Електронен боклук

Хората винаги ни е бивало да правим боклук. Бъдещите археолози ще забележат, че в края на XX в. пейзажът е бил засипан от нов, вреден вид отпадъци: износена цифрова техника. Преди повече от 40 години Гордън Мур, един от основателите на компанията за компютърни чипове „Интел", установил, че мощта на процесорите се увеличава приблизително два пъти на всеки две години. „Законът на Мур" има едно неизречено следствие: че във всеки момент всички компютри, смятани за съвременни, всъщност са на ръба на моралното остаряване. Според Агенцията за защита на околната среда на САЩ през всяка от следващите няколко години между 30 и 40 милиона персонални компютри ще излизат от употреба.

При това компютрите далеч не са единствените електронни апарати, заплашени от остаряване. Преминаването към цифрова телевизия с висока разделителна способност, което се предвижда да завърши към 2009 г., ще направи неизползваеми телевизорите, които сега работят перфектно, но приемат само аналогов сигнал. Докато зрителите се подготвят за промяната, 25 млн. телевизора годишно излизат от употреба. През 2005 г. пазарът на мобилни телефони, силно подвластен на модата, отне думата на 98 млн. апарата в САЩ. Според програмата на ООН за околната среда, ако се вземат предвид всички източници на електронни отпадъци, общата им маса може да достигне 45 млн. тона годишно за целия свят.

Какво се случва с всичкия този боклук?

В момента под 20% от електронния скрап, който се смесва с другите твърди отпадъци, се поема от компании, заявили рециклирането като предмет на своята дейност; този процент сигурно ще нараства, защото щати като Калифорния налагат ограничения върху материалите, изхвърляни на сметищата. И все пак при съществуващата в момента система рециклирането не е толкова полезно, колкото изглежда. Докато някои от фирмите обработват материала, стремейки се да сведат до минимум замърсяването и рисковете за здравето, много повече са тези, които го продават на посредници, които пък го изпращат някъде в Третия свят, където екологичното законодателство е слабо.

Осъзнавайки, че неправилното третиране на електронните отпадъци уврежда околната среда и човешкото здраве, много правителства се опитват да изградят международна мрежа за регулация. Базелската конвенция от 1989 г., подписана от 170 държави, изисква от развитите страни да предупреждават развиващите се за пратките с опасни отпадъци. Природозащитните организации и много слаборазвити страни заявиха, че условията на споразумението са твърде меки и през 1995 г. протестите доведоха до прибавянето на поправка, известна като Базелската забрана, която забранява изпращането на опасни отпадъци в бедните страни. Макар че забраната още не е влязла в сила, Европейският съюз включи тези условия в своето законодателство.