ЕДУИН ЛЕНД – НАУКА И ПАРИ

Цивилизация

Създатели на модерните САЩ

Една поредица на Красимир Друмев

Едуин Х. Ленд, основател на Polaroid Corp, 1971 г.

Едуин Х. Ленд, основател на Polaroid Corp, 1971 г.

© Wikimedia Commons / Готфрид, Бърнард

"Доброто мениджърство се състои в това да покажете на обикновени хора как да действат като изключителни личности." Джон Д. Рокфелер младши

В едва ли не безкрайната, трудно обозрима галерия от имена на американски богаташи има едно име, което е нещо повече от символ на богатство. То е символ на технически гений. Името е на Едуин Ленд и то почти нищо не говори на повечето американци. Нещата обаче се променят, ако споменете името „Полароид”. Това е знаменитата фотокамера, която веднага след снимането изважда готова снимка. Неин създател е Едуин Ленд, блестящ учен и бизнесмен, който е оставил прекрасен спомен за себе си сред хилядите работници на своята световна фирма.

Развитието на тази фирма е всъщност мечтата на Уолстрийт. Представете си, че сте купили акция на „Полароид” през 1930 година и я продавате през 1960-а. Знаете ли колко пъти се е повишила стойността й? Над 2 000 пъти! Не е ли фантастично? Това означава, че ако през 1930 година сте инвестирали 100 долара, стойността им 30 години по-късно се е увеличила на повече от 200 000 долара.

Ето така се раждат легендите за Уолстрийт. Разказват, че когато през 1934 г. Едуин Ленд фотографирал по-голямата си дъщеря, тя го попитала: „Ще мога ли да видя снимката веднага?”

Ленд по това време вече бил известен учен, с доста патентови открития. Въпросът на дъщеря му дал тласък на знаменитата идея – да направи фотоапарат, който веднага да вади снимка. Както винаги в подобни случаи, и сега се намерили достатъчно експерти, които го убеждавали да не си губи времето. През 1947 година този фотоапарат бил готов, а днес вместо тогавашните черно-бели снимки вече вади цветни снимки. И знаете ли кое е много привлекателно за всеки бизнесмен? Оказва се, че Ленд, без дори да се е стремил, е попаднал на златна мина в американския и световния пазар. На него се харчели като топъл хляб радиоапарати, телевизори, всякаква друга електрическа техника, но не така стояли нещата с фотоапаратите. Причината? Докато другата техника можела да задейства веднага, то за да се получи продуктът от фотографията, човек, както е известно, трябва да иде във фотоателието и да чака доста време, докато му направят снимките. Така средният американец снимал 3-4 филма годишно, не повече. „Полароид” обаче, с възможността снимката да е готова веднага, рязко повишил удоволствието от снимането и всеки притежател на такава камера използва много повече филми. Бизнесът, разбира се, процъфтявал.

The Polaroid Electric Eye 44 (Електрическото око на Polaroid 44).

The Polaroid Electric Eye 44 (Електрическото око на Polaroid 44).

© Wikimedia Commons

Ленд е роден на 7 май 1909 година в Бриджпорт, щата Кънектикът. Още като млад студент по физика в Харвардския университет направил първото си значително откритие – създал метод за производство на поляризационни филтри и го патентовал. Това определило неговия път. Той ще продължи цял живот да се занимава с оптически и фотографски проблеми, ще стане ненадминат специалист в тази област и притежател на огромно състояние. То се изчислявало на около 500 милиона долара.

А когато се захванал да прави камерата „Полароид”, Ленд вложил по-малко от един милион долара в знаменитото си откритие. Сумата е направо смешна в сравнение с огромните приходи, които му донесла.

Самата фирма „Полароид” се издигнала сред най-големите в света. Заела второ място, непосредствено след „Кодак”.

Но камерата-чудо е все пак само едно от многобройните изобретения и открития на Ленд. Общо той притежавал над 250 регистрирани патента. През 1937 г. Ленд основал в Масачузетс фирмата си „Полароид корпорейшън” и останал за цял живот неин директор и главен изследовател. През 1941 г. Америка била във възторг – Ленд й предложил първите стереофилми, в три измерения. Можели да се гледат със специални стъкла и киносалоните се пълнели с любопитни хора да се насладят на специално заснетите филми – най-вече за природни хубости.

