"Голяма книга за Китай" от Румяна Николова и Николай Генов

Пулсът на времето

"ГОЛЯМА КНИГА ЗА КИТАЙ" е деветнайсета книга на писателския тандем Румяна Николова и Николай Генов, която чрез увлекателен текст и 1200 цветни фотографии разкрива много от безбройните забележителности на най-многолюдната и четвърта по големина страна на Земята.

С „ГОЛЯМА КНИГА ЗА КИТАЙ“ ще пропътувате десетки хиляди километри по безкрайните пътища на Китай и ще се запознаете не само с ханските китайци, а и с много от т. нар. малки народи на огромната държава – екзотични етноси с уникална култура и обичаи. Ще се дивите на изумителната природа по поречието на реките Яндзъ и Ли и на невероятните скални творения – кулите в Летящата планина Улин-юен и в Данся. Ще посетите Забранения град и ще погледнете света от небостъргачите на Шанхай и Хонконг. Разбира се, няма да пропуснете манастира Шаолин, ще се запознаете с етнически пъстрия регион Сишуанбанна, пустинята Такламакан, неподвластните на гравитацията исполини на Майдзишан, Теракотената армия на император Циншъхуанди, огромния Буда (Дафо), пещерите Лунмън, Юнган и Дунхуан, висящия манастир в Датун и много други будистки, даоистки и конфуциански светилища, необикновените кръгли къщи на народа хакка от утъпкана пръст и ориз. Разходката из Тибетския автономен район ще ви срещне с различна и слабо позната култура.

Ще научите за много непознати гении, оказали решаващо въздействие върху човешката история, и ще проумеете величието на китайската цивилизация. Подгответе се за едно незабравимо пътешествие, чрез което ще попиете недостижимо иначе познание.

А ако сте избрали Китай за следваща туристическа дестинация, книгата ще ви помогне не само къде да отидете, а ще ви разкрие кога и как да го направите, за да бъде пътуването ви леко, пълноценно и незабравимо.

Голяма енциклопедия за Китай от български пътешественици излиза за първи път у нас.

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

За книгата и авторите

Богато илюстрираното изданиеГОЛЯМА КНИГА ЗА КИТАЙ е цветно, с твърди корици, стилен дизайн и включва 800 страници и над 1200 снимки. Със сигурност ще задоволи усещането ви, че държите в ръцете си енциклопедия – буквално с безброй интересни и проверени факти.

Освен любопитни факти за Забранения град в китайската столица, посещаван годишно от 2 млн. туристи, в историческата част на „ГОЛЯМА КНИГА ЗА КИТАЙ, ще проследите Пътя на коприната и Пътя на чая, ще почерпите знания за калиграфията, за китайските открития, без които не можем и за китайската медицина, за завоеватели, учени и исторически личности, както и напътствия къде да се храните, какво да опитате и да пиете и кои са най-интересните градове, които да посетите.

Автори на тази красива и стойностна книга са известният тандем пътешественици Румяна Николова и Николай Генов. Това е 19-ата им книга – двамата са дългогодишни журналисти, редактори и фотографи, които живеят и пътуват заедно, и заедно разказват в книги приключенията си по света.

Немалък е приносът за качеството на този обемен том на редактора на енциклопедията и автора на предговора с кратък исторически обзор – д-р Яна Шишкова (нейната методика за преподаване на китайски език е призната за водеща в Европа от Изследователския институт „Един пояс, един път“ към Пекинския университет).

Съдържание на енциклопедичното издание "ГОЛЯМА КНИГА ЗА КИТАЙ"

Съдържание на енциклопедичното издание "ГОЛЯМА КНИГА ЗА КИТАЙ"

© Издателство "Книгомания"

Откъс от книгата: Манастирът Шаолин – родината на кунгфу

Манастирът Шаолин.

Манастирът Шаолин.

