Гледайте как косатки се обединяват и ловуват големи бели акули в рядко видео

Група косатки преследва млада голяма бяла акула, обездвижва я и след това изгризва черния ѝ дроб. Изследователи документират тази рядка сцена в списанието Frontiers in Marine Science, като отбелязват, че това е първият пример за подобно поведение в Калифорнийския залив и вторият в света.

Косатки ловуват големи бели акули в Калифорнийския залив. Видео: Ерик Игера и Марко Вилегас

Проучването допълва нарастващия обем изследвания за косатките, известни още като китове убийци, които ловуват големи бели акули.

„Кадрите, които са заснели за това изследване, са невероятни“, казва Изабела Рийвс, биолог, изучаващ хищници в Университета "Флиндърс" в Аделаида, Австралия, която не е участвала в проучването. Особено рядко е заснемането на момент, в който косатките споделят плячката помежду си, добавя тя: „Има много малко случаи, в които виждаме това да се случва, особено документирано в такава степен.“

В Калифорнийския залив, водното пространство, което отделя полуостров Баха Калифорния от континенталната част на Мексико, морските биолози Ерик Игера, Франческа Панкалди и техният екип изучават отблизо група косатки от 2018 г. Те я наричат „групата на Монтесума“ по името на една от косатките, забелязана за първи път през 1992 г. и кръстена на ацтекския император.

През годините те наблюдават как тези косатки използват разнообразни стратегии, за да ловуват различни видове плячка от скатове до китови акули, морски дяволи и бичи акули.

През август 2020 г., докато екипът е в морето, следвайки групата за своите изследвания, косатките започват лов. Игера бързо издига дрон, за да заснеме действието.

„Видях на монитора на дрона, че ловуват акула, но не можех да определя вида“, спомня си той. По време на ловната сесия, която продължава около 30 минути, групата поваля две акули.

Само дни по-късно, след като изтегля кадрите, Игера осъзнава, че групата, която е заснел, е ловувала нещо неочаквано: млади големи бели акули.

За да уловят млада голяма бяла акула, която обикновено е около 2 м дълга, косатките я преследват, захапват и се опитват да я обърнат по гръб. В тази позиция акулата изпада в парализа, което улеснява косатките да я ухапят, без да рискуват да бъдат ухапани обратно.

Членовете на групата се редуват да държат акулата с корем нагоре, а към края на атаката я потапят под водата. След около две минути се появяват отново, като една от косатките държи в устата си мазния, богат на калории черен дроб на акулата.

След това си предават „трофея“ помежду си, споделяйки наградата от успешния лов.

Екипът отново заснема групата на Монтесума през август 2022 г., когато ловува една млада голяма бяла акула на същото място, където преди това са наблюдавали първите две нападения. Този път учените не виждат косатките да обръщат акулата по гръб, за да я убият.

„Кадрите ни дават много ясен поглед върху това как се развива взаимодействието, нещо, което досега сме успявали да документираме директно само на няколко места по света“, казва Алисън Таунър, морски биолог в Университета „Роудс“ в Южна Африка, която не е участвала в новото изследване.

Косатки са документирани да ловуват големи бели акули и на други места по света, като Нова Зеландия, Калифорния и Южна Африка. Обикновено се наблюдава лов на възрастни акули с дължина между 4 и 5 м и проучвания показват, че когато една акула бъде убита от косатки, всички останали напускат района масово, за да избегнат хищниците.

В този случай групата на Монтесума изглежда се насочва към млади екземпляри, казва Игера. „Може би идват на това конкретно място, за да ловуват млади големи бели акули“, които вероятно са по-лесни за улов, тъй като са „по-наивни от възрастните“ и може да не знаят как да избягат от косатките – единствените им хищници. „Но не се съмнявам, че ловуват и полувъзрастни, и възрастни големи бели акули в този район ,просто не сме го видели още.“

Климатичните промени също може да играят роля в тази рядка интеракция. Учените казват, че заради затоплянето на водите и други фактори яслите на тези акули може да се преместват, като големите бели акули увеличават присъствието си в Калифорнийския залив, предоставяйки на косатките, които живеят там, апетитна възможност да ги ловуват.

Но Рийвс отбелязва, че е твърде рано да се правят изводи за ефекта, който косатките може да имат върху популацията на големите бели акули в този район. „Ситуацията е сложна и не можем да си позволим да я опростяваме“, казва тя.

От друга страна, Таунър, която е написала докторската си дисертация за косатките, изтласкващи белите акули в Южна Африка, казва, че това поведение може да се превърне в проблем за популациите на големите бели акули, особено ако стане често срещано.

„Белите акули узряват бавно, живеят дълго и произвеждат малко потомство, така че са уязвими към допълнителен натиск“, казва тя. В Южна Африка, например, белите акули са напуснали места, където се събират в големи групи, заради нападения от косатки. „Това изтласкване може да ги премести в райони, където рисковете от риболов или контролни съоръжения за акули са по-високи, така че косвените ефекти са толкова важни, колкото и самата хищническа атака.“