре да се грижат за тях. Парите предал на благотворителна организация...

През Втората световна война баща и син продължавали заедно да правят сделки с нефт — синът в Лондон, а бащата в Париж. По-късно старият Гулбенкян се преместил във Виши, където управлявало сътрудничещото с германците правителство на маршал Петен. Заради връзките му с този режим „Ирак петролеум къмпани" спрял неговия достъп до иракски нефт, но по—късно старият Гулбенкян дори успял да получи обезщетение за това.

Младият Нубар пък доказал, че не е страхливец. С турския си паспорт пътувал из окупирана Франция и организирал бягството на английски пилоти, които били свалени над Франция и успели да се измъкнат от германско пленничество. Така били спасени няколкостотин души. Правителствата на Франция и Англия го удостоили с високи ордени, бил обявен за член на френския почетен легион.

След войната дошло времето на големия нефтен бум в Близкия изток. Дяловете на Гулбенкян баща и син непрекъснато растели.

На 20 юли 1955 година на 86-годишна възраст Калосте Гулбенкян починал в Лисабон. Вестта разтърсила световните борси. Нефтените акции паднали, защото се очаквала разпродажба на ценните книжа на Гулбенкян.

Това обаче не станало. Бащата оставил твърде скромно наследство на сина си. Голямата част от богатството – то се изчислявало на няколко милиарда долара – отишла във Фондацията „Гулбенкян".

Личният живот на Нубар е поредица от бракове и любовни афери, които изпълвали страниците на булевардната преса. През 1922 година се оженил за испанката с тържественото име Херминия Елена Жозефа Родригес Фейджо. Нямал деца от нея и се развели през 1928 година.

Още преди развода Нубар подготвял нейна заместничка — красивата Доре. Испанката непрекъснато пращала детективи по следите им. Но и щастието с Доре не продължило дълго, защото се появила друга хубавица. Нубар обаче не се оженил за нея, а за трета... През 1940 година сключил брак с дъщерята на голям фабрикант на шампанско. Нубар нямал деца от нито една от жените или любовниците си.

На старини Гулбенкян обичал вечер да чете римски и гръцки класици, възхищавал се от одите на Хораций и на ден, като лекарство, четял по една от тях. Обичал да се шегува с черен хумор, че мечтае приживе да прочете некролога си в големите световни вестници.

И на преклонна възраст дните му били изпълнени с удоволствия, макар и от по-друго естество. Започвал сутрин с обилна закуска, отделял след това един час за спорт — тенис или лов, на обеда посвещавал най-малко два часа. След това поспивал малко и отивал в прочутия „Ембаси клъб", където с пура в ръка разговарял с приятели за старите времена. Вечерята била истински празник за Нубар, а след нея често ходел на опера или на концерт. Нямало нужда да се грижи кой знае колко за бизнеса си — неговите пет процента автоматично пълнели банковите му сметки. За учудване ли е тогава, че винаги бил в добро настроение...