Готови ли са тези градове да станат климатични убежища?

В продължение на десетилетия Пърт, Сидни и Мелбърн са възхвалявани като едни от най-подходящите за живеене места на планетата.

Но през последните години хиляди „континенталци“ се преместват в Хобарт, столицата на Тасмания, като мнозина посочват проблемите с климата за главната причина.

Ади Манши, който се премества от Пърт, е един от тези хора.

„Летата бяха наистина, наистина, горещи. Аз съм планинар - не можете да отидете на преход при 40℃“, казва той.

Първоначално Манши обмисля да се премести в Нова Зеландия, за да избяга от жегата. „Но хората ме питаха: „Защо не помислиш за Тасмания?“, казва той. Сега той и съпругата му живеят в Кингстън, предградие на Хобарт.

„Беше абсолютно невероятно. В рамките на 90 минути можете да бъдете в няколко национални парка. Има много възможности за туризъм.”

Дом на около 250 000 души, Хобарт се радва на умерен климат през цялата година, поддържан от южната си географска ширина и морето. Около 45 000 души ще се преместят там само през следващото десетилетие, като много от тях са привлечени от комфортните температури (средни максимални температури през лятото около 20°C и средни максимални температури през зимата около 12 °C).

Но не е само Хобарт.

По целия свят увеличаването на морското равнище, продължителните суши, екстремните метеорологични условия и по-високите температури са на път да направят цели региони негодни за живеене. Въпреки това някои градове са готови да се превърнат в убежища от тези екстремни промени и проактивно предприемат стъпки, за да се подготвят за несигурното бъдеще.

Близкият изток, големи части от Пакистан и други региони на света, предразположени към високи температури и висока влажност, може да са изложени на по-висок риск. Проучване, публикувано миналия месец, установява, че хората са по-уязвими към горещи и влажни температури, отколкото се смяташе преди, тъй като способността ни за терморегулация (да се охлаждаме) достига максимума си при по-ниска температура, отколкото се предполагаше по-рано. Ако температурите продължат да се повишават, както се очаква, части от планетата в тропическите и субтропичните зони може да станат негодни за живеене.

Световната банка изчислява, че до 2050 г. около 216 милиона души могат да бъдат разселени поради изменението на климата в собствената си страна.

Но поради географски късмет някои части на света ще бъдат по-малко засегнати от изменението на климата.

Разположена в сърцето на континентална Европа, Виена, столицата на Австрия, се гордее със световно известни обществени пространства и водоснабдяване директно от Австрийските Алпи. Докато се очаква страната да продължава да изпитва климатични въздействия като непредсказуемо време и изпепеляваща лятна жега, тя активно се адаптира към променящия се климат.

Виена приема първата си програма за “защита на климата” още през 1999 г. и днес може да се похвали с мащабна система за смекчаване на наводненията, която защитава жителите от покачващите се води на река Дунав. През 2020 г. тя инициира първите си зони за „защита на климата“, където е разрешено изграждането на нови сгради само чрез щадящи климата отоплителни и водни системи. Днес повече от половината град се състои от зелени площи.

Жилищната инфраструктура на града също поставя Виена в добра позиция да се справи с наплива от мигранти, бягащи от последиците от изменението на климата. През последните години Виена въвежда строга имиграционна политика, но в страната все още влизат мигранти без документи. Също така много от нейните жители са родени в чужбина, което води до явление, наречено “верижна миграция”, при което роднини се преместват при вече установените членове на семейството в нова страна.

В началото на XXI век Виена удвоява броя на новопостроените жилища на достъпни цени до около 10 000 годишно.

„Днес фондът от субсидирани жилища е почти 200 000 единици. Следователно половината от населението на Виена живее или в обществени, или в субсидирани жилища“, казва Амила Ширбегович, архитект и експерт по жилищно настаняване към град Виена.

И все пак докладите показват, че огромното мнозинство от климатичните бежанци по света няма да могат да се преместят в подобни далечни метрополиси.

Комбинацията от липса на ресурси, строгите имиграционни политики на по-богатите страни и липсата на международни закони, защитаващи климатичните бежанци, означава, че за мнозина решенията за справяне в по-гореща, по-малко стабилна среда ще трябва да започват и завършват у дома.

Точно това се случва в пакистанската провинция Синд. Миналата година катастрофални наводнения убиват повече от 1700 души, а регионът временно става дом на една четвърт от разселените хора в света.

„Хората не могат да се движат“, казва Ясмин Лари, първата жена архитект в Пакистан и основател на Heritage Foundation of Pakistan. „След като водата се оттегли, те трябваше да се заселят отново в същия район; те нямат избор.”

Но Лари въвежда план за подпомагане на много от най-бедните хора в Пакистан. След наводненията нейната фондация помага за изграждането на повече от 6000 устойчиви на климата бамбукови домове на платформи тип кокили в 13 села в провинция Синд и извън нея.

Тя казва, че тези структури са доказано работещи. През 2014 г. са построени около 1000 подобни жилища в град Кот Диджи на река Доро в горната част на провинция Синд. „Посетихме района, след като водата се отдръпна (миналата година) и всички те бяха устояли“, казва тя. „Всичко беше безопасно, всичко беше наред, когато водата се оттегли.“

Някои градове ще се сблъскат както с климатични промени, така и с наплив от бежанци.

Със затоплянето на света Сингапур е уязвим от екстремни метеорологични условия и покачване на моретата, но също така е вероятно да се превърне в климатично убежище за мнозина в Югоизточна Азия. Икономическите възможности на Сингапур и високото качество на живот вече привличат имигранти - почти половината жители са родени в чужбина. А амбициозните климатични политики на града са готови да увеличат неговата привлекателност.

В зелени площи вече са превърнати 46% от града. Това намалява опасния ефект на “топлинния остров”, подхранван от бетон и асфалт, и действа като естествена климатична система. Сингапур също така харчи десетки милиарди долари за стени и океански защитни системи.

Но това, което е ясно, казват наблюдатели, е, че никое място на Земята няма да избегне ефектите на затоплящата се планета.

Тъй като популярността на Хобарт като климатично убежище вече е отчасти отговорна за нарастването на неговото население, специалистите по градоустройство се подготвят за увеличаване на жителите му с хиляди през идните години. Експертите казват, че са нужни ощ около 30 000 жилища и смятат, че насочването към неизползвани градски пространства, за да се запази компактността на града, ще има екологични, социални и икономически ползи.

Все пак се очаква средните температури в Тасмания да се повишат леко до 2100 г. Икономическият сектор, обвързан със зимни спортове вече е засегнат от топлите зими, докато горските пожари и сушата нарастват. „Хобарт е един от най-застрашените от пожари градове в Австралия“, казва Джейсън Бърн, професор по човешка география и планиране в Университета на Тасмания.

Тъй като все повече климатични мигранти се местят там, трафикът се влошава, а разходите за жилища скачат до небето. Фактът, че много от сградите в града са зле подготвени за покачващите се температури, буди безпокойство.

„Това ще продължава да се влошава, освен ако не направим сериозни промени“, казва Ади Манши.