Гръцко лято в обятията на остров Крит

Познавам остров Крит покрай древногръцките митове и легенди, но никога не го бях обмислял като дестинация за пътуване. Нямам много опит с гръцките острови, но като най-големият сред тях, Крит звучеше интересно и вълнуващо. Да се потопим заедно в моето едноседмично пътуване до Крит, а то започва така…

Кацаме на едно от двете големи летища на острова край град Ханя с късен полет. Пътят от София трае едва час и половина и не се усеща. Изчел съм доста съвети за Крит и имах направена резервация за кола. Туристическата част на острова може да се обиколи с градски транспорт, но автомобилът дава повече свобода и удобство. Избирам популярна местна компания, тъй като предлага най-доброто съотношение между качество и цена.

Летището е на около 20-25 минути с кола от центъра. Пътят е хубав, но тъмен, и караме внимателно. Пък и не знаем дали няма камери за скорост. Стигаме до Ханя безпроблемно и оставяме колата на голям обществен паркинг в центъра. Наоколо има няколко такива и са безплатни. Харесал съм хотела Old Town Suites Chania на оживена улица със хубави заведения на пъпа на Ханя. Допада ми винтидж стилът и просторът в стаята ни.

Изморени сме от полета, но гладът ни приканя да обиколим пристанището в търсене на отворено заведение за хапване. Повечето ресторантчета по тази улица приличат на туристически капани, но сме търпеливи и накрая се натъкваме на средиземноморския ресторант La Bodega. Привлечени сме от приглушената музика и интимната атмосфера. Поръчваме си тартар от риба тон и крокети от типични за острова сини раци. Оставаме впечатлени от свежестта на продуктите и добре подчертаните вкусове. Когато искаме сметката ни носят заедно с два шота raki. Както щеше да ни стане ясно, навсякъде сервират местна ракия като комплимент в края на вечерята.

На сутринта градът гъмжи от живот. Тълпи от туристи пъплят около нас, докато търсим къде да хапнем. Отиваме в едно от набелязаните заведения, Phyllo Breakfast & Brunch, и успяваме да вземем последната свободна маса преди да се сформира опашка от чакащи. Оказва се сред най-посещаваните брънч места в района. Планираме да плажуваме на Елафониси, но от хотела ни казват, че е нужно да сме там по-рано. Вместо това ни препоръчват по-малко популярния съседен плаж Кедродасос. Пътуването до тази част на Крит отнема около 1:30 часа по живописен планински маршрут, пресичащ няколко забравени крайпътни селища.

След нещо, което изглежда като безкрайна спирала от завои, стигаме и до самия Кедродасос. Никой не ти казва, но най-хубавите плажове на Крит са сгушени в подножието на скални отвеси, приличащи на стражи, които бранят сушата от безкрайното море. Слизането до водата отнема 20-30 минути по стръмна пътека, докато упорити кози подскачат по вертикалните склонове в търсене на храна.

Прекарваме следобеда в лазурно синята, плитка и топла вода, докато небето над нас ту се заоблачава, ту пеква жарко слънце, от което се крием под сянката на вековно дърво. Запленен от тази природна игра, мисля как почти няма останали такива натурални пейзажи в нашата родина.

Палим Ситроена малко преди залез, защото искаме да прекараме остатъка от деня на Елафониси, известен като розовия плаж заради розовеещия пясък, който вълните избутват към брега. Морето е природно красиво, но е жертва на масовия туризъм и печелбарството до такава степен, че част от шезлонгите са наполовина под вода. Проблем, с който се сблъскваме и на други посещавани дестинации като остров Родос. Намираме уединено местенце за четене на книга, докато слънцето бавно потъва зад хоризонта и рисува пламенни картини по небето. Елафониси е една от най-подходящите локации за наблюдаване на драматично червени средиземноморски залези.

Обратно в Ханя, за вечеря сядаме в ресторант Tamam, разположен в исторически хамам. Хапваме традиционни за източната кухня ястия - салатата на заведението с авокадо, ирански ориз и кебап, приготвени с най-автентичните близкоизточни вкусове, за които бих мечтал на гръцки остров.

Днес искаме да прекараме светлата част от деня на плаж, та след бърза закуска в Pallas и лежерна разходка по венецианското пристанище на Ханя, потегляме към градчето Марати. На тръгване си казваме довиждане с любезния персонал на хотела и ги примолваме за чадър в случай, че не намерим такъв на самия плаж. Голяма част от плажовете в Крит все още са свободни, така че е важно да си предвидите чадър. Хората не само ни дават чадър, ами ни позволяват да го задържим колкото е нужно и да им го върнем на прибиране.

