Главен редактор на енциклопедията е академик Васил Николов, виден български археолог, професор, доктор на историческите науки, със заслуги за популяризирането на достиженията на българската археология. Той играе основна роля в реализирането на проекта, неговите познания, опит и умения по темата се оказват ключови при подготовката и съвместната работа с екипа.
„Енциклопедия Свещените места на България“ с логото на издателство Книгомания и Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ към БАН е най-пълното, подробно и систематизирано тематично издание, като дава хронологично подредени сведения от праисторията до днешно време. Разглежда обекти, свързани с различни култови практики и религии, които са част от културното богатство на страната и са обект на културен туризъм.С богат илюстративен материал и с доказани научни факти изданието проследява свещените места на територията на страната – някои от тях съществували в миналото, други – обект на поклонение и днес, разкрива култовите практики и религиозните ритуали, извършвани по тези места, и проследява тяхната функционална приемственост през вековете.
Читателят ще се потопи в богатото културно-историческо наследство на България, ще почувства гордост от паметниците на многослойната религиозна култура и традиции през вековете, ще се запознае с езическите култове, предшестващи монотеистичните религии, с процеса на утвърждаването и разпространението на християнството, с появата на исляма и еврейската религия на територията на днешна България.
Със самостоятелни статии са представени над 600 обекта – праисторически светилища, уникални паметници, свързани с вярванията на траките, древногръцки и древноримски храмове, първите култови сгради на предхристиянска България, християнски църкви и манастири, мюсюлмански и еврейски култови сгради. Много от тях днес са със статут на недвижими културни ценности с национално значение, част от многоликото духовно културно наследство на България. Богатият илюстративен материал допълва текста и разкрива един пълнокръвен свят на художествени и архитектурни шедьоври с непреходно значение.
В помощ на читателите е включен терминологичен речник, информация за богове, светци и пророци, споменати в енциклопедията, и показалец на обектите по области, полезен за любителите на културния туризъм.
Енциклопедията е ценен извор на достоверна информация за всички, които се интересуват от местата, почитани векове наред като свещени от различни култове и религии.
„Енциклопедия Свещените места на България“ е луксозна, цветна, с твърда подвързия, отпечатана на гланцирана хартия, отличава се с високо полиграфическо качество и стилен дизайн. Обемът й е 704 страници и включва над 1300 снимки.
Свещените места, свързани с различни култови практики, религии и вярвания, заемат голям дял от културното наследство на страната ни. Някои от тези места са почитани и днес, други са обект на културен туризъм и привличат посетители с достойнствата си като художествени и архитектурни шедьоври с непреходно значение. Интересът към темата нараства чувствително през последните години, особено към обектите, които не са широко известни поради липса на достатъчно информация – мегалитни светилища, езически храмове, тракийски култови съоръжения, раннохристиянски базилики и др. Разбира се, основен дял в изданието се пада на православните църкви и манастири, поддържали през вековете духа на българите, превърнали се в емблема на селищата, в които са издигнати, неразривно свързани с тяхната бурна история.
„Енциклопедия Свещените места на България“ ще представлява интерес за всички етнически и религиозни общности в страната, тъй като дава възможност да се запознаем както с християнските храмове – православни, протестантски, католически, арменски, така и с ислямските и еврейските култови сгради.
„Енциклопедия Свещените места на България“ е създадена на базата на богатия текстови и илюстративен архив на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, осъвременен и допълнен съгласно концепцията на изданието. За научната достоверност на фактите, подбора на обектите, богатото илюстриране и енциклопедичното поднасяне на информацията допринасят както нашите автори, консултанти и сътрудници, сред които изтъкнати учени от БАН, висши училища и институти, археологически и исторически музеи, читалища и др. институции, така и екипът от научни редактори на „Българска енциклопедия“, изработил изданието“, разказва Таня Кадийска, водещ редактор на енциклопедията
Освен подробна информация за конкретните обекти „Енциклопедия Свещените места на България“ засяга редица любопитни теми като:
- какво предстваляват долмените и къде могат да се видят днес;
- в кои богове са вярвали траките и какви дарове са им оставяли;
- къде стои статуята на бога в античния храм;
- на кои места по Черноморското ни крайбрежие е имало антични морски светилища;
- каква е разликата между православната църква и католическия храм;
- какво представлява иконостасът и как се е променял през вековете;
- кои са свещените светилници в еврейската религия и кой е първообразът им и др.
Един от най-популярните митични персонажи – Орфей, който търси любимата си Евридика в подземното царство на Хадес, – свързваме с тракийските светилища и религиозни ритуали. Ето например откъде идва вярването в безсмъртието:
Най-представителни за културата на траките са паметниците на гробничната архитектура, предопределена от вярата в безсмъртието на душата – учението, разпространявано от последователите на орфизма. (...)
Орфизмът е светогледна система в Древна Тракия, създадена от Орфей – митичен тракийски певец, поет и музикант, лечител, прорицател и владетел, която по пътя на самоусъвършенстването кулминира в идеята за безсмъртието.
Раннохристиянските църкви
Интересен феномен са раннохристиянските църкви, строени по българските земи след IV век – нов тип храмова архитектура с обширно зално пространство, което побира голям брой богомолци. Величествените базилики, в повечето случаи част от големи раннохристиянски комплекси, са свързани с обявяването на християнството за официална религия в Римската империя и покръстването на местното население. Част от раннохристиянските храмове са изследвани, проучени, консервирани и социализирани в последните десетилетия, откриването на други тепърва предстои – отбелязват учените в „Енциклопедия Свещените места на България“.
За първи път в научнопопулярно издание се включват и т.нар. светилища на България. Това са малкоизвестните праисторически ритуални места, невидими за очите на съвременния човек, които поразяват с размери и богатство от археологически находки, а след приключване на проучванията отново изчезват от пейзажа.
Според изследователите от края на VІІ до края на V хилядолетие пр.Хр. Тракия лежи в централната зона на европейската цивилизация. С възникването си балканският център се изявява като мощна културна общност с регионални особености, както и нова по характер религиозно-митологична система на най-ранните земеделци на Балканите. Тя е отражение на представите им за ежегодния природен и социален цикъл, за взаимодействието на мъжкото и женското начало в Космоса, следствие от което е периодичното прераждане на живота.
„Енциклопедия Свещените места на България“ съдържа и три ценни приложения: терминологичен речник, кратка справка за богове, светци и пророци, споменати в статиите, и показалец на включените обекти по области – особено полезен за любителите на културния туризъм. Изданието би било неразделна част от библиотеката на всяко българско семейство, текстовете са подходящи за четене както за ученици и студенти, за изкушените от темата за духовното наследство на територията на България и за специалисти в областта на културата, туризма, историята, теологията, археологията или най-общо – хуманитаристиката.