Ето как е изглеждала хирургическата клиника в Древен Рим

Работниците едва ли са били особено изненадани да се натъкнат на древни руини в италианския град Римини през 1989 г. Популярната днес туристическа дестинация по Адриатическото крайбрежие, Римини - или Ариминум в древността - е бил голям римски град векове наред, а съвременният град е осеян с паметници от този период.

Това, което работниците откриват през онзи пролетен ден обаче, се оказва доста уникална археологическа находка: хирургически инструменти, лежали необезпокоявани в клиниката на римски хирург в продължение на векове, предлагайки изкушаващи нови подробности за медицинската практика в класическия свят.

Докато са заети с озеленяването на обществените градини на Пиаца Ферари, централния площад на града, работниците забелязват фрагменти от циментова замазка, уловени в корените на едно дърво. Градският музей на Римини потвърждава, че фрагментите са римски и екип от археолози пристига, за да проучи мястото.

Те разкриват останките от няколко заможни, но иначе обикновени къщи, откритие, което обещаваше да хвърли нова светлина върху ежедневието в Ариминум.

Някога част от етруската цивилизация в Северна Италия, Ариминум е завладян от Римската република и получава латинското си име през 268 г. пр.н.е. По-късно, вече важно пристанище, градът се намира на кръстопътя на Via Aemilia (свързващ Източното крайбрежие със северната част на Италианския полуостров) и Via Flaminia (пътя за Рим).

Това жизненоважно пристанище и транспортен възел се сдобива с впечатляваща инфраструктура, следите от която все още личат днес: участъци от старата градска стена; Триумфалната арка на Август, издигната през 27 г. пр.н.е., отбелязваща началната точка на Via Flaminia; и мраморното великолепие на моста Тиберий, завършен около 21 г. сл.Хр.

Благодарение на тях историците имат добра представа за мястото на Ариминум в римския свят, но знаят по-малко за това какъв е бил ежедневният живот там. Откритието от 1989 г. променя това.

Археолозите разширяват зоната на изследване и започват поредица от годишни сезонни разкопки, които продължават до 1997 г. Общо те проучват площ от около 700 квадратни метра, разкривайки останки от редица периоди - от имперската римска епоха до по-късния византийски период.

Мястото включва част от градската стена от I век и три къщи. Най-старата от тези къщи е римска, обитавана до III век; втората и третата къща са византийски.

Това, което най-много привлича вниманието на археолозите, е първата от тези къщи, която е била преустройвана няколко пъти през годините. Последната реконструкция е извършена през втората половина на II век, когато основните стаи са преустроени, за да включват богати мозайки и картини, добавени са и нови стаи. Археолозите успяват да идентифицират зоните на типично римско имение: вестибюл; триклиниум (където са се провеждали приеми и социални събирания); няколко кубикули (стаи, обикновено идентифицирани като спални, които са служили и като читални или зали за срещи); и тоалетна. Те също така откриват останки от богато украсен горен етаж, състоящ се от няколко стаи, включително кухня.

Но това, което прави тази конкретна римска къща толкова специална, са вещите на човека, който е живял там в началото на III век. Сред останките са открити впечатляващ набор от около 150 хирургически инструмента, изработени от бронз и желязо, и направени между I и III век. Това очевидно е бил домът на римски хирург. Инструментите, които някога са били съхранявани в калъфи и кутии, формират най-пълния набор от хирургически инструменти от древния римски свят, намирани някога.

Археолозите откриват и хаванчета, които трябва да са били използвани за приготвяне и съхранение на лекарства. Доказателствата сочат, че къщата е функционирала като частна клиника или taberna medica от началото на III век, съдържаща както учебно помещение, така и лекарски кабинет за консултации. Нарекли го Domus del Chirurgo — Къщата на хирурга.

В сърцето на тази taberna medica имало стая, покрита с мозайка, изобразяваща митичния герой Орфей. В тази стая археолозите откриват повечето хирургически инструменти. В кубикулума до стаята на Орфей и във входа са открити и медицински средства. И именно там, на една стена, археолозите откриват интригуващ графит. Надписът на латински гласи:

Eutyches
homo bonus
hic habitat.
Hic sunt miseri.

Това се превежда като: „Евтихий, добър човек, живее тук. Ето ги нещастниците.” Изглежда разумно да се предположи, че текстът е надраскан на стената от болен човек, лекуван от лекар на име Евтихий.

Изследователите смятат, че лекарят се е обучавал в Гърция и Мала Азия, където освен че е придобил медицински познания, е придобил културни артефакти, които е взел със себе си в дома си в Ариминум. Това би обяснило наличието на обекти извън типичните за града търговски среди. Те включват стъклено пано риби, за което се смята, че произхожда от територията на днешна Турция, бронзова вотивна (оброчна) ръка, свързана с култа към Юпитер Долихен, и статуя на Хермарх, древногръцки епикурейски философ.

Сложните хирургически инструменти, открити в къщата, предполагат, че Евтихий, ако това наистина е името му, се е специализирал в лечението на рани, получени от травми и извършването на операции. Следователно е вероятно той да е получил поне част от обучението си като военен лекар в лагерите и на бойните полета на Римската империя.

От средата до края на III век пожар унищожава Къщата на хирурга заедно с голяма част от Северен Ариминум. Древните автори пишат, че по време на управлението на император Галиен (съвместно с баща му от 253–260 г., самостоятелно от 260–268 г.) германски племена извършват набези на Италианския полуостров, така че пожарът в Ариминум може да е бил резултат от сблъсък с тези нашественици. Откритите оръжия, датиращи от този период, затвърждават тази хипотеза. Покривът на къщата се срутва и кирпичените стени падат, затрупвайки вътрешността под слой развалини. Град Римини попада под византийски и франкски контрол и се бори по време на гражданските войни в Италия през Ренесанса. Въпреки тези катаклизми, слоят развалини запазва тази хирургическа капсула на времето непокътната почти 2000 години. От 2007 г. обществеността може да посещава Къщата на хирурга. Заедно с голямата арка и мост, тя е сред най-големите римски съкровища в Римини.