Глобално убежище на истинското

От редактора

ноември | от редактора Красимир Друмев

През 1925 г. Стефан Цвайг написа забележително есе за уеднаквяването на света. Ала какво е било тогава, какво е сега... Глобализацията взема все повече „жертви“. Станахме граждани на Европа и прекосяването на държавните граници е толкова лесно, та може да не забележим, че вече сме в друга страна. Да не говорим, че например националната кухня се превръща в екзотика, защото предпочитаме едни и същи бързи храни, в Мадрид и Мездра шофираме еднакви автомобили, в Кьолн и Кюстендил гледаме едни и същи филми, навсякъде модата е унифицирана и т.н. – някой ден ще вземем да забравим от каква националност сме.

Това уеднаквяване на света доби зловещи измерения – епидемията от коронавируса за броени дни се превърна в пандемия. Дано поне универсална ваксина започне да ни спасява.

Не можем обаче да се спасим от друго зло. То е цивилизационно и аз, повлиян от Цвайг, го наричам Глобалната имитация. Битието ни е безвъзвратно проникнато от нея. Предлагат ни „имитационни продукти“, не е трудно да попаднем на претрупан с бумащина лекар, който уж ни лекува, но ни поднася имитация на грижовност. Още по-лесно е да разлистим гимназиален учебник, наблъскан с университетски понятия и анализи, които децата ще забравят след дни и при тях ще се появи имитацията на образованост. Да не говорим за политици, при които имитацията на държавници е толкова очебийна, та стават за смях.

Така ментетата в живота ни станаха безброй, свикнахме с тях и не знам дали изобщо ни дразнят. Ала ние, читателите на National Geographic, имаме едно глобално убежище, където имитация не съществува. Не желая да правя пропаганда, но искам да чуя дали някой ще ме опровергае. Това убежище е нашето световно списание. Тук всичко е истинско, ако искате – изстрадано от изследователи, откриватели, пътешественици. Понякога с цената на живота им. България вече 15 години има на родния ни език това съкровище на знанието и на силата на човешкия дух. От името на хилядите ни читатели си позволявам да благодаря и знам, че нямаме нищо против тази благородна глобализация – на познанието и на антиимитацията.