Алберт Айнщайн е роден в Германия теоретичен физик, който революционизира науката и промени начина, по който разбираме Вселената. Сред многобройните му новаторски открития са Специалната и Общата теория на относителността, както и квантовата механика. Но сред широката публика той вероятно е най-известен с формулата E=mc².
Макар професионалните му постижения да са добре познати, те идват по-късно в живота му. Преди да се превърне в световен феномен и уважаван учен, Айнщайн преминава през лични трудности и професионални неуспехи.
Ето някои ключови факти от необикновения му живот – включително такива, които може да ви изненадат.
Ранен живот и кариера
Айнщайн е роден на 14 март 1879 г. в Улм, Германия. Баща му, Херман Айнщайн, е търговец и инженер, който трудно реализира бизнес идеите си. Майка му, Паулине, се грижи за Алберт и по-малката му сестра Мария (наричана „Мая“).
Още от ранна възраст Айнщайн проявява необичайно интелектуално любопитство и пише първия си научен труд на 16 години. Освен това има страст към музиката.Освен на пиано, Айнщайн свири и на цигулка.
Въпреки интелектуалните си способности, преживява ранен академичен неуспех, когато напуска пансион, в който родителите му го оставят, след като се преместват в Милано в търсене на по-добра работа.
Тъй като не може да се върне в Германия, за да завърши гимназия, Айнщайн получава общо образование през 1896 г. в специално училище в Швейцария и е приет в Швейцарското федерално политехническо училище в Цюрих.
(Учени откриха гравитационните вълни, предречени от Айнщайн)
След дипломирането си, Айнщайн трудно намира работа, но с помощта на приятел получава позиция в Швейцарското патентно ведомство. Там преживява своя „година на чудесата“, когато пише четири от най-известните си научни труда, включително Специалната теория на относителността и фотоелектричния ефект.
През 1921 г. получава Нобелова награда „за заслуги към теоретичната физика и особено за откритието на закона за фотоелектричния ефект“. Тогава е на 42 години.
С възхода на нацистката партия Айнщайн напуска Германия и се установява в САЩ, където започва работа в Принстънския университет в Ню Джърси. Там остава до смъртта си през 1955 г. Според свидетелства, последните му дни са били спокойни – четял вестник и обсъждал актуални теми до самия край.
Романтични връзки
Айнщайн среща първата си съпруга, Милева Марич, докато учи в Цюрих. Тя също е студентка, запалена по математиката и науката. Макар да има амбиции да стане физик, Марич се отказва от тях, когато се омъжва за Айнщайн през 1903 г.
Преди да сключат брак, Марич ражда тяхната дъщеря, докато е при семейството си в Сърбия през 1902 г. Момичето е кръстено Лизерл, а според историци тя или е починала в ранна възраст, вероятно от скарлатина, или е била дадена за осиновяване.
С голяма вероятност Айнщайн никога не е виждал дъщеря си лично. Съществуването на Лизерл става известно едва през 1987 г., когато е публикувана колекция от писма на Айнщайн.
Марич и Айнщайн имат още две деца – синовете Ханс Айнщайн и Едуард Айнщайн. Едуард, наричан с обич „Тете“, е диагностициран с шизофрения и прекарва по-голямата част от живота си в психиатрични заведения.
Подобно на баща си, Едуард Айнщайн е очарован от науката – особено от психоанализата – и е голям почитател на Зигмунд Фройд, който е приятел на Айнщайн. Макар да си пишат писма, Айнщайн никога повече не вижда сина си след като емигрира в САЩ през 1933 г. Едуард умира на 55-годишна възраст в психиатрична клиника.
С нарастването на славата си, Айнщайн става все по-зает с професионални ангажименти. По същото време започва връзка с първата си братовчедка Елза – дъщеря на сестрата на майка му. Двамата са и втори братовчеди по бащина линия.
Очаквайки да получи Нобелова награда, Айнщайн предлага на Милева Марич цялата парична сума от наградата, за да се съгласи на развод. Сумата възлиза на 32 250 долара – над десет пъти годишната заплата на средностатистически професор по онова време. Айнщайн се жени за Елза през 1919 г. и отглежда двете ѝ дъщери, Илзе и Маргот, като свои.
Елза обаче не е единствената му любовна връзка. През 1935 г. Маргот го запознава с Маргарита Коненкова, с която Айнщайн започва романтична връзка. През 1998 г. аукционната къща Sotheby’s продава девет любовни писма, написани от Айнщайн до Коненкова между 1945 и 1946 г. Според книга, написана от руски шпионин, Коненкова е била руски агент, но историците не са потвърдили това твърдение.
Политически възгледи
Още от ранна възраст Алберт Айнщайн изпитва отвращение към всякакъв вид национализъм и предпочита да се възприема като „гражданин на света“. На 16 години се отказва от германското си гражданство и официално остава без гражданство до 1901 г., когато става швейцарски гражданин.
През 1933 г., малко преди третото си пътуване до САЩ, ФБР започва да събира досие за Айнщайн. С времето то нараства до 1427 страници, посветени на връзките му с пацифистки и социалистически организации. Дж. Едгар Хувър дори препоръчва Айнщайн да бъде спрян от влизане в страната по Закона за изключване на чужденци, но Държавният департамент на САЩ отхвърля предложението.
Политическите му убеждения често го поставят в конфликт с Фриц Хабер – известен като „бащата на химическата война“. Хабер е германски химик, който помага на Айнщайн да се установи в Берлин. Макар да са близки приятели, отношенията им са напрегнати.
Хабер е евреин, но приема християнството и проповядва асимилация пред Айнщайн – преди нацистите да дойдат на власт. По време на Първата световна война разработва смъртоносен хлорен газ, по-тежък от въздуха, който се спуска в окопите и причинява болезнено задушаване, като изгаря гърлата и белите дробове на войниците.
(27 януари - Международен възпоменателен ден на Холокоста)
През живота си Айнщайн е твърд защитник на гражданските права и свободата на словото. Когато през 1951 г. У. Е. Б. Дю Бойс е обвинен, че е нерегистриран агент на чужда държава, Айнщайн доброволно се съгласява да свидетелства в негова защита като морален гарант.
След като адвокатът на Дю Бойс уведомява съда, че Айнщайн ще се яви като свидетел, съдията прекратява делото.