Плажът на Марати е попадение и лично ми напомня много на друго любимо място - Каламици, разположен на втория ръкав на Халкидики. Имаме препоръка за рибен ресторант с гледка, Patrelantonis, от която се възползваме без замисляне. Поръчваме си паста и брускета с мус от морски таралеж, но не съм особено впечатлен от вкуса и ако не знаех, изобщо не бих предположил, че е нещо толкова специално.

Слънцето бавно започва да отстъпва и си давам сметка, че сме прекарали повече часове на плажа, отколкото бях планувал. Времето на острова наистина тече неусетно. Истинско гръцко безгрижие!

На свечеряване пътуваме за Ретимно - вторият най-популярен град по Северното крайбрежие на Крит. Не го бях включил в най-първоначалните ни планове, но мненията бяха единодушни, че градът е сред топ дестинациите на острова.

Спим в семейния хотел White Swan в тих жилищен район на пешеходно разстояние от историческия център. Отново се чекираме привечер и май започва да ни става навик. Тръгваме по морската алея в търсене на място за хапване. Разходка по красивата променада е може би една от най-приятните активности в града. Запленени сме от романтичната атмосфера на крайбрежното бистро с френско влияние Petite Fleur и сядаме тук. Обслужва ни собственичката на бистрото, която се грижи нищо да не ни липсва. Поръчваме няколко неща, сред които равиолите, специалитет на ресторанта, и за поредна вечер се радваме на изключително вкусна и добре приготвена храна. Освен raki, в много от заведенията носят и по нещо сладко. Тук ни почерпиха със страхотни лимонови тартове.

Бърз тур на стария град ни прави свидетели на влиянието, което Изтока и Запада са оказали върху местната култура. На крачки от забележителното венецианско пристанище намираме масивна джамия, която днес се използва основно за концерти. През нощта барчетата наоколо се превръщат в шумни дискотеки и категорично се зарадвах, че сме на минимум километър от хотела.

Третият ден сме предвидили за тропическия плаж Превели в южната част. Пътьом пресичаме каньона Kourtaliotiko, където се намира един от най-важните манастири на острова. Природата тук е феноменална и ти се завива свят само след няколко минути съзерцание.

Не след дълго паркираме, но имаме да ходим поне 30 минути пеш. Няколко мига по-късно, пред очите ни се открива зашеметяваща гледка към прозрачна вода и палмова гора, разполовена от пресичащата я река. Тънка ивица пясък покрита с безброй хавлии гарантира, че гората няма да бъде погълната от морето. Превели безапелационно се превръща в най-красивия критски плаж, който видяхме.

Пристъпяйки внимателно надолу се разминаваме с хора, събиращи сетни сили да се доберат до паркинга. Предположих, че и ние ще изглеждаме така след няколко часа.

Разпъваме хавлии под гъстата сянка на дърветата, пазещи входа към гората. Мазни петна оставени от туристическите лодки правят водата не особено привлекателна за къпане. Потъваме в четене на книги и неволно слушане на околните разговори. Плажът е пренаселен през втората половина на септември, та не ми се мисли какво бихме заварили тук през юли и август.

Някои обитатели на екосистемата, като тези патици и гъски, се държат сякаш мястото им принадлежи, а ние сме им само на гости, и дори си позволяват да се закачат с по-досадните туристи, застанали на пътя им.

Захладнява и отиваме да се разходим из финиковата гора и да загреем. Крачим по криволичещата пътека насред палмите без цел, просто за да видим какво има в дъното на гората. Ледено студената река покрай нас е пълна с хора нагазили до кръста, видимо идващи оттам, накъдето сме се запътили. Чувстваме се като герои от сериала „Изгубени“ и не осъзнаваме кога са изминали два часа.

Пътят обратно към Ретимно е толкова изморяващ, колкото изкачването на вертикалното стълбище от плажа до автомобила. Днес сме вкъщи по-рано, тъй като градът много ни харесва и искаме да прекараме повече време тук. Преди вечеря сядаме в оживеното заведение LivingRoom GastroBar на морската алея, където ни сервират вкусни авторски коктейли и дребни хапки за аперитиво.

Направил съм резервация в изискания ресторант Lemonokipos ("лимоново дърво"). Настаняват ни в приказна градина, а точно в този момент уличен музикант свири италианска музика и минава по масите за монета. Поръчваме си традиционната критска салата дакос - нарязани на ситно домати върху обилно напоени в зехтин ечемичени сухари, щедро натрошено критско сирене, маслини каламата и риган. Днес за пръв път опитваме дакос и се влюбваме във вкуса от първа хапка. Хареса ни толкова много, че си купуваме всички продукти от Крит, за да си я направим щом се приберем в България.

