Фотограф: Марк Парън Тейлър
Киото е идеалното място за момиджигари, японската традиция да се посещават райони, където листата са почервенели през есента.
С характерните си дървени градски къщи, “Гион” отдавна е главният кагай (град на цветята) на Киото, където се забавляват гейшите – тук известни като гейко.
Из скритите дворове на "Ханамикоджи" звуците на музикални рецитали и остроумни разговори долитат от дискретни чайни, и може дори да подминете гейко, докато тя бърза между срещите.
Градинарите отдавна практикуват изкуството си и в Киото, а храмовете в града са известни преди всичко с градините си.
Те варират от прекрасния „заимстван пейзаж“ на Кинкаку-джи (храма Златен павилион) в Киото, до покрития с мъх Гинкаку-джи (храма Сребърен павилион), където е показана малка, но важна извадка от над стоте разновидности от мъх в градините му (двата храма се намират един срещу друг).
В най-стария дзен будистки храм в града, Кенин-джи, възпоменателна колона е изпъстрена с паднали кленови листа и оброчни монети, оставени от вярващите като дар.
Търсенето на червени листа, особено бронзови и пурпурни кленови листа, наричани момиджи в Япония, е толкова популярно през есента, че си има име: момиджигари.
Градините на храма Гинкаку-джи са едно от най-добрите места в Киото за тази сезонна прелест и местните обичат да се разхождат под облаците от медни и златни листа, облечени в кимона с есенен дизайн.
Момиджигари има дълга история, датираща от VIII век, когато е основан храмът Киомизу-дера. Изкачването до основната сграда на храма и триетажната пагода си струва всяка стъпка, за да се насладите на панорамна гледка към планинската околност и на запад към Киото.
Изкачилите се почистват ръцете си в купела по пътя. Името на храма означава „чиста вода“, а според преданието няколко глътки от неговия водопад Отованотаки носят здраве, дълголетие и късмет.
Публикувано в притурката за Япония, която се разпространява заедно с октомврийския брой на National Geographic Traveler (Великобритания).