Европа се стреми към рязко намаляване на емисиите. И България има проблем

Природа България • •

Зависимостта на България от въглища разболява нейните граждани. Промяната, чрез преход към възобновяеми енергийни източници, идва, но за мнозина тя не се случва достатъчно бързо.

Българските рибари хвърлят въдиците си на язовир Розов кладенец по изгрев до най-големите електроцентрали в страната: Брикел и ТEЦ "Марица-изток&...

Българските рибари хвърлят въдиците си на язовир Розов кладенец по изгрев до най-големите електроцентрали в страната: Брикел и ТEЦ "Марица-изток".

© Снимка: Николай Дойчинов

Когато Елина Иванова кара двете си дъщери до основното им училище в град Перник (на около 40 минути от столицата София), тя минава покрай ТЕЦ "Република".

Въглищната електроцентрала е построена през 1951 г. и е най-старата, която продължава да работи в Европа. Отвън масивният тухлен комплекс има зейнали счупени прозорци и ръждясала метална облицовка. Изглежда напълно изоставен, но пушекът, който се издига от охладителната кула и от други отвори в сградата, показва, че не е. На покрива расте дърво.

През 2018 г. Иванова и семейството ѝ се завръщат в Перник, нейният роден град, след като живеят в Дюселдорф, Германия. По това време едното ѝ дете е на година, а другото на три. Почти веднага след завръщането им тяхното здравословно състояние се влошава.

„Бях шокирана, когато децата започнаха да кашлят повече“, казва Иванова.

Елина Иванова и семейството ѝ се завръщат в родния ѝ град Перник през 2018 г., след като живее в Дюселдорф, Германия. Децата ѝ, които по това време са...

Елина Иванова и семейството ѝ се завръщат в родния ѝ град Перник през 2018 г., след като живее в Дюселдорф, Германия. Децата ѝ, които по това време са на година и на три, са прекарали по-голямата част от живота си в чужбина. Почти веднага след идването им в Перник тяхното здравословно състояние се влошава.

© Снимка: Николай Дойчинов

Година преди Иванова да се завърне в България, качеството на въздуха в града редовно надвишава европейските граници на замърсяване, а заводът „Република“ е сред основните причини.

Употребата на въглища е в преломна точка в целия Европейски съюз, като целта сега е намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. с до 55 % спрямо нивата от 1990 г. Но няколко източноевропейски държави се бавят с приемането на необходимостта от постепенно премахване на въглищата, най-замърсяващото гориво според анализ на Съвета по външни работи на Европейския съюз. Полша, например, все още произвежда повече от 70 % от електроенергията си от въглища.

България, която е член на ЕС от 2007 г., разчита на въглища за производство на около 40 % от електроенергията си. Въпреки че въглеродните емисии са намалели с 44 % от 1990 г. насам, голяма част от спада идва, когато комунистическото правителство и неговата неефективна индустрия се сриват, а и защото емиграцията и ниската раждаемост направиха България една от страните с най-бързо намаляващо население в света. Въпреки това, въглеродните емисии на глава от населението в най-бедната страна от ЕС са около средата за Общността, като те са по-високи от тези във Франция или Италия.

През последното десетилетие българското правителство избра да защити своята въглищна индустрия, вместо да премине към възобновяема енергия. Държавата субсидира електроцентрали, работещи с въглища, както директно, така и като плаща за кредити на пазара на въглеродни емисии на ЕС.

Но това започва да се променя. Този октомври, за да получи достъп до финансирането от ЕС, налично в рамките на „Европейската зелена сделка“ и плана за възстановяване от COVID, България определи дата за постепенно прекратяване на употребата на въглища до 2038 г. Това е по-късно от някои други европейски страни, но пък за първи път страната казва, че ще спре добива и изгарянето на въглища, преди изчерпването на запасите ѝ.

В Перник належащата грижа е не толкова затоплящата се планета, колкото мръсният въздух. През 2018 г. частната централа „Република“, която осигурява както електричество, така и топлина за града, започва да заменя част от въглищата, които изгаря, с биомаса – общ термин, който включва дърва и бали сено. Тъй като ЕС счита биомасата за устойчив източник на енергия, това помага на централата да избегне нарастващите разходи за въглеродни емисии. Но електроцентралата все още произвежда вредни фини прахови частици, а замърсителите излизат от нейните филтри, които са създадени за въглища и не са преправяни или модернизирани.

След завръщането си в Перник, дъщерите на Иванова по-често имат хрема и болки в гърлото, и им отнема повече време за възстановяване при всяко боледуване. Лекарите в града ги диагностицират просто с „алергия“. Засега Иванова прибягва до същата временна терапия, използвана от нейните родители, когато сама тя е дете, мъчещо се да диша в Перник: отива в близките планини, където въздухът е по-чист.

„Но намерих решението“, казва тя. „Да изключа електроцентрала „Република“. Засега нейната решимост изглежда амбициозна.

