Фердинанд I – царят модернизатор, който издигна България в Европа

България

Преди 160 години на този ден във Виена се ражда Фердинанд Сакскобургготски /1861-1948 г./, който обявява независимостта на България през 1908 г. и допринася много за нейната модернизация и европеизация.
© Снимка: БГНЕС

Семейство

Фердинанд е представител на католическия клон на Саксгобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа – Великобритания, Белгия, Португалия и от 1887 г. България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Тя насърчава амбицията му да заеме българския престол и инвестира милиони златни франкове за модернизацията на България.
Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който едновременно е пряк наследник на френския крал-слънце Луи XIV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произхожда и от един от най-древните германски родове – Витините.
Бъдещият български владетел е добре образован, прави изследвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и пише на 5.

Начело на България

„Цар Фердинанд I се появява в световната монархическа история в един много късен период, когато монархиите вече са утвърдени. България е една от последните държави които се създават в Европа през ХIX век и тя е малко позната“, казва Николай Поппетров от Института за исторически изследвания на БАН.
„Той проявява една бурна амбициозност. Фердинанд I пристига в България, за да управлява и и да изведе българската нация да по-високи върхове. Кобургите имат представители във всички европейски владетелски домове и във Великобритания на най-високо ниво. Амбициите на Фердинанд I са големи, той иска да се равнява с кайзер Вилхелм II и император Франц-Йосиф I”, отбеляза историкът.
Началото на управлението на княз Фердинанд е трудно. Руската пропаганда е доста силна срещу него, а западните сили не искат да влизат в конфликт с Русия. Кризи, конфликти, убийства, режимът на Стамболов всичко това няма как да не рефлектира върху младия княз. Признанието от Русия идва едва в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната вяра, а за негов кръстник е избран руският император Николай II.
Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите личности в най-новата ни история. В документите от онази епоха се признават много негови ценни качества като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. И в същото време човек с болезнени амбиции – високомерие, високо самочувствие стигащо понякога до грандоманщина.

Съединението на Северна и Южна България завършва с признаването на Независимостта

Вижте повече

Съединението на Северна и Южна България завършва с признаването на Независимостта

На 22 септември 1908 г. в старата българска столица Велико Търново се състои „Тържественото провъзгласяване на Северна и Южна България в независимо Царство“.

Модернизаторът

„Фердинанд I е цар модернизатор. Той има желание България да се издигне в Европа не с големите си граници и политиката си, а да се издигне с институциите си. Той поощрява БАН, създава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, поощрява художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии“, заяви Николай Поппетров.
Страната ни изживява стопански подем, строят се железници, фабрики, пристанища, обществени сгради.

Българска оценка

Българският политически елит иска да си измие ръцете с цар Фердинанд. Дори в модерната историография, в която няма стереотипите от епохата на комунизма, продължава да съществува мнението, че царят е свързан с едно корумпиране на политическата класа. Да, корумпираната политическа класа съществува, но корумпирането трябва да има две страни. Но монархът е един, а политическата класа е доста по-голяма и тя охотно се съгласява да бъде корумпирана“, заявява историкът Николай Поппетров.
„Създава се един режим на липса на мнение, на преклонение пред Монарха, когото наричат Господаря, който се пише с главна буква, както Господ се пише с главна. Абдикацията му дава възможност да се прехвърли цялата вина върху него. Той е виновен за всичко и най-вече за катастрофите след Междусъюзническата и Първата световна война, но цар Фердинанд I не би могъл да извърши голяма част от тези неща без хората, които са около него – политиците и военните“, подчертава Николай Поппетров.
Според него цар Фердинанд I е виновен за 16 юни, когато започва злощастната за нас Междусъюзническа война, но категорично не е виновен за Първата световна.

„България е имала опцията да бъде неутрална, можела е да не се присъедини към Германия, но нека погледнем какво е общественото мнение в страната. Общественото мнение от 1878 г. е, че България трябва да се обедини. Да вземе земите, които са ни дадени в Сан Стефано. Проблемът през Първата световна война е за Македония. Ако той остане неутрален, ние губим Македония. Ние се отказваме автоматично от нея. Съглашението ни я предлага по лош начин, а Германия – цялата. Ако той се откаже, значи провяла националната кауза. За което ще го обвиним след това. Цар Фердинанд I не е виновен за провала на националната кауза“, категоричен е Николай Поппетров, който смята, че грешките трябва да се търсят другаде.
Историкът смята, че е време да престанем да наричаме цар Фердинанд I германски агент, защото това е един от най-неверните митове за него. Също така би било добре в София най-накрая да бъде кръстен поне един булевард на негово име.
„Цар Фердинанд I е част от българската история и заслужава това нещо. Той е начело на България 31 години и не прави само войни. Голямата политика се прави от големите политици, а Фердинанд е политик от европейски ранг, който може да си говори с тях“, отбеляза Николай Поппетров.

Европеец

Цар Фердинанд I e европейски аристократ на българския престол в едно много трудно време с добри намерения по отношение на България, която вижда като балканска и европейска сила. Но, за съжаление, с лоши резултати”, обобщава Николай Поппетров. /БГНЕС