© Николай Генов

Днес прочутият манастир Шаолин е превърнат в огромна атракция. На милионите любопитни се предлага един лъскав и добре поддържан обект, който впечатлява с вложените средства за реставрация и изграждане на мощната туристическа инфраструктура. Манастирът се намира на 80 км западно от административния център на провинция Хънан – град Джънджоу. Построен е в Сyншан – свещена планина за даоистите. През своето съществуване повече от 15 века е разрушаван и опожаряван няколко пъти. Последно е горял през 1928 г., когато армията на генерал Фън Юсян го обсипва с артилерийски огън, сражавайки се срещу скрилите се в него отряди на Чан Кайшъ. Пожарът бушува 40 дни. Светата обител не е отмината и от изстъпленията на хунуейбините.

Като знаете, че през 2020 г. милион и осемстотин хиляди туристи са посетили Шаолин, ще ви стане ясно, че е добре да дойдете в манастира през делничен ден. Тогава тълпите са по-малко, а шансът да видите отблизо заниманията на някой клас по бойни изкуства – доста по-голям.

Въпреки твърденията, че възрастта му е над 2000 години, най-ранни сведения за Шаолин дават записките намонаха Дао Сюен, живял по време на династията Тан (618–907). Като преломен момент в неговата история той сочи 620 година, когато император Ли Шъмин се обръща към настоятелството на манастира за помощ срещу Уан Шудзин, който направил опит за преврат. Тогава тринайсет монаси му помагат да запази трона си, като пленяват бунтовника. Заради тази им заслуга Ли Шъмин присъжда на Шаолин званието „Първи манастир в Поднебеснатаимперия“ и му дава право да поддържа своя монашеска войска. Именно тази история се разказва в известния филм, предизвикал огромна вълна в разпространението на китайските бойни изкуства в целия свят. Но все пак е добре да се знае, че звездата във филма и в повече от 80 други творби, посветени на източните бойни изкуства, Джет Ли, никога не е учил тук.

В хрониките на династията Мин (1368–1644) е отбелязано, че в манастира e живял монахът Бодхидхарма, когото китайците наричат Дамо.

Според легендите той е син на цар от Южна Индия. Роден е около 440 г. Учи будистката философия в родината си при гуру Праджнатара и по негово нареждане на 35-годишна възраст заминава за Китай като мисионер. Изкачва се до една пещера в Суншан и там се отдава на деветгодишна медитация, за да получи просветление. До същата пещера над манастира днес води въжена линия.

И в двора на манастира Шаолин няколко художници и калиграфи непрекъснато демонстрират своите умения, докато останалите подготвят уроците си. Системата от образи на религиозната живопис тук се състои от природни създания и форми, представени в стил, който комбинира максимум техника с минимум предначертаности умисъл. Това изкуство избягва иконографията и е по-скоро начин на преживяване, отколкото идеи, базирани на преживявания. Живописта с черен туш не се опитва да създава илюзия за действителността, а само да внушаванейната есенция.

Пътят към Шаолин минава покрай красивия автентичен храм Джун-юе, за който се говори, че бил на почтенатавъзраст от 2200 години. Близо до него е и Пагодата на белия кон, една от най-старите оцелели китайски пагоди.

Монаси участват непрекъснато в многобройните китайски войни и въстания. В резултат на това много манастири неведнъж са разрушавани и изгаряни. Такава е съдбата и на Шаолин. Най-неотдавнашните му проблеми са от началото на 70-те години на миналия век, когато върлуват бандите на хун-уейбините.

В манастира могат да се наблюдават занимания на класове от ентусиазирани ученици, много от които на възраст не повече от 8 – 9 години, плувнали в пот да водят битки с въображаеми противници. Имайте предвид обаче, че да се фотографират тези тренировки е строго забранено. В замяна на това може да се снима на воля в залата за демонстрации.