За основно залагаме на един от специалитетите на заведението - печено агнешко клефктико и филе от ципура с фенел и варени зелении. Клефтико е една от най-старите и типични за тази част на Гърция рецепти. Трудно ми е да повярвам как нещо така нормално изглеждащо може да бъде толкова вкусно. Колкото повече време прекарвахме тук, толкова повече разбирахме, че красотата на критската кухня е в нейната семплост.

Отдаваме се на спокоен ден в Ретимно, тъй като ни предстои 100-километров преход до Херсонисос. Искаме да се разходим из уличките, които досега сме виждали само по тъмно.

Закусваме в хипстър заведение за кафе и брънч El Barrio, намиращо се на ъгъла зад хотела ни. Поръчваме си палачинки и здравословна буда купа, а количеството храна на масата може да засрами всяко себеуважаващо се брънч заведение в България. Всичко много ни харесва, но сме под пара, понеже закъсняваме за чек-аут. Натоварваме багажите в Ситроена и се отправяме към старинната част. Слънцето днес е толкова парещо, че усещам как ме гори през тениската.

Денем Ретимно създава усещане за китно градче, успяло да съхрани векове история в себе си и все пак да е актуално и интересно. На мястото на кипящите от живот заведения заварваме празни маси със старателно изпънати покривки и облегнати столчета. Едва сега забелязваме лозята над главите ни, чиято дебела сянка пази от слънчевите лъчи и същевременно превръща виещите се улици в същински лабиринт.

На връщане от Превели бяхме запленени от критската керамика, която открихме в крайпътната работилничка Hydria в едно от селата. Ярките цветове, интересните мотиви и майсторството на изработката на съдовете напомнят на сицилианска керамика. Намерихме представителния магазин на работилницата в центъра на Ретимно и си купихме няколко керамични съда за зехтин и сервиране на разядки.

Целият следобед прекарваме с книга на плажния бар Bora Bora. Има бурно вълнение и не успяваме да се изкъпем във водата. Въпреки че септември е може би най-доброто време за посещение на Крит, морето днес не мисли така. Мисля си, че усеща как лятото си отива. Разбираме, че отново е време за път, когато сянката на чадъра отдавна не пада върху нас, а кожата не пари.

Пътят до Херсонисос ни се струва по-дълъг от очакваното, но пък гледките са впечатляващи. Движим се в подножието на хълмове, чиито полегати върхове издават последните слънчеви лъчи, докато отляво морските вълни, наставлявани от изгряващата Луна се разбиват край бреговете и хвърлят пръски по стъклото.

Последните три дни в Крит прекарваме в бутиковата Villa Ippocampi в оживено селище над модерния град Херсонисос. По случайност собственикът на вилата Никос ни вижда да паркираме и идва да ни посрещне. Не искаме да го притесняваме излишно късно вечерта и единствено молим за съвет къде да хапнем.

По негова препоръка вечеряваме в Iokasti. Мястото ни спечелва веднага с винтидж интериора си, но сме виждали по-добро обслужване и по-вкусна храна на по-ниски цени другаде. Прави впечатление, че обслужващият персонал говори перфектен британски английски. Впоследствие разбираме, че районът е предпочитана парти дестинация за англичани и холандци, което ни оставя със смесени чувства.

Една от последните ни сутрини започва с излежаване до късно в удобната спалня на нашата гръцка вила. Край външния басейн с усмивка и приповдигнато настроение ни посреща Мария - домакинята, която се грижи нищо да не липсва на гостите. Предлага да ни направи традиционна закуска, но вчера сме харесали едно кафене на близкия площад и предпочитам да хапнем там. Възползваме се от разходката, за да разгледаме и съседното село Piskopiano, излезнало като от пощенска картичка.

Денят е отреден на опознаване на древната столицата Хераклион и малко плажуване. Мария разпалено ни обяснява къде да оставим колата, какво да видим и къде да хапнем най-вкусната бугаца в Ираклио. Взимаме листчето с препоръките и след по-малко от час сме влезнали в града и оставили колата на платения паркинг, препоръчан от Мария. Паркирането в града е скъпо и доста стресиращо изживяване, но ние изкарахме късмет с паркинга на Мария и оставихме колата тук до 17:00 срещу няколко евро.

