В западната част на Стара планина в България един флориколен крабов паяк се слива с цвета на пролетен гороцвет чрез процес на смяна на цвета, който може да отнеме няколко дни. Паякът ловува от засада: не прави паяжини, а дебне, за да скочи върху плячката си.
Фотограф със страст към дребните създания се доближава до миниатюрния и омагьосващ свят на насекомите.
В Стара планина е пролет и сред тучната зеленина българският фотограф Георги Георгиев е фокусирал обектива си върху нещо дребно. Жълт паяк се крие зад жълто цветче, причаквайки обяда си. Сходната им лимонова отсянка не е съвпадение – флориколният крабов паяк е умел в камуфлажа, сливайки се със средата си, за да лови плячка под прикритие. Георгиев щраква затвора на фотоапарата.
Кадрите на Георгиев улавят богатия живот на някои от най-дребните обитатели на планетата. На едно изображение мравка се катери по стръмна купчина пръст. На друго калинка пие вода от капка роса върху дълъг стрък трева.
„Колкото по-дребни са, толкова по-тайнствен и интересен е техният свят за мен“ – казва Георгиев. Той винаги забелязва нещо ново: повечето насекоми не са хрисими около камерата му, когато се чифтосват или се хранят. А във влажните сутрини росата полепва по крилете на пеперудите, като ги прави по-тежки и позволява на Георгиев да се приближи.
Движеща се между гъбите богомолка протяга предните си крака, с които хваща и задържа плячката. Фотографът Георги Георгиев е виждал тези хищници да ловуват – че дори и да надвиват – гущер, но също така е забелязал и колко нежно почистват предните крака и антените си.
Женски ливаден скакалец, един от най-разпространените в Европа, седи на върбов лист в Стара планина, България. Повечето женски ливадни скакалци не могат да пеят, за разлика от мъжките, които призовават партньорки, търкайки задните си крака в по-дългите от тях криле.
„Мога да наблюдавам поведението им, как се хранят, как се размножават, как оцеляват“ – казва той. Наблюдавал е как чифтосващи се водни кончета образуват форма на сърце. Виждал е как мравките работят в екип, за да разфасоват плячката си за минути. „Светът им е също толкова красив, колкото и опасен… Всеки ден за тези дребни създания е оцеляване.“
Насекомите са жизненоважни за здравето на планетата – и са база от основно значение за глобалната хранителна верига. Те поддържат вливането на хранителни вещества в почвата, опрашват цветята и плодните дървета по света и разпространяват семена. Но климатичните промени, пестицидите и загубата на местообитания застрашават тези същества.
Популациите на насекомите са в стръмен упадък. Поради образованието си на еколог Георгиев е твърде добре запознат какво е заложено на карта за миниатюрните му обекти. Но заснемането на красотата на насекомите, процъфтяващи в местообитанията си, казва той, „ме кара да мечтая. Успокоява ме и ме умиротворява“.
В природен парк „Странджа“ в България Георгиев клечал в голяма дъждовна локва, за да заснеме блатен бръмбар, който не може да плува. Принадлежащи към семейството на торните бръмбари, те са най-изобилни в листопадните гори.
Тази история ще се появи във февруарския брой на сп. “National Geographic”. Очаквайте я и в сп. “National Geographic България”.