Тези умения впрочем се продават добре по света – почти няма държава, в която да не е било организирано шоу на възпитаницина Шаолин, монаси от прочутия манастир са гостували често и у нас. Но шоуто на възпитаниците на школата „Та гоу“ задължително ще ви вземе ума. Половин час избрани представители от 7000-те нейни възпитаници на възраст от 4 до 30 години демонстрират в специална зала чудесата на силния дух в здраво и подчинено нему тяло. Колко дълъг е пътят, по който се достига до такова съвършенство, става ясно, като се наблюдават тренировките. Ще видите например как над 500 бойци, строени на поле с размери 200 на 300 метра, се усъвършенстват в действия с уреда, известен у нас като „нунчако“ или „нунча“. Още поне300, наредени през метър, стриктно наблюдават някой да не приближи и да наруши ритъма на тренировката илида прави снимки.

Според официалната информация днес в Шаолин има 60 монаси, подбрани от цялата страна. Част от тях се занимават с манастирската администрация и поддържат реда, на други е поверено духовното усъвършенстване, а останалите са се отдали на шаолинските бойни изкуства.

Някои са склонни да обвиняват игумена на манастира, че е позволил силно да се комерсиализира една от люлкитена чанбудизма. В същото време други припомнят колко западнала е била тази обител, преди да я превърнат впечеливша атракция за милиони.

Бойните изкуства

Върху идеята на Чан се развиват и много от известните днес бойни изкуства. Системата, наричана накратко Тайдзи, или Медитация чрез движение, е разработена освен за самозащита и като всекидневна гимнастика за достигане на дълголетие. С 11 упражнения монасите трябва да поддържат будно съзнанието си и здраво и силно тялото си.

Бодхидхарма се заема да усъвършенства и съществуващите по онова време бойни умения на послушниците. Разказват, че създава стила Шаолин цюен на базата на старателно изучаване на движенията на тигър и маймуна, змия и птица. Така е формиран комплекс от бойни техники. Тази, която се нарича „Осемнайсетте ръце на ученика на Буда“, например се състои от 24 несложни движения с поетични названия: „Tанцът на дракона“, „Белият жерав разперва криле“, „Яхване на коня“, „Красавица се любува на лотосов цвят“, „Mомче се моли на бодхисатва Гуан-ин“... Те са само част от комплексите, които съвременните майстори наричат кати.

Може да ви се струва невероятно, но бойното изкуство, изучавано от монасите, е в хармония с вярата им, според която, за да следва будисткия път на състраданието, човек трябва да изкорени злото. Основно правило и днес си остава шаолинските монаси никога да не използват уменията си за свои користни цели.

© Николай Генов

Ушу

Според историците системата за самозащита се практикува в Китайската империя много преди да се появи Дамо. Макар традиционно известни на запад като кунгфу, бойните изкуства в Китай се наричат с общото име ушу (у означава „бой или война“, а шу – „изкуство или техника“). В методите за самозащита рефлектират не само бойни тактики, но и различни принципи, заимствани от философията и религията.

Бойните изкуства в Шаолин достигат голямо развитие през ХVІ в. Тогава в манастира идва мъж на име Куок Юен, за да изучава бойни техники. Вече изкусен боец с меч, той не само усвоява шаолинското изкуство, но и развива системата му от 11 упражнения до 72. После напуска манастира и тръгва из Китай, за да търси други майстори и да се учи от тях. Случайно среща Пак Йок Фон и един старец на име Ли. Тримата доразвиват 72-те упражнения до 170. Класифицират ги в пет групи, обединени под знака на различни животни – Тигър, Леопард, Дракон, Змия и Жерав. Така се раждат петте форми на кунгфу. Системата цюеншу включва чанджан, тайдзицюен и син-и. В цисие се използват 18 различни вида оръжие, а в дуейлиен – бой с голи ръце и с оръжия. Дуейкан е отбранителна форма чрез боксиране без оръжия. А има и групова форма на ушу – дзити.