В годините на войната Ленд работел много за оръжейната промишленост, създал усъвършенствани оптически уреди за артилерията, въздушните сили и флота. Със своя 50-и патент отпразнувал малък научен юбилей.

Това обаче не задоволявало Ленд. Той бил истински работоман, трудел се по 18 часа на ден и спял по четири. Негово откритие е първата фотокамера с автоматично, електронно регулиране на блендата, което днес се използва във всички добри фотоапарати. Това изобретение му донесло много милиони долари.

Ленд станал професор в Масачузетския технологичен институт и гостуващ професор в университетите на няколко страни. Избрали го за председател на Американската академия за изкуство и наука. Научните му статии се публикували в цял свят.

Въпреки своята знаменитост и богатство Едуин Ленд живеел скромно. Неговият дом в Кеймбридж (САЩ) бил много изискан, но в него нямало разкош. Такъв бил и офисът му във фирмата. Непосредствено до кабинета му на бизнесмен се намирала лабораторията, в която прекарвал повечето от времето си.

Хората на „Полароид” казват, че в тази фирма се работи с леко сърце. Философията на Ленд е, че човек се труди добре, когато обича работата си. Затова в социалната област стремежът му винаги бил да организира такава трудова дейност за около 5 000-те работници на фирмата, която да ги привлича. Той признавал, че не е успял да постигне това за всички. И добавял: „Ще е хубаво и всички да могат да създават нещо ново, по-добро.” Творческото начало според Ленд е заложено у извънредно много хора, трябва само да бъде извадено на повърхността.

Макар и знаменит учен, Ленд търсел помощта на другите специалисти. В неговия научен съвет били представени едни от най-добрите експерти на САЩ. Те високо оценили идеята, която му хрумнала, когато една вечер през 1926 година се разхождал по Бродуей и наблюдавал преминаващите край него автомобили. Тогава той решил да създаде стъкло, което да не разсейва светлината. „По този начин автомобилните фарове – разсъждавал Ленд – ще осветяват пътя само пред леката кола, няма да хвърлят светлина наоколо и не ще заслепяват насрещното движение.” Тези фарове днес са на всички автомобили по света.

Polaroid OneStep Autofocus SE произведен във Великобритания около 1997 г.

Polaroid OneStep Autofocus SE произведен във Великобритания около 1997 г.

© Wikimedia Commons / Джонатан Мауер

И все пак най-значителното му дело е камерата за незабавна фотография. Ленд започнал да експериментира по нея през 1944 година. Въпросите били невероятно сложни за решаване – как вътре в камерата негативът на филмовата лента да бъде проявен с химикали, след това да се прехвърли върху фотохартията и тя също да бъде обработена химически. Една истинска малка лаборатория в камерата! На всичкото отгоре химикалите били течни!

Специалистите изобщо не вярвали, че ще излезе нещо от тази идея. Но Ленд се заел с настървение, той възприел трудностите като предизвикателство към себе си и напредвал в дебрите на химията с огромна скорост. За шест месеца успял да подготви всички елементи за бъдещата камера, която не просто копира химически процеси в традиционната фотолаборатория. Производствена тайна е как се приготвя позитивът, от който направо излиза снимката.

Ленд имал своя философия, свое обяснение на това защо трябва да се бърза така. Той казвал, че именно творческия процес отличава човека от животните. И добавял: „Открих, че е много важно да работя интензивно в продължение на часове, когато започвам да виждам решение на проблема. В такива моменти, като че ли се събужда атавистичното чувство да си пръв, да побеждаваш. Пред вас изведнъж се откриват толкова много възможности за обмисляне, за действие, че е грехота да бъдете прекъсвани. Забелязал съм, че понякога може да не ви стигне и година да направите нещо, което в мигове на вдъхновение ви отнема само няколко часа.”

В онези времена Ленд не можел да разчита на особено подготвени помощници. Било война и мъжете се намирали на фронта. При Ленд идвали все момичета от университетите, неопитни, но интелигентни. Под неговото крило те израствали като значителни специалисти.

