Голямото топене

Дори и в по-добри времена ски курортът Чакалтая не е бил конкуренция на Аспен. Разположен в една гола долина високо в боливийските Анди, той предлагал 800-метрово спускане, рисковано извозване с влека нагоре и чай от листа от кока против височинната болест. В крайна сметка със своите 5260 м Чакалтая било най-високото място за каране на ски в света. „Донесе ни голяма слава – казва Уолтър Лагуна, президент на Боливийския планински клуб. – Организирахме южноамерикански шампионати с Чили, Аржентина, Колумбия.“

Славните дни са минало. Карането на ски на това твърде невероятно място зависело от малък ледник, който се превръщал в прилична писта, когато боливийският дъждовен сезон го поръсвал със сняг. През 1939 г., когато била открита пистата, ледникът вече се свивал. Но през последното десетилетие ситуацията е станала катастрофална.

До миналата година бяха останали само три кръпки песъчлив сняг, най-голямата от които с диаметър двеста-триста метра, а влекът пресичаше сипеи. От високите планини до огромните полярни ледени шапки Земята губи своя лед по-бързо, отколкото някой си е представял. Дори и учените, наблюдаващи Чакалтая от 1991 г. насам, смятаха, че ще издържи още няколко години. Няма нищо изненадващо в това, че ледниците се топят, като се има предвид, че изгорелите газове от колите и индустрията затоплят климата. Но в последно време изчезването на ледовете изпреварва растящата крива на глобалните температури.