Фолклендските острови

Цивилизация

Фолклендските острови – изолиран архипелаг в Южния Атлантик, известен най-вече с овцете си и с една много кратка война, предлага жив урок за силата на опазването на природата.
Текст и снимки: Пол Никлин
Текст и снимки: Пол Никлин

Галерия | Фолклендските острови

Вижте 6 снимки

На скалистите брегове на Стийпъл Джейсън, отдалечен остров от Фолклендския архипелаг, стоя поразен от великолепието пред себе си. На стръмните скали гнездят над 440 000 черновежди албатроси – най-голямата колония в света. По плажа долу шумно крякат качулати пингвини. Ивичести каракари търсят малки на пингвини или мърша, за да се нахранят.

Леденостудените води приютяват южноамерикански морски котки, косатки, делфини на Комърсон, южни делфини и сейвали. Под водата плувам през величествена гора от келп. Над мен се стрелкат субантарктически пингвини, преследвани от патагонски морски лъвове. Подрастващи омари са се подредили на морското дъно, с щипки, вдигнати като за битка.

Картинката е типична. В крайна сметка се намирам на Фолклендските острови. Войната е тема, свързана с тях. Тази британска територия на около 400 км от бреговете на Аржентина се състои от над 700 острови и островчета, рядко населени с около 3200 души. Известен най-вече с дългата история на споровете за територията му, в които са участвали Франция, Испания, Аржентина и Великобритания, архипелагът открито носи белезите от войната. Последният конфликт през 1982 г., когато Аржентина нахлу на островите (които нарича Малвински), приключи след кратко, но ожесточено сражение с Великобритания. Тук има около 20 000 невзривени мини, пейзажът е осеян с изгорели хеликоптери, а Кралските военновъздушни сили все още имат действащо летище на Източен Фолкленд.

Но въпреки всички конфликти – и екстензивното отглеждане на овце – островите изглеждат изненадващо утопични.

Стийпъл Джейсън и съседният Гранд Джейсън, два острова, недокоснати от войната, може би са пример за най-голям успех сред всички Фолклендски острови. Овце и крави пасели безспир в продължение на почти век по иначе ненаселените острови, преди британски любител на птиците да ги придобие през 1970 г. Той превърнал островите в частен резерват и растителността започнала да се възстановява. През 90-те години Майкъл Стайнхарт, пионер на нюйоркски хедж фонд, купил островите и през 2001 г. той и съпругата му Джуди ги дарили на Дружеството за опазване на дивата природа, което ги притежава и управлява. Изследователи и туристи се допускат само на внимателно контролирани посещения.

Пренасяйки се в днешно време, устойчивостта на природата се вижда навсякъде около мен. На дългия 8 км Стийпъл Джейсън са забелязани 48 вида птици. Но изобилието от диви животни на Фолклендските острови все още се сблъсква с причинени от хората опасности: замърсяване, влошаване на местообитанията, нефтени разливи, куки с примамка, влачени след риболовни съдове, и в значителна степен климатични промени. Океанът може да се охлади около островите и да се затопли по-далеч от тях, като увреди хранителната мрежа, толкова важна за морските птици и бозайници. Нарасналото търсене на нефт край островите също буди тревоги за опустошителен разлив. Но местните жители изпитват все по-силен стимул да се включат в опазването им. При над 60 000 туристи годишно екотуризмът сега е вторият по големина източник на доходи – след риболова и преди овцевъдството. Няма как да не съм обсебен от разликите между островите, които са били оставени на мира, и тези, докоснати от тежката ни ръка. Какво можем да научим от изобилието на Стийпъл Джейсън? Че има надежда и че има изцеление, ако изберем да не закачаме природата. Да изследваш острова е като да се върнеш хиляда години назад във времето. Непокътната екосистема. Екстравагантна дива флора и фауна. Животни, които не се боят от нас.

Как можем да им помогнем да си останат все така безстрашни? Ако продължаваме да се отнасяме към крехката ни планета като към източник на ресурси, тя ще продължи да страда. Виждам Стийпъл Джейсън като свидетелство за издръжливостта на Земята, но и като вик за помощ. Имаме нужда от повече места като Стийпъл Джейсън, от повече места, където да спрем да воюваме с околната среда и да дадем на природата времето, нужно й да процъфти отново.