Но Ленд имал пред себе си и друга трудност, от търговско естество – хората трябвало да повярват в камерата, да пожелаят да си я купят. Една камера струвала 80-90 долара. С популяризирането се захванал Харолд Бут. Във всеки голям град той предложил само на един универсален магазин да продава камерата. Така трябвало да се поддържа силен интересът към нея. В магазина – разбира се, безплатно – щели да снимат клиенти и най-вече деца, да ги изненадват и радват с готовите в момента снимки. Продажбите били открити на 26 ноември 1948 година в един универсален магазин в Бостън. Купувачите буквално се надпреварвали да станат собственици на новото техническо чудо.

През януари направили много интересен търговски удар. В южния курорт Маями, щата Флорида, по това време на годината почивали все заможни хора, избягали от студовете на севера. Харолд Бут наел красиви момичета и момчета по бански костюми и те тръгнали с усмивки да фотографират курортистите край плувните басейни. С още по-очарователни усмивки им подарявали готовите снимки. В магазините на Маями търсенето на фотоапаратите било толкова голямо, че свършили за няколко дни. А когато курортистите се върнали на постоянното си местожителство, чрез тях камерата проникнала в цяла Америка. Стратегията на Бут успяла.

Едуин Х. Ленд, основател на Polaroid Corp, 1971 г.

Едуин Х. Ленд, основател на Polaroid Corp, 1971 г.

© Wikimedia Commons / Готфрид, Бърнард

Много производители на фотоапарати обаче повдигали рамене и предричали кратък търговски успех на новата камера. Те я възприемали като евтина сензация без сериозна стойност. Още повече, че снимките на „Полароид” се оказали не особено трайни, след време избелявали, докато традиционните камери работели с все по-добри филми и фотохартия.

Ленд си поставил задача непрекъснато да усъвършенства химическата технология, а неговите дизайнери трябвало да направят камерата елегантна и лека, така че никой турист да не се разделя с нея. Ленд предвиждал притежателите й да станат сто милиона американци. И още – ако на ден всеки собственик прави само по една снимка, това ще увеличи продажбите на „Полароид” 200 пъти, правел сметка Ленд.

Ленд обаче е нещо повече от учен и бизнесмен. Неговият морал може би намира най-добър израз в словото му, произнесено през 1958 година пред най-близките му сътрудници. Ето какво казал той: „Смятам, че ни предстои голям успех, и то в много близко бъдеще. Но ако ни интересува само този успех, то тогава ние сме като всички други големи фирми, ние само ще сме допринесли за нарастване на опасността от деградация на цивилизацията.

Трябва да сме наясно, че страна без мисия не може да оцелее като държава. Има, разбира се, много начини да се формулира една мисия, има и много групи в обществото, които ще играят тук своята роля, но аз искам да кажа нещо за функцията на индустрията. Нейна важна задача според мен е да създава нови продукти – неща, които хората изобщо не са си представяли. Ако обаче постигнете достатъчно висок жизнен стандарт, накъде се насочвате? Аз мисля, че има една-единствена посока. Мисля, че индустрията трябва да се посвети на създаването на високотворчески, вдъхновяващи духа дейности за всеки един от стотиците милиони американци.”

В друго слово Ленд казва: „Ние започваме да правим нов тип фабрики. Това ще бъдат първите фабрики в света, където машините ще работят за хората, а не хората за машините. Ние ще се стремим Америка да бъде индустриално общество, в което всеки човек да има на работното си място същото достойнство, каквото има у дома си. Аз не си представям наивно нещата и не вярвам, че всички вие непрекъснато ще изпитвате задоволство. Не, вие ще изпитвате и недоволство – но по нов и възхитителен начин. Вие ще се трудите творчески и в продължение на няколко часа ще изпитвате задоволство. Всъщност на работното си място ще бъдете както у дома си, в семейството – доволни и недоволни, съзнаващи, че творите нещо.

Не забравяйте,че често сте недоволни от децата си. Но нали заедно с това се гордеете с тях. Вие не сте готови да захвърлите чудесните години, в които сте имали трудности с отглеждането на децата си, нали? Така ще бъде и с работата ви. Тя трябва да ви носи такава радост и мъка, сякаш отглеждате дете.”