Ето как лятното часово време може да навреди на здравето на сърцето ви

Не е само отпадналост. Преминаването към лятно часово време разстройва съня и циркадния ритъм, което влияе пряко и върху здравето на сърцето.

„Когато спим, сърцето има възможност да си почине и да премине в режим на възстановяване, а цялата ни сърдечно-съдова система се успокоява и регенерира“, казва Келси Фул, поведенчески епидемиолог в Медицинския център на университета Вандербилт. „Когато обаче сънят е нарушен и не е пълноценен, наблюдаваме увреждане или дисрегулация на тази система.“

Подобно на много други процеси в организма, сърдечно-съдовата система функционира в синхрон с нашия циркаден ритъм или 24-часов вътрешен часовник, който регулира биологичните функции. Когато през пролетта преместим стрелките напред, часовете ни на бодърстване се изместват спрямо тази система, която се управлява от сигналите на естествената светлина.

Макар и само един час, това изместване не е незначително. Проучванията показват реални отрицателни ефекти върху сърдечното здраве, свързани с лятното часово време и нарушаването на циркадния ритъм. Ето как промяната може да окаже влияние върху сърцето както в дните след нея, така и през по-светлите месеци, които следват.

От последната неделя на март до последната неделя на октомври часовниците в България остават на лятно време, което осигурява повече слънчева светлина в активните часове през пролетта и лятото. Около една трета от държавите по света също прилагат тази промяна, макар и по различни графици.

Но научните данни показват, че промяната, особено пролетният скок, може да отключи редица здравословни проблеми, включително такива, свързани със сърцето.

Трудно е човек да не мисли за краткосрочните ефекти от липсата на сън, когато алармата звънне в онзи прословут понеделник след преминаването към лятно часово време. И макар че от време на време малки изследвания показват ръст на приемите в болница заради инфаркт в деня след смяната към лятно часово време, едно много по-мащабно проучване от 2025 г. оспорва тази хипотеза. След анализ на данни от близо 170 000 пациенти, учените не откриват значимо увеличение на случаите на инфаркт непосредствено след преместването на стрелките напред.

Много по-съществен е обаче периодът месеци след промяната. Въпреки че отнема между два и пет дни, за да преодолеем първоначалната умора, лятното часово време оказва влияние далеч отвъд този кратък преход, казва Сюзън Редлайн, специалист по медицина на съня в Медицинския факултет на Харвард.

„След като направим тази едночасова промяна, телата ни изпадат в хронично несъответствие: физиологичните процеси в организма не са синхронизирани със сигналите от околната среда, включително естествената светлина“, допълва Келси Фул. „Оставаме в това състояние на разминаване цели осем месеца.“

Един час по-малко сън звучи незначително, но хроничната липса на сън принуждава сърцето да работи по-усилено. Повишават се нивата на стресовите хормони, кръвното налягане и възпалителните процеси. Това са фактори, които увеличават риска от сърдечни заболявания, инфаркт и инсулт. В едно изследване спането под шест часа на нощ е свързано с 20% по-висок риск от инфаркт.

Еднократната загуба на час не е достатъчна, за да предизвика инфаркт, но ефектът е кумулативен. „Ако това се случва продължително и не поддържате добра хигиена на съня, това може да доведе до повишаване на телесното тегло, по-висок риск от обструктивна сънна апнея, покачване на кръвното налягане, а оттам и до по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания“, казва Раймър. Проучване от февруари 2026 г. установява, че по-кратката продължителност на съня е свързана и с предсърдно мъждене – нередовен сърдечен ритъм, който може да доведе до образуване на тромби при хора около 50-годишна възраст.

Препоръчителният минимум е седем часа сън на нощ, но редовността е ключът към доброто сърдечно здраве. Изследване, ръководено от Сюзън Редлайн и екип от Харвард, показва, че хората с нередовен график на съня имат над два пъти по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания, независимо колко часа спят или какви други рискови фактори са налице.

При възрастни над 35 години дори нощни колебания в часа на лягане и ставане от едва един час са свързани с 30–50% по-висок риск от сърдечни заболявания и метаболитни проблеми, свързани с диабет.

Това несъответствие нарушава естественото време, по което организмът регулира процесите си, включително тези в сърцето. Ефектите от циркадното разместване често наподобяват последиците от ниско качество на съня или недостатъчна продължителност, а при лятното часово време тези фактори често се наслагват.

Разстройването на естествения цикъл на сън и бодърстване влияе върху способността на тялото да регулира кръвното налягане и е свързано с повишена честота на сърдечно-съдови заболявания. Дългосрочното циркадно разминаване има доказани последици. Например, работещите на нощни смени имат 17% по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания.

Тези ефекти невинаги се усещат веднага, но в дългосрочен план качественият, постоянен и съобразен с биологичния ритъм сън е жизненоважен за здравето на сърцето.

„Нормално е да имате периодични проблеми със съня, но ако забележите, че това се случва често, независимо дали по време на лятното часово време или през тези осем месеца след него, важно е да знаете, че има специалисти по съня, които могат да помогнат. Добра идея е да се консултирате с тях“, казва Фул.