Откриха ембрион на праисторическа гигантска костенурка

Наука • •

Фосил на яйце на древна костенурка разкрива внушителните размери на влечугото и поставя нови въпроси.

Вкаменелост, открита в Китай изненада учените: вътре има бебе на гигантска праисторическа костенурка.
Вкаменелост, открита в Китай изненада учените: вътре има бебе на гигантска праисторическа костенурка. © Масато Хаттори

През лятото на 2018 г., Фенглу Хан и Хайшуй Дзян, палеонтолозите от Китайския университет по геология в Ухан, посещават дома на фермер в китайската провинция Хънан. Там ги очаква кутия, пълна със заоблени буци скала. Фермерът открил находките си близо до дома си в окръг Нейсян - известен със своите яйца на динозаври. Това, което привлича погледите на учените, е камък с форма и размери на билярдна топка. Фосилът обаче не прилича на нито едно яйце на динозавър, което са виждали преди.

Първоначално Хан и Дзян заключават, че яйцето може да принадлежи на непознат вид динозавър. Но внимателният анализ разкрива нещо още по-удивително. Погребани във вкаменените черупки на яйцето, лежат останките на бебе гигантска костенурка. По точно те принадлежат към изчезнала група сухоземни костенурки, известни като nanhsiungchelyids според ново проучване, публикувано в Proceedings of the Royal Society B.

Тези костенурки, които имали наистина внушителни размери, живеели на Земята заедно с динозаврите през периода креда, преди 145 до 66 милиона години. Женската, снасла яйцето, е сред най-големите намирани изобщо, а височината на черуката ѝ вероятно е достигала един човешки ръст, изчислява екипът.

Запазеният ембрион

Фосилизирано яйце от периода креда, съдържащо в себе си рядък ембрион на костенурка.

Фосилизирано яйце от периода креда, съдържащо в себе си рядък ембрион на костенурка.

© Юженг Ке

Що се отнася до откриването на фосилизирани ембриони, това не се случа често, тъй като деликатните тъкани на развиващите се животни се разпадат лесно с течение на времето. Ембриони на костенурки са дори по-рядко срещани от ембриони на динозаври, може би защото яйцата им са малки и имат тънки черупки. Открити са едва няколко ембриона на костенурки, като нито един от тях не е бил в достатъчно добро състояние, за да позволят на учените да ги причислят към родословното дърво на костенурките.

Но ембрионът от Нейсян помага на екипа да идентифицира и други яйца от костенурки, принадлежащи към същата група, отваряйки прозорец към праисторическото им поведение при гнездене и еволюционни адаптации.

Реконструкция на малката костенурка

Когато Хан и Дзян виждат вкамененото яйце, малките кости, подаващи се от пукнатина, са единственият намек за съкровището вътре. Фермерът позволява на учените да вземат яйцето, за да го изследват и ги завежда до мястото, където е направил своето откритие. Там чакат още няколко яйца, които обаче не са устояли толкова добре на хилядолетията.

Обратно в лабораторията, изследователите сканират яйцето с микрокомпютърна томография (CT) с рентгенови лъчи, за да надникнат под гладката повърхност на вкаменелостта. Изображенията разкриват плетеница от костици в яйцето. За да подредят бъркотията, екипът прави тризмерна реконструкция на всяка кост, след което на практика сглобява малък скелет.

Като цяло ембрионът поразително наподобява съвременните костенурки, казва Раул Диас, еволюционен биолог, занимаващ се с влечуги, в Калифорнийски държавен университет, Лос Анджелис. Има обаче няколко ключови характеристики, които помагат да се идентифицира специфичната група на древната костенурка nanhsiungchelyids, като една от тях е квадратитата форма на горната ѝ челюст.

Поразителната здравина на яйчената черупка

Може би най-забележителната черта на яйцето е здравата му черупка. Нейните 2 мм дебелина я отличава от тънките като хартия черупки, често срещани сред костенурските яйца. Съвременните видове имат най-различни дебелини на черупката на яйцата си, но тази на фосила е около четири пъти по-дебела от тази на Geochelone elephantopus, един от галапагоските гиганти, според научния екип.

Конкретната цел на здравите яйчени черупки на древната костенурка все пак остава неясна. Една от теориите е, че това може да е адаптация към сухия климат, съществувал по това време, за който свидетелстват растителните останки, открити заедно с яйцето. Предполага се, че дебелата черупка би ограничила загубата на вода през яйцето. Друго обяснение е, че черупката би могла да предотврати счупването на яйцата, ако костенурките са изкопавали гнездата си дълбоко под земята.

Независимо от предназначението на дебелата черупка, учените нямат обяснение как изобщо бебетата са се измъквали оттам. Младите костенурки трябва да се движват бързо и да разтягат крайниците си в опитите си да се излюпят.

Заличени заедно с динозаврите

Фактът, че nanhsiungchelyids са живели и гнездили на сушата, може да е допринесъл за тяхната смърт. Видът умира заедно с всички динозаври, които не летят, преди около 66 милиона години, след сблъсък на астероид със Земята. Ударът освобождава енергия, която предизвиква пожари в огромни мащаби. „Всичко, което е било на повърхността, се е сварило“, казва Лисън, един от авторите на доклада.

Във всеки случай, черупки като тези на яйцата от nanhsiungchelyids повече не се срещат след катастрофата с астероида.

Освен научната си стойност, находката и последвалото изследване показват колко много открития за древните костенурки очакват да бъдат направени. “Много по-малко изследователи се посвещават на изучаване на древните костенурки, отколкото на харизматичните динозаври”, казва Лисън. Но костенурките предлагат много интриги. "Те просто имат това напълно различно устройство на тялото си, в сравнение с всяко друго животно.”

Ученият се надява, че подобни вкаменелости ще вдъхновят ново поколение учени да разплетат мистерията как изобщо са се появили тези любопитни същества. Това, от което се нуждаем, казва Лисън, са „повече добри изследователи на вкаменелости на костенурки“.