Хераклион е античен град, който хиляди години е бил кръстопът за различни цивилизации. За стариността му свидетелстват множеството руини измежду жилищните сгради. Главната улица „25 август“ ни отвежда директно на централния площад. Градът е голям, но историческата част е много стегната и се обхожда пеш за по-малко от час. Очаквано, мястото е туристическо, но някак му липсва чарът на по-малките градчета като Ханя и Ретимно. Усещам го прекалено урбанизиран за островен град. Година по-късно, по време на нашата едноседмична почивка на остров Родос щях да се чувствам по същия начин и за град Родос - пропит с история, но не успял да съхрани своя чар.

Мария ни препоръчва ресторанта Пескези, където сервират само традиционна критска кухня. Популярността му сред местни и туристи налага задължителна резервация, каквато ние не бяхме направили. Намирането на хубав ресторант е по-сложно, отколкото очаквахме, и когато умората взе превес сядаме в най-старото кафене тук - „Киркор“.

Противно на очакванията ми за кафене на централния площад, „Киркор“ не е поредният туристически капан. Подкрепяме се със студено капучино (модерната алтернатива на фрапето) и похапваме бугаца, докато гледаме как хората по площада бързат в различни посоки. Бугаца е гръцкият аналог на българската баница. Традиционно се прави с канела, но я има и във вариант със сирене и спанак.

Една от основните причини за посещение на Ираклио е за разглеждане на Историческия и Археологическия музей, но не бях в настроение за музеи в късния следобед. Вместо тях прекарваме време на градския пазар - дълга улица, осеяна с щандчета за критски чай и подправки, сирена, меса и органични храни. На връщане към вилата минаваме по крайбрежния път и спираме на градския плаж Arena Beach, за да откраднем последни минути слънце за деня. Огромната плажна ивица е резервирана само за нас, а монотонният шум на морето се нарушава единствено от прелитащите през пет минути самолети, които снишават към близкото летище. Гледам как слънцето потъва зад планината, сам потънал в мисли за наближаващия край на нашето гръцко лято.

Сутрешното небе е необичайно бяло, а прохладният източен вятър сякаш ни приканя да тръгваме час по-скоро към Ханя. Времето ни е към своя завършек, но не и желанието ни да грабим с пълни шепи от красотата на острова. По идея на Никос и Мария се отправяме към крайбрежните градчета Елунда и Агиос Николаос (Elounda, Agios Nikolaos) в източната част на острова. Препоръчват ни да минем по стария път през провинцията, за да видим повече от автентичния облик на Крит.

Караме през три хълмисти села - Nikithianos, Castelli и Fourni, където времето сякаш е спряло. Забелязваме, че дори в най-малкото населено място, задължително има поне един параклис. Хората са силно набожни, а островът е дом на над 800 църкви, така че шансът да се огледате наоколо и да не видите поне една е минимален.

Подлагаме колата на истинско изпитание с изкачването на поредното било, но след като стигаме върха разбираме защо Никос ни препоръча този маршрут. Пред нас се разкрива неописуема гледка към долина, осеяна с луксозни вили с изглед към малък остров с голяма история.

След низ от завои оставяме колата на каменист паркинг, сменяме маратонките с чехли и отиваме да видим близкия плаж. Оказва се, че сме в Плака - традиционно критско село с характерни бели къщи. Централният площад е превзет от рибни ресторанти и гръцки таверни.

Докато си почиваме на бохемския плажен бар Isla чета информация за острова отсреща през телефона. Спиналонга, в продължение на повече от 100 години, е използвана като база за добив на сол от венецианските владетели на Крит преди евентуално да попадне под Османско владичество. Векове по-късно става печално известна като убежище за болни от проказа, посрещали края на дните си в изгнание зад дебелите крепостни стени, които виждаме с просто око и днес.

Заради богата си история и природни красоти, безлюдният остров се е превърнал в една от най-големите забележителности в Крит.

Продължаваме към Елунда - курортно градче, известно най-вече с петзвездните си резорти. Разхождаме се из централната част, минавайки през редица рибни ресторанти с гледка към морето и Спиналонга, но нито един от тях не говори нашия език. Сякаш няма много за гледане, освен параклиса и пристанището, но за сметка на това сме гладни. Отпрашваме към рибния ресторант Канали в края на града, отново по препоръка на Никос.

За да стигнем до там минаваме по тънка ивица суша, на чиято финална права ни очаква каменен мост. Под моста е запазен протокът (каналът) дал и името на ресторанта. Ту отляво, ту отдясно хвърчат пръски от яростно разбиващите се вълни, а самото пътуването е сюрреалистично, нетипично, запомнящо се. Оставяме автомобила край изоставени вятърни мелници. Пореден ден оставаме със затаен дъх пред красотата на природата край нас.

