Фосили от челюсти подсказват, че 18-метров октопод е бил „кракенът“ на креда

Мезозойските океани са гъмжали от морски чудовища. Имало е риби с криви зъби, акули, способни да трошат черупки, и, разбира се, гигантски мозазаври.

Сега учените разкриват още един страховит обитател на древните дълбини – същество с осем пипала, митични размери и клюн, способен да чупи кости.

Представяме ви „кредния кракен“: Nanaimoteuthis haggarti.

Палеонтолози наскоро са проучили изключителна колекция от фосилизирани октоподови човки, датирани отпреди между 100 и 72 милиона години. Въз основа на тези челюсти учените са изчислили размерите на животните и са установили, че N. haggarti е достигал дължина около 18 м, по-дълъг от градски автобус и с близо 6 м по-едър от най-големия известен гигантски калмар. Това го нарежда сред най-едрите безгръбначни, живели някога на Земята.

Проучването, публикувано в Science, предполага също, че праисторическите гръбначни хищници – акули, плезиозаври и мозазаври – може би са срещнали сериозен съперник в лицето на тези гигантски главоноги.

„Това поставя под въпрос широко разпространената представа за „ерата на гръбначните" в морските екосистеми“, казва Ясухиро Иба, палеонтолог от Университета „Хокайдо" в Япония и водещ автор на изследването. Според него тези октоподи са използвали огромните си размери, гъвкавите си пипала и изключително мощната си захапка, за да се утвърдят като върховни хищници в древните океани.

Новите открития хвърлят светлина върху еволюцията на група животни, които са оставили изключително оскъдни следи във вкаменелостите. Мекотелите, каквито са октоподите, са загубили защитните си черупки преди стотици милиони години и почти не притежават твърди части, които да се фосилизират лесно.

Все пак древните октоподи са оставили една ключова следа: своите папагалоподобни човки. Те са изградени основно от хитин, същият материал, от който са екзоскелетите на насекоми и ракообразни. При съвременните видове размерът на човката често корелира с общия размер на животното, което позволява на палеонтолозите да възстановят ръста на древно главоного, дори когато е запазена само челюстта му.

Екипът на Иба е анализирал 15 добре съхранени фосилизирани човки от къснокредни находища в Япония и на остров Ванкувър. За да разширят набора от данни, учените са използвали и софтуер с изкуствен интелект, който да открива скрити октоподови човки в японски седиментни проби. Този метод, наречен от изследователите „дигитален фосилен добив“, позволява виртуално пресяване на вътрешността на скалите. Алгоритмите анализират огромно количество изображения, за да идентифицират иначе незабележими фосили.

„Чрез този подход успяхме да открием фосилизирани челюсти, които с конвенционални методи биха били почти невъзможни за намиране, и да ги възстановим като детайлни 3D дигитални фосили“, обяснява Иба.

В резултат екипът е идентифицирал още 12 фосилизирани октоподови челюсти, включително няколко, принадлежащи на истински гиганти.

На базата на формата на човките учените са успели да свържат най-големите екземпляри с два вече известни вида от рода Nanaimoteuthis. По-рано се е смятало, че тези едри октоподи са тясно свързани с вампирските калмари, но новият анализ показва, че те вероятно са древни родственици на октоподи с перки (Cirrata).

Тази група дълбоководни главоноги се отличава с ухоподобни перки на върха на главата и ципи между пипалата, черти, които може би са били присъщи и на митичния кракен от креда.

Новооткритите челюсти показват, че октоподите с перки са достигали титанични размери през късната креда. Nanaimoteuthis haggarti, обитавал океаните преди между 86 и 72 милиона години, притежавал най-големите известни челюсти – с около 50 % по-дълги от клюна на гигантски калмар.

Екипът стига до заключението, че близък вид, Nanaimoteuthis jeletzkyi, вероятно е достигал дължина от около 8 м. Изследователите отбелязват също, че откритите от тях фосили на N. jeletzkyi отместват най-ранните сигурни данни за октоподите с около 5 милиона години назад, а за октоподите с перки с цели 15 милиона години.

Не всички учени обаче са убедени от тези впечатляващи оценки за размерите.

Кристиан Клуг, палеонтолог от Природонаучния музей на Университета в Цюрих, който изучава размерите на телата на древни главоноги, смята, че най-горните оценки за N. haggarti – достигащи до около 18 м дължина – са „доста екстремни“.

Макар да не е участвал в изследването, Клуг признава, че определянето на действителните размери е изключително трудно. „Все пак разполагаме само с челюстите, което неизбежно внася известна несигурност“, отбелязва той.

Актуализираните оценки за размера на двата вида Nanaimoteuthis подсказват, че тези октоподи са били сред най-едрите хищници на своето време. Клуг дори ги поставя на върха на хранителната верига в моретата през креда.

„Самият им размер ги отличава като върховни хищници“, казва той. Според него тези октоподи вероятно са поваляли едра плячка, а след това са използвали мощните си човки, за да я накъсат на по-малки, удобни за поглъщане парчета.

Фосилизираните човки, анализирани в новото изследване, показват ясни следи от силно смачкващи ухапвания. Учените са открили признаци на интензивно износване – нащърбвания, надрасквания и остри ръбове, изгладени до заоблени върхове. Някои от челюстите дори са загубили до 10 % от първоначалната си дължина. Според Иба това износване подсказва, че тези октоподи редовно са разбивали твърди черупки и вероятно дори кости, включително на мозазаври и други големи гръбначни животни.

Въпреки това, за да се потвърди със сигурност какво е влизало в менюто на тези гигантски октоподи, са необходими допълнителни доказателства, например фосилизирано чревно съдържание или ясни следи от ухапвания върху кости, казва Адиел Кломпмейкър, палеонтолог в музеите на Университета на Алабама, който също не е участвал в изследването.

„Дали са ловували гигантски амонити, или са се хранили с костни риби, акули и дори малки морски влечуги?“, пита той.

Друг открит въпрос е дали в океаните от креда не са съществували още по-големи морски чудовища. Кломпмейкър отбелязва, че новооткритите фосилизирани човки произхождат от сравнително плитководни морски отлагания.

„Чудя се какво е обитавало по-дълбоките части на океаните през креда“, казва той. „Какво ли се крие там, което все още не сме открили?“