Едно умно какаду усвои човешко умение – и след това умението се разпространи

Австралийските големите жълтокачулати какадута придават ново значение на термина „птичи мозък“. Преди няколко години те се научават да отварят кофите за боклук, за да намират храна, практика, която в крайна сметка възприемат птици в десетки квартали. Но сега социалните птици се редят на опашка, чакат реда си и пият директно от чешмите в парк в Сидни. И според изследователите това е само най-новото доказателство за „културата“ на какаду.

„Тези птици постоянно ме изненадват“, казва Барбара Клъмп, поведенчески еколог в Института по физиология на поведението на животните „Макс Планк“ в Германия и водещ автор на изследване на новото поведение, публикувано в Biology Letters.

Новопридобитото умение може да звучи просто за човек. В края на краищата, дори деца в предучилищна възраст могат да овладеят чешмите. Но тези конкретни чешми изискват фини двигателни умения. Представете си висока тръба с кръгла дръжка и гумен чучур отгоре. За да излезе вода от горната част, дръжката трябва да се завърти и да има постоянно налягане. За птици с височина около 60 см без палци това означава сложен танц, включващ нокти, човки и преместване на тежестта.

„Представете си, че нямате пръсти, а имате крак и клюн“, казва Луи Льофевр, почетен професор по биология и изследовател на птици в Университета “Макгил” в Монреал. „Винаги, когато говорим за използването на инструменти при птиците, трябва да помним колко неподходящо са оборудвани за този вид поведение, колко са тромави. Затова е още по-удивително, когато птиците могат да правят тези сложни неща.“

Клъмп изучава новите поведения при тези какаду от години, когато забелязва птици, чакащи своя ред на телена ограда, скачащи върху чешми и завъртащи дръжката. След повече от месец наблюдение, екипът установява, че само около 40% от птиците, които са се опитали да използват чешма, са успели, но много повече са се опитали - около 70% от всички птици, които са проследили.

Това е в сравнение с едва 32% от наблюдаваните какадута, опитващи се да отворят кофите за боклук в проучването на Клъмп от 2021 г. - първото доказателство, че папагалите могат да се учат от наблюдение на дадено поведение. В този случай поведението се е разпространило в нови квартали, от само три предградия до 44 в Южен Сидни.

Но тук не е имало значително разпространение на поведението по време на проучването, което предполага, че птиците вече са се научили от своите събратя, когато екипът на Клъмп е започнал да ги наблюдава. Изследователите не могат да бъдат сигурни как е започнало поведението, но птиците може да са усвоили знанието, че може да се получи вода от чешма, от наблюдение на хора или други любопитни какаду.

Големите жълтокачулати какадута не са първият вид, показал способността за учене едно от друго, феномен, наречен социално учене, за който някога се е смятало, че е присъщ само на хората. Те дори не са първите птици, които са измислили нови подходи за достъп до вода. В Долината на смъртта в Калифорния например е наблюдаван гарван да пуска кран за вода, а в Гана бели врани превръщат кондензираната вода от климатици в източник на питейна вода.

Връзката между тези опитни птици се крие в техните птичи мозъци. „Едно какаду има повече неврони на кубичен милиметър в еквивалента на кората си, отколкото много маймуни“, казва Льофевр. От шимпанзетата до враните, животните, които могат да усвояват нови умения, са склонни да имат повече неврони. Някои твърдят, че подобни усвоявания и социално учене представляват форма на култура.

Въпреки че какадутата редовно взаимодействат с членове на съседните им гнезда, което е ключов начин за разпространение на поведение, досега изглежда, че други гнезда все още не са се поучили от тези птици. Изследователите не са сигурни защо, въпреки че може би е така, защото много от околните чешми в Сидни не използват същите механизми като тези в парка.

И все пак, чрез доклади на граждани, изследователите вече са чували за отделни какадута, използващи чешми в други части на страната, на повече от 800 км разстояние. „Само миналата седмица някой се свърза с мен от Бризбейн“, казва Луси Аплин, когнитивен еколог в Австралийския национален университет и съавтор на изследването. „Съобщавайки, че в един парк там птиците са започнали да отварят чешмите, които също са с различен дизайн.“

С очакваното увеличение на населението на Австралия с 12% през следващото десетилетие, градските райони вероятно ще се разрастват, а адаптирането към тези бързо променящи се среди може да направи много повече от това да осигури освежаваща глътка вода – то може да спаси цели видове. „Усвояването на нови умения осигурява устойчивост срещу заплахи, които могат да доведат до изчезване“, казва Льофевр.

Дали градските власти и жителите ще реагират на навиците за пиене на вода на птиците, както направиха в така наречената „битка на кофите за боклук“ през 2021 г., предстои да видим, въпреки че няма гаранции, че какадутата няма да усвоят ново умение, за да получат достъп до нови, защитени от птици чешми. „Тези птици са много издръжливи и много адаптивни“, казва Аплин. „Готова съм да бъда изненадана.“