Според традиционните народни схващания на българите трите последователни християнски празника Свети Кирик и Света Юлита (15 юли), Света мъченица Юлия девица (16 юли) и Света великомъченица Марина (17 юли) са най-горещите дни през лятото.
Този специален период от година е наричан още Чурлига, Пърлига и Огнена Мария в Северна България; Люта, Чурута и Опална Марина в южните български райони, Горесци във Врачанско, Чуруци в Охридско и Велешко и др.
По време на Горещниците не се работи на полето, като се вярва, че ако някой отиде на жъне на нивата, снопите му ще се запалят. Не се пали и домашното огнище.
Вярва се още, че ако човек се изкъпе в топъл минерален извор по време на Горещниците няма да се разболява през цялата година.
На третия ден от Горещниците, посветен на Света Марина, стопаните гасят стария огън в огнището и палят нов или жив огън. В района на Странджа, Родопите и по поречието на реките Струма и Места Света Марина се почита като господарка на змиите. На нейния празник жените не пипат конци и въжета, не плетат и не режат, за да ги хапят змии. Ако видят змия, кълнат я с думите: “Света Марина да те умарини!”
Култът към Света Марина е особено силен в странджанския край, където много параклиси и лековити извори (аязмо) носят нейното име.
В района на Стара планина Горещниците поставят началото на периода на седенките. Обредното заклаждане на първата моминска седянка е съпътствано от множество обредни действия и наричания, в които за основа служи любовната магия.
През тези три дни девойките събират съчки и влачат след себе си стебла от тиква, за да се събират и влачат ергените по тях. Привечер отиват на седянка с хурките си, като изпращат една мома да налее вода от воденицата, защото там водата се върти и така ергените ще се въртят по тях. След това дават тайно на момците да пият от същата вода за обич. Запридането на хурките е съпроводено от словесна магия. Девойките се питат една друга: “Какво предеш?” Отговорът е: “Запридам ергените от Горната махала до Долната!” А вечерта преди да си легнат, момите поставят мокър конец в комина, за да съхнат момците по тях, както съхне конецът. (Български народен календар, Р. Попов, С., 2006)