Настаняват ни на маса в непосредствена близост до морето и ни донасят хляб и зехтин, докато разглеждаме менюто. Сервирането на панер с хляб е традиционен начин да ви посрещнат в заведението. На някои места начисляват дребна сума към сметката, а в други го сервират като комплимент. Поръчваме гръцка салата, кралски скариди и октопод на грил и отново вкусът ни оставя безмълвни. Дали заради средиземноморския климат и слънцето, или за майсторлъка на готвачите, но почти всяка една храна ни се струва кулинарен шедьовър, напук на привидно семплата презентацията.

След обилното хапване, пристигаме в Агиос Николас почти в края на деня. Изглежда спокойно и дори празно в сравнение с останалите туристически градове. От другата страна на пристанището виждаме поредица цветни къщи, които в ретроспекция напомнят на истанбулския квартал „Арнауткьой“. Най-натоварената точка в града е езерото Voulismeni, пълно с ресторанти с гледка към залива, барове и кафенета и хора, които изглежда се наслаждават на бавния живот.

Преди да потеглим минаваме през магазин за органични критски храни, откъдето си купуваме брашно от рожков, шам фастък и още няколко вкусотии.

Обратно във вилата се оплакваме един на друг, че денят бе дълъг и сме изморени, но все пак намираме сили за една последна вечеря. Решаваме да тръгнем по главния път, пресичащ нашето и съседните две села Piskopiano и Hersonissos. Селцата са малки, кокетни и кипят от живот. Разположени са на хълм с изглед към крайморската част на Херсонисос, а измежду клоните на растящия навсякъде див рожков могат да се наблюдават впечатляващи пейзажи към морския порт.

Трите селца са единствените, където все още може да се усети духът на автентичния Херсонисос, превърнал се в дестинация за забавления и нощен живот.

Харесва ни таверната Harakas, разположена на симпатичното площадче в центъра на стария Херсонисос - последното от трите села. Атмосферата изключително много напомня на градчето Марцамеми в Сицилия. Таверната е известна с мезетата си. Поръчваме няколко дипа и си правим класическа гръцка мезе вечеря. Отрупваме масата като за последно и ядем божествено под романтичните светлини и гръцка музика. Комплиментът с ракия и локум слага подобаващ край на перфектната ни романтична среща.

Ще шофираме близо три часа до Ханя, но за щастие полетът ни е привечер и имаме време за релакс. Предпочитаме да останем във вилата и да релаксираме край басейна. Времето днес е страхотно - слънчево, топло, безветрено, безоблачно. Сякаш ни приканя да останем и да отложим есента за по-късно. Наблюдавам отражението на слънцето по гладката като тепсия вода, белите варосани стени и контрастната зеленина около нас, и си мисля какво ли е да прекарваш цели лета по този начин.

Наближаваме летището в късния следобед и изчисляваме, че разполагаме с около час преди да трябва да оставим колата и да се качим на самолета. Правим нещо щуро и си открадваме един последен плаж - Сейтан Лимания - известен като Дяволския плаж.

Намира се в лагуна, скрита зад нещо, което наподобява тирада от дълги завои нагоре и надолу. В по-голямата си част пътят е асфалтиран, но оставяме колата на прашен паркинг, охраняван от 4-5 планински кози. Нахални са, особено ако разберат, че носите храна, затова не правете опити да ги храните. Спускането към плажа става по стръмен склон с каменист път, опасен за деца и хора по чехли. Стигаме едва когато слънцето вече се е скрило зад отвесните скали зад нас. Заливът е тесен, а дъното бързо става дълбоко, но все пак няма много плуващи и не се усеща клаустрофобично.

Докато сме във водата получавам имейл от авиокомпанията, че полетът ни ще закъснее с два часа и решаваме да оползотворим това допълнително време с една последна разходка и вечеря в Ханя. Oт всички посетени места, Ханя си ни остана любима. Сядаме в еклектичния Salis и си поръчваме деконструирано пастицио, спаначен пай с местно сирене. Храната в Салис беше нещо като черешката на тортата на гастрономическото ни преживяване на острова и донякъде се радвам, че го посетихме едва накрая.

Напускаме Крит заредени и щастливи от това, че най-после се прибираме вкъщи. Минава полунощ, а ние още летим зареяни в облаци и мисли. Мисля си как част от нас остана да ни чака завинаги там, заровена в някой пясъчен плаж.