Ето какво всъщност правят психеделиците на мозъка

Психеделиците могат да накарат хората да преживяват себе си и света по поразителни начини – формите се преобразяват, звуците се изкривяват, а понякога изчезва дори чувството за собственото „аз“, мимолетно състояние, известно като смърт на егото. Но какво точно се случва в мозъка, за да възникнат тези усещания, все още не е напълно изяснено.

Нов мащабен анализ, публикуван в Nature Medicine, значително разширява това разбиране. Изследването обединява данни от близо дузина невроизобразителни проучвания в САЩ, Европа и Южна Америка и показва, че психеделиците предизвикват изключително интензивна „комуникация“ между мозъчните региони, свързани със сетивното възприятие, и тези, отговорни за мисленето.

„Обикновено начинът, по който мозъкът ни възприема външния свят, е ясно разграничен от паметта и абстрактното мислене“, казва Манеш Гирн, невролог от Калифорнийския университет в Сан Франциско и ръководител на изследването.

„Нашите резултати подсказват, че психеделиците могат да преодолеят пропастта между начина, по който мислим, и начина, по който възприемаме – между вътрешния и външния свят“, допълва той.

Разбирането на действието на психеделиците става все по-важно, тъй като интересът към потенциала им за лечение на психични състояния като тревожност и депресия продължава да нараства. „Психеделиците са нововъзникваща терапия и задълбоченото познаване на механизмите им на действие би могло теоретично да ни помогне да оптимизираме лечебния им потенциал“, казва Матю Джонсън, изследовател на психеделици в Университета „Джонс Хопкинс“. Той не е участвал пряко в проучването, но е част от международен научен консорциум, който анализира подобни данни.

(Учените определят 4 ключови повратни момента за мозъка с напредване на възрастта)

Обикновено учените първо изясняват механизма на действие на дадено лекарство, преди да го изпробват върху хора. Но първите изследвания върху психеделиците са проведени преди повече от 50 години, далеч преди появата на съвременни технологии за образна диагностика на мозъка, като функционалния магнитен резонанс (fMRI), използван в настоящия анализ. Затова днес учените се опитват да наваксат с новите инструменти.

Мозъчното сканиране е от ключово значение и по друга причина – то помага да се докаже, че именно психеделичното вещество, а не очакванията на участниците, води до подобрения в здравето. Тъй като халюциногенните ефекти са ясно разпознаваеми, изследователите трудно могат да скрият от участниците дали са получили активното вещество или плацебо в така наречените „слепи“ проучвания, което може да повлияе върху резултатите.

Предишните изследвания с мозъчни изображения обикновено са обхващали много малък брой участници, често по-малко от дузина души. Това е водело до разнопосочни резултати и до трудности при формулирането на надеждни заключения. Някои проучвания поставят силен акцент върху нарушенията в мрежата по подразбиране на мозъка – областта, свързана с нашето чувство за самите нас – докато други откриват промени в активността на множество различни области в мозъка по време на психеделично преживяване.

За целите на това изследване Гирн и колегите му привличат учени от седем научни институции в пет държави, които споделят образни данни от над 500 мозъчни сканирания на 267 участници (някои от които са приемали психеделично вещество повече от веднъж). Изследователите прилагат стандартизирана аналитична рамка, за да уеднаквят и сравнят разнородните данни.

„Тази статия е истински триумф, защото прилага последователни анализи върху няколко независими набора от данни за психеделични вещества и вероятно се доближава максимално до истината за това как психеделиците променят fMRI сигналите на ниво популация“, казва Ейми Кучейески, невролог от Weill Cornell Medicine в Ню Йорк, която не е участвала в изследването.

Мозъчните изображения, анализирани в новото проучване, са получени от хора, изпитващи ефектите на т.нар. „класически“ психеделици, категория, която включва псилоцибин, диетиламид на лизергиновата киселина (LSD), мескалин, диметилтриптамин (DMT) и съдържащата DMT напитка аяхуаска. (Всички те са вещества с висок контрол и са незаконни в много държави по света, включително в България, извън рамките на строго регламентирани научни и клинични изследвания.)

Макар че мозъкът не реагира по един и същи начин при всички хора – особено при различните психеделични вещества – сходствата са поразителни, отбелязва Гирн.

Анализът потвърждава, че тези съединения не въздействат върху една-единствена мозъчна зона, а „фундаментално променят начина, по който мозъкът обработва информация и се свързва със света“. Според Гирн именно това може да „разтърси хората по начини, които потенциално водят до терапевтична промяна, като ги извадят от рутинните им мисловни коловози и обичайните модели на възприятие“.

Тази засилена интеграция на информация между различни мозъчни региони „може да е механизмът, чрез който психеделичната терапия разрушава ригидните когнитивни модели и увеличава гъвкавостта на мисълта“. Това често се посочва като едно от обясненията защо тези вещества могат да подпомогнат възстановяването при депресия и зависимост, казва Кристофър Питенджър, директор на Програмата за психеделична наука в Йейлския университет. Той не е участвал в изследването, но е изучавал псилоцибин като потенциално лечение на обсесивно-компулсивно разстройство.

Важно е също, че необичайна активност се наблюдава и в мозъчни области, отговорни за по-базови функции като движението. Това може да обясни защо според предварително проучване, публикувано миналата година, някои физически симптоми на болестта на Паркинсон, наред с нарушенията в настроението, са се подобрили след прием на псилоцибин в клинична среда.

Въпреки тези открития учените подчертават, че са необходими много повече изследвания. „Бих искала да видя анализи, които отчитат как възрастта и полът влияят върху ефектите на психеделиците“, казва Кучейески.

Освен това изследването включва мозъчни изображения, заснети само в рамките на няколко минути под въздействие на веществата, докато едно психеделично преживяване обикновено продължава часове. Гирн си представя бъдеще, в което картографирането на мозъка разкрива пълния спектър от преживявания, за които хората съобщават.

„С течение на времето човек може да премине през огромно разнообразие от състояния – от интензивни визуални образи и смърт на егото до припомняне на спомени и дълбока емоционална обработка“, казва Гирн. Според него бъдещите изследвания трябва да „характеризират как тези преживявания се проявяват по различен начин в мозъка и как са свързани с терапевтичните резултати“.

Остава неизяснен и още един важен въпрос: дали и как някои от тези мозъчни промени се запазват в дните и месеците след края на преживяването.

Затова, макар анализът да предлага най-силните доказателства досега за това как мозъкът функционира под въздействието на психеделични вещества, „по отношение на изследванията при хора все още сме в сравнително ранен етап“, заключава Гирн. „Едва сме докоснали повърхността.“