Мръсно гориво, тежки субсидии

Рудникът „Трояново-1“ представлява един от най-големите резерви на въглища в България

Рудникът „Трояново-1“ представлява един от най-големите резерви на въглища в България

© Снимка: Николай Дойчинов

Перник е родното място на българския въгледобив, а гербът на града все още е увенчан с две кръстосани миньорски кирки. В края на XIX век подземният рудник и предприятията, които се развиват около него, тласкат напред развитието на Перник като град. Мината спира дейност през 60-те години и в момента е музей. Днес обаче частни открити мини доставят въглища за “Република”.

Междувременно, в област Стара Загора, източно от София, откритият рудник “Мини Марица-изток” е създаден през 1954 г. като част от националния проект на комунистическото правителство за индустриализация на страната. Като най-големият в България в момента, той изпраща влакове, натоварени с въглища до четири близки електроцентрали: държавната “Марица Изток II”, най-голямата въглищна централа в страната; два завода, основно собственост на американски компании; и Брикел, който е свързан със същия български собственик като “Република”. Като цяло комплексът “Марица” произвежда повече от една четвърт от електроенергията в страната.

Днес държавните мини и електроцентрали, които работят на загуба, са субсидирани от българското правителство. За миналата година субсидиите възлизат на около 450 милиона евро, включващи въглеродните квоти на ЕС. (Правителството дори покрива емисиите на американските централи.) А тази година, след като цената на въглерода в ЕС достига нови висоти, вероятно те ще станат още по-високи.

И в Перник, и в Стара Загора мините изкопават лигнит, който е по-малко богат на енергия и по-голям замърсител от черните въглища. В допълнение към въглерода, изгарянето на лигнит изпраща прахови частици (PM), серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), тежки метали и други замърсители във въздуха. Фините прахови частици, особено малките PM2,5 - наречени така, защото са с диаметър под 2,5 микрометра - могат да причинят сърдечно-съдови и белодробни заболявания, докато за серния диоксид е известно, че влошава астмата. България има най-голямото замърсяване със серен диоксид в ЕС и е отнесена пред Съда на ЕС за нарушаване на стандартите за качество на въздуха в Общността.

„Това е нещо, което няма как да преувеличите”, казва пулмологът и бивш народен представител Александър Симичиев. „Това е нещо, което влияе на всеки орган и система в човешкото тяло. Вдишаме 16 пъти в минута. И всеки дъх, който поемаме, е дъх, който е опетнен с някакъв вид замърсяване."

Замърсяването на въздуха причинява най-малко 15 000 смъртни случая в България всяка година, в сравнение със средно 700, които умират при автомобилни катастрофи. Страната има най-висок процент на преждевременна смърт, причинена от замърсяване на въздуха в ЕС, и изгарянето на въглища има основен принос.

„Българското население е болно“, казва Георги Стефанов, ръководител "Климат и енергетика" в WWF България. "И никой не иска да свърже тази история с горящите въглища.”

Нова политика

Симичиев е член на коалиция "Демократична България" - една от политическите сили, които разтърсиха правителството на страната на изборите през април. Това сложи край на едно десетилетие на политика, доминирана от бившия премиер Бойко Борисов и неговата партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ). При Борисов правителството заяви, че ще гори въглища през следващите 50 години. Миналата година парламентът взе официално решение, според което електроцентрала "Марица Изток II" ще продължава да работи, независимо от законодателството и политиката на ЕС.

Тъй като априлските избори не успяха да излъчат стабилно правителство, за 14 ноември са насрочени едновременно парламентарни и президентски избори.

Това остави служебното правителство на власт от май насам да отговаря за завършването на Националния план за възстановяване и устойчивост на страната, изискван от ЕС за достъп до милиарди безвъзмездно финансиране. Въпреки че в ранните проекти се посочва, че страната ще гори въглища до изчерпване на запасите, окончателният план определя крайна дата до 2038 г. и призовава за създаване на комисия за поетапно премахване на въглищата.

Въпреки че българското правителство продължава да подкрепя въгледобивната индустрия, все повече бизнеси избират възобновяема енергия, за да намалят ра...

Въпреки че българското правителство продължава да подкрепя въгледобивната индустрия, все повече бизнеси избират възобновяема енергия, за да намалят разходите. Тази малка местна компания - M+S Hydraulic PLC, инсталира слънчеви панели на покривите на своите съоръжения.

© Снимка: Николай Дойчинов

„Дори и да има висока цена за опазване на планетата, ние ще го направим“, казва бившият заместник-министър на енергетиката Александър Николов, който беше част от правителството до август. „Ако се забавим, цената, която ще плащаме – и не говоря за пари – ще бъде значително по-висока.

