Консултанти: Вера Киркова и Весела Чергова – преподаватели в специалност Португалска филология на СУ „Св. Климент Охридски“
Когато не знам какво точно ми предстои, ме обзема притеснение, даже страх. Миналата година по това време се страхувах от предизвикателството, на което днес съм благодарна, че се случи. Ако имам да кажа нещо на всички студенти, които се чудят дали да заминат по програма „Еразъм +“, то е: „Не се колебайте, заминете!“ И го казвам от позицията си на студентка, понастоящем IV курс, в специалност Португалска филология на Софийския университет.
Днес, вече година по-късно, глуповатото чувство на страх е изместено от типичното португалско чувство saudade (носталгия) и от любов към страната, която години наред ми се струваше недосегаема, и към непобедимия град, който плени сърцето ми – Порто.
С какво свързваме името на града? С прочутия портвайн? Да, там можете да му се насладите, колкото си искате (при посещение в избите „Ферейра“ ще намерите портвайн, направен по оригинална португалска рецепта, както и лекция (на португалски, английски, френски, немски или испански), но има толкова други неща, които ще привлекат вниманието ви.
Предполагам, че всички обичаме петъчните дни, но в продължение на половин година те се превръщаха в безценните ми мигове на усамотение, когато се разхождах сред забързаните местни жители и безбройните туристи.
Пътят ми до Филологическия факултет на Университета в Порто всеки ден минаваше през „Ротунда да Боавища“ – кръгово движение, което представлява парк с 45-метрова колона, построена в чест на победата на Португалия срещу Франция в Полуостровната война. Лъвът символизира Португалия и Англия, а орелът – Франция. Там също се намира и Домът на музиката (Casa da Música) – концертна зала, построена от холандския архитект Рем Колхас, официално открита на 14 април 2005 г.
В петък, след единствената ми за деня лекция, по френски, обядвах в студентския стол с две приятелки – едната от Полша, а другата от Пуерто Рико. После се отправях към градините на Кристалния палат, където веднъж с фотоапарата ми преследвахме един от многобройните пауни. Днес Кристалният палат е спортна зала, а от градините с най-различни представителни видове на флората и фауната се откриват две невероятни гледки – едната към моста „Арабида“, а другата – към град Гая.
След това се насочвах към бароковата и мраморна във вътрешността си църква Клеригош, по-известна с часовниковата си кула (един от символите на Порто). Вляво от нея са разположени Ректоратът на Университета, едва 4-годишната маслинова горичка, разположена върху магазини и кафенета, и книжарница „Лело“ (Livraria Lello). За написването на „Хари Потър“ Джоан Роулинг се вдъхновява от черните мантии на студентите в Университета в Порто и от тази книжарница в неоготически стил с дърворезбован интериор и тюркоазеносини пространства между орнаментите, а покривът представлява витраж с надпис на латински, който гласи Decus in labore („Достойнство в труда“).
Улица „Клеригош“ ни отвежда към булевард „Алиадош“, където се намират паметникът на дон Педро IV, Португалската национална банка, кметството на Порто, луксозният хотел „Интерконтинентал“, а ресторантът за бързо хранене „Макдоналдс“, който се помещава в бившето кафене „Империал“, е обявен за един от най-красивите в света.
Вдясно, покрай хотел „Интерконтинентал“, е гарата „Сао Бенто“, чийто интериор е богато украсен с азулежо, разкриващо ни португалската история в синьо и бяло. След гарата може да продължим нагоре по хълма. Вдясно от нас е катедралата на Порто, а продължавайки напред, излизаме на неповторимия мост „Дон Луиш I“ (построен от Теофил Сейриг), който свързва градовете Порто и Гая. Мостът има две нива, първото е за пешеходците и колите, а второто – за пешеходците и метрото. От моста и от църквата „Сера до Пилар“ (в Гая) се открива поразителна гледка към Порто и река Доуро. Вечер цялата картина е обсипана с електрически светлини и всяка възможна тревога избледнява пред величието на този тъй непринуден, но аристократичен град.
А сега накъде?
Към Рибейра.
Обратно към „Сао Бенто“, за да поемем по Улицата на Цветята (Rua das Flores). Там, в неедин ресторант, може да опитаме португалската франсезиня и прочутия пащел де ната. В края на улицата е Църквата на Милосърдието (Igreja da Misericórdia), а по-надолу се намират църквата „Сао Франсишко“ и Стоковата палата.
Стоковата палата е построена през XIX в. от най-богатите търговци на Порто. В нея Густав Айфел е имал кабинет, в който е работел над свои проекти, а най-забележителната от всички зали е арабската. Днес тя се дава под наем и на частни лица за специални случаи, разбира се, срещу „скромно“ заплащане.
Църквата „Сао Франсишко“ е уникална по рода си в целия свят. Представете си дърворезбовани и масивни иконостас, стени и колони, покрити със злато. Именно тук онемях пред човешкия гений и сръчността, създали това произведение на изкуството. За съжаление е забранено да се снима в църквата.
Обиколката ни приключва в подножието на Порто, където лежи невероятната улица „Рибейра“, изцяло разположена на брега на реката, пълна с кафенета и рибни ресторанти. На моста „Дон Луиш I“ можете да се насладите, докато хапвате, пиете кафе или просто седнете на някоя пейка, докато около вас чувате някой уличен музикант, международно слово – от португалско до китайско, и плискането на златистите речни вълни в бреговете на Доуро.
Порто – история, култура, приятелства, красота, приключения, магия, любов.
Замечтаното ми сърце остана на моста „Дон Луиш I“, а атлантическият вятър отвлече мислите ми.