Гергьовден е! Най-големият български пролетен празник

България • от

Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Той е свързан със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите и нивите се раззеленяват и се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките. Свети Георги е почитан от българите като покровител на овчарите и стадата.

Възрастен овчар отпочива на поляна в Източните Родипи. Село Ягодина, област Девин, България, 2016 г.

Възрастен овчар отпочива на поляна в Източните Родипи. Село Ягодина, област Девин, България, 2016 г.

© Източник: iStock

Хубав ден Великден,

още по-хубав Гергьовден...

Народна песен


Гергьовденските обичаи и обреди са свързани преди всичко с грижата на българина за добитъка в началото на животновъдната година, за плодородието по нивите, с желанието му за здраве, дълголетие и щастие.

Съществен момент от гергьовденската обредност е първото обредно издояване на овцете. Най-напред се дои първата обагнила се овца, а първото млякото се излива в реката, за да тече млякото на овцете като река.

Един от най-важните обреди на Гергьовден е жертвоприношението с първото родено агне през годината, което се принася курбан на Свети Георги. Действието се извършва от най-възрастния мъж. Агнето, почистено и сресано, е окичвано с венец и захранвано с трици (означават плодородие), сол (означава ситост) и трева (означава изобилна паша за овцете).

Дясното му рогче задължително се прекадява, а част от вълната се изгаря. След като се жертва, с кръвта му се намазват вратата и прага на къщата, за да не спохождат магии и лошотии, с нея възрастните бележат челата и брадичките на децата, също и добичетата, за да бъдат здрави (Н. Колев).

Срещу Гергьовден жените приготвят обредни хлябове. Те влагат в украсата им богата символика, посветена на основните поминъци на българите – земеделието и животновъдството.

В цялата българска етническа земя е разпространен обичаят люлеене на люлки. През целия ден младите връзват люлки по клоните на разлистили се дървета и се люлеят. Вярвало се, че така силата на дървото се пренася у човека по време на пролетното събуждане на природата.

Вярва се, че гергьовската роса е лековита. В ранното утро на Гергьовден жените и децата отиват да берат цветя и билки по поляните и се търкалят за здраве. През деня стопанките откъсват стръкчета здравец за всеки член на семейството.

С Гергьовден са свързани и много гадания за здраве и женитба.

А корените на всички тези традиции, изразяващи взаимодействието между човека и природата, водят до дълбока древност. Така например разнообразните магически практики съответстват на ловния период и събирателството при патриархалнородовото общество: запазването на кожата и заравянето на костите на жертвеното животно са свързани с идеята за неговото възраждане; събирането на зеленина и билки също води началото си от този много ранен пласт, както и обредното изливане на първото мляко в реката (или земята), и раздаването на прясно мляко, сирене и месо за мъртвите.

С приемането на християнството старинните представи, свързани с езическите покровители на стадата и плодородието, се асоциират с християнските светци, но те запазват своята основна същност. Така, от семейно-родова жертва агнето се превръща в жертвоприношение на християнския светец Георги Победоносец.

Празнуваме Гергьовден

Вижте повече

Празнуваме Гергьовден

На 6 май всяка година почитаме Свети великомъченик Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в...