Зелената сделка на ЕС, която има за цел да доведе ЕС до въглероден неутралитет до 2050 г., ще облекчи финансовите разходи за енергийния преход на България. Финансовият инструмент “Фонд за справедлив преход” се фокусира върху преквалификацията на миньорите и диверсификацията на икономиките, концентрирани върху въгледобива и други индустрии, генериращи високи емисии. България е един от най-големите бенефициенти на Фонда, като страната отговаря на условията за 1,2 милиарда евро. Освен това, България има право на 6,6 милиарда евро от фондове на ЕС за възстановяване от COVID, които са предназначени за действителния инфраструктурен преход, енергийна ефективност и други аспекти на изграждането на системи за производство на възобновяема енергия.

В момента вятърната и слънчевата енергия осигуряват около осем на сто от електроенергията на България, но се предвиждат още два гигавата слънчева енергия, казва Стефанов. Слънчевата енергия е напреднала най-вече защото фирмите инсталират свои собствени панели, за да намалят разходите за енергия. На практика, цялата страна има слънчев потенциал, според Международната агенция за възобновяема енергия, а наскоро представеният национален план има за цел да облекчи настоящия сложен регулаторен процес за инсталиране на панели. Нейният вятърен потенциал, особено в Черно море, също е значителен.

След десетилетие на нежелание да се изоставят както въглищата, така и централизираното държавно производство на енергия, повечето електроенергия в България все още идва от комплекс „Марица“ и единствената атомна електроцентрала в страната. Новият национален енергиен план, предложен от служебното правителство, има за цел по-разпределена мрежа в бъдеще, казва Калоян Стойчев, съветник на вицепремиера Атанас Пеканов, който отговаряше за плана.

„Надяваме се да осъществим тази огромна промяна в парадигмата на производството на енергия“, казва Стойчев.

Планът все още очаква одобрение от ЕС. Правителството, което се сформира след изборите на 14 ноември (ако приемем, че ще има такова) ще поеме отговорността за прилагането му.

Печеливши решения

Прекратяването на изгарянето на въглища би предложило ясни ползи за здравето на българите, макар че степента на тези ползи ще зависи от това дали вместо въглища се изгаря друго гориво. Националният енергиен план предлага изграждане както на нова газова централа, така и на 1,7 гигавата възобновяеми източници.

Въпреки че газът има по-ниско въздействие върху здравето от въглищата, те не са нулеви, казва Влатка Маткович, координатор по проект „Енергия и здраве“. Оценката на нейната организация призовава ЕС да прекрати постепенно както въглищата, така и газа до 2030 г.

В Перник завод "Република" продължава да гори въглища. През изминалото лято, в сухи и ветрови дни, градът беше погълнат от прах от шахтата за въглища, която не беше добре покрита.

През 2018 г., като начин за намаляване на използването на въглища, централата отчете изгарянето на 162 752 тона отпадъци и биомаса. Именно този експеримент доведе до създаването на гражданското сдружение „Дишай, Перник”, което се бори с централата.

„Навсякъде миришеше“, каза Елина Иванова, която се присъединява към сдружението през 2018 г. „Всички мои приятели, техните деца, през есента на 2018 г. бяха болни. Имаха хрема, кашлица, температура.” “Република” не отговори на искания за интервюта във връзка с тази история.

Съвсем наскоро “Република” предложи постоянно преминаване към изгаряне на биомаса за до 70 % от нуждите си от гориво. Регионалният екологичен инспектор заседава по предложението. Няма решение дали централата трябва да бъде задължена да извърши оценка на въздействието върху околната среда. Освен с електричество, централата снабдява с топлина и много обществени и жилищни сгради.

„Имам чувството, че институциите не искат да сочат твърде много с пръст срещу централата“, казва Меглена Антонова от “Грийнпийс” - България. „Но ние смятаме, че законът е много ясен по този въпрос. Ако изгарят толкова голямо количество биомаса, те все още са длъжни да направят оценка на въздействието върху околната среда."

Открит рудник, който се намира до жилищен район на Перник. Мините произвеждат лигнит - най-малко ефективният и най-замърсяващ вид въглища.

Открит рудник, който се намира до жилищен район на Перник. Мините произвеждат лигнит - най-малко ефективният и най-замърсяващ вид въглища.

© Снимка: Николай Дойчинов

Заместник-кметът на Перник Стефан Кръстев казва, че не подкрепя плана за изгаряне на биомаса. Той би искал да използва фондовете на ЕС, за да прехвърли града от централизирано захранване към енергийни кооперации, където всеки квартал в града има своя малка електроцентрала. Той кандидатства за техническа помощ, за да намери най-добрия източник на енергия за района.

За Иванова, притеснена за въздуха, който дишат децата ѝ, темпът на промяна се усеща твърде бавен. Тя подчертава списъка с възобновяеми енергийни източници, които могат да захранват нейния град: слънчева, вятърна, геотермална енергия.

„Защо просто не инвестирате сега?“ казва Иванова, говорейки за градската управа. „Когато имате подкрепата на Европейския съюз и всичко, за да добивате зелена енергия. Те просто искат да чакат."

„Понякога се ядосвам, защото искам да променя нещата“, казва тя. "Искам бързо да променя нещата."