Гъбите вероятно “разговарят” помежду си според ново проучване

Природа Наука

Гъбите вероятно са в състояние да комуникират помежду си чрез електрически сигнали, които се предават през така наречената мицелна мрежа. И изглежда, че речникът им е съставен от до 50 „думи“.

Omphalotus nidiformis е вид базидиева гъба от семейство Marasmiaceae, известна със своята луминесцентност.

Omphalotus nidiformis е вид базидиева гъба от семейство Marasmiaceae, известна със своята луминесцентност.

© Източник: iStock

Според ново изследване, различните видове гъби могат да разговарят помежду си на собствени езици, съобщава IFLScience. Те правят това чрез последователност от електрически сигнали (шипове), еквивалентни на думи, като всеки „език“ обикновено съдържа около 50 отделни сигнала (“думи”).

Докладът отбелязва, че “почти всички същества без нервна система, произвеждат шипове на електрическия потенциал”. При гъбите тези шипове могат да бъдат групирани във върволици, известни като влакове, които е възможно да бъдат уловени от хората с детектори във или извън техните клетки. Гъбите са свързани чрез нишки, наречени хифи, които образуват мрежа от мицел (или мрежа от гъбични нишки) под земята на огромни разстояния, които в крайна сметка създават най-големия организъм на планетата. Невроните в нашия мозък комуникират по подобен начин чрез промени в електрическия потенциал.

По-рано, авторът на изследването, професор Андрю Адамацки, съобщава, че гъбите кладница (Pleurotus) имат шипове с две дължини – съответно около 2,6 минути и 14 минути. Според него „това показва възможност мицелните мрежи да трансформират информация чрез поредица от шипове по начин, подобен на неврони“.

Галерия | Тайнственият свят на лечебните гъби

Вижте 17 снимки

Интересното е, че тези влакове се променят в отговор на докосване, при излагане на светлина или химически промени в околната среда, казва Адамацки. Изследователите смятат, че сигналите могат да бъдат и начин за предаване на информация при “откриване” на места, богати на хранителни ресурси или при заплаха.

Адамацки тества четири вида гъби, за да разбере дали те говорят един и същи „език“. Резултатите показват, че “езикът” на всеки от тях е доста различен - докато един вид оставя дълги интервали между шипове, други демонстрират по-широк спектър от „думи“, образувани от комбинации от високочестотни и нискочестотни импулси.

Професорът е нетърпелив да разбере дали поне един от тези „езици“ може да бъде преведен на английски. За да установи това, той преглежда предишни записи на влакове, за да открие такива, които са достатъчно сходни един с друг, за да се приеме, че представляват една и съща „дума“, използвана многократно.

Това обаче се оказва сериозно предизвикателство, както при опитите ни да установим дали два сходни звука в човешкия език представляват една и съща „дума“, произнасяна по различен начин, или са отделни думи с напълно различни значения.

За да преведе езика на гъбите, Адамацки използва разработените от лингвистите инструменти за анализ на думи. Прилагайки някои от тези методи, той успява да посочи определени влакове, които се повтарят достатъчно често и по подобен начин, за да представляват „думи“.

Още по-удивително е откритието му, че разпределението на дължините на влаковете съвпада с дължините на думите в човешките езици, като някои гъби използват по-дълги „думи“ от други. Така например, Cordyceps militaris (обикновен рачи крак) съдържа средно 8,9 шипове в „дума“, докато Omphalotus nidiformis (вид базидиева гъба от семейство Marasmiaceae, известна със своята луминесцентност) прави само 3,3. За сравнение, английският език има 4,8 букви на дума, а руският - шест.

В крайна сметка, Адамацки установява, че някои видове гъби могат да имат речници, съставени от около 50 „думи“, като нито един от изследваните от него видове не използва често повече от 15-20 “думи”. А най-сложните „изречения“ използва Schizophyllum commune (ветрилка).

Но, както е известно, има безкрайно много видове гъби, така че е малко вероятно Адамацки вече да е изследвал някой от най-напредналите видове.

Галерия | Най-отровните гъби в Северното полукълбо

Вижте 13 снимки

Д-р Дан Бейбър от Университета в Ексетър остава скептичен: „Макар и интересно, тълкуването като език изглежда прекалено ентусиазирано и ще изисква много повече изследвания и тестване на критични хипотези, преди да видим Fungus [биологично царство Гъби] в Google Translate”, казва той пред The Guardian.

В същото време, Адамацки вече прилага своите открития. Университетът в Бристол (UWE), където работи ученият, вече е в процес на изграждане на нова сграда с вградени сензори, записващи реакциите на гъбите към температура, светлина и замърсяване. Това прави сградата способна да реагира на тези промени, а интериорът по-добре адаптиран към хората.

„Действайки като масивен паралелен компютър, сградата ще контролира устройствата в зависимост от условията на околната среда“, казва Адамацки. „Използването на биологични сензори ще спести енергия, която други интелигентни сгради изискват за изграждане, работа и рециклиране на техните детектори.“