Прочутата приматоложка Джейн Гудол променя коренно представите ни за дивите шимпанзета, най-близките родственици на човека, благодарение на десетилетия задълбочени наблюдения и изследвания.
© Виктория Уил, Invision/AP.Приматологът, етолог, природозащитник, застъпник за животните и преподавател д-р Джейн Гудол, DBE (Dame Commander of the Order of the British Empire — почетна титла, присъждана от британската корона за изключителни заслуги), почина на 91-годишна възраст.
Институтът „Джейн Гудол“ съобщи на 1 октомври 2025 г., че основателката на института и посланик на мира към ООН е починала от естествени причини.
„Д-р Джейн Гудол внесе толкова светлина в този свят, като прекрасно показа какво може да постигне един човек“, казва Джил Тифенталер, изпълнителен директор на Националното географско дружество (National Geographic Society). „Да познаваш Джейн означаваше да познаваш изключителен учен, природозащитник, хуманист, преподавател, ментор и, може би най-дълбоко, неизменен носител на надежда.
„Ценен член на общността на National Geographic повече от 60 години, Джейн завинаги промени начина, по който се отнасяме към природата, а с това и към самите себе си. Благодарни сме, че сме сред онези, които се учиха от нея, споделяха нейните убеждения и ще продължат да носят светлината ѝ напред.“
Още в ранната си работа на терен, наблюдавайки шимпанзета в резервата "Гомбе Стрийм" в Танганика (днес Танзания), Гудол разкрива богат каталог от споделени поведения, социални и емоционални, между хората и човекоподобните маймуни. Биографът ѝ Дейл Питърсън я нарича „жената, която преосмисли човека“.
Ролята на National Geographic в издигането на Гудол
Гудол привлича вниманието на Националното географско дружество през 1961 г. Нейният ментор, палеоантропологът и стипендиант на Дружеството Луис Лики, разказва на Комитета за изследвания и експедиции — авторитетна група от 16 мъже, които отпускат средства на учени и изследователи — за своята асистентка в Музея „Кориндон“ в Найроби, която е изпратил в Гомбе да наблюдава шимпанзета.
Връзката с Дружеството продължава четири десетилетия, но началото не е лесно. Макар че одобряват 1400 долара за работата на Гудол, Комитетът се колебае дали да отпусне допълнителни средства за покриване на разходите ѝ по време на писането на научния доклад. Мъжете са предпазливи — Джейн Гудол изглежда крехка, няма научна подготовка, няма диплома. Сама жена в дивата природа на Източна Африка, изучаваща поведението на шимпанзета, изложена на бурно време, хищни животни, отровни змии и маларийни комари? Да се искат още 400 паунда (тогава 1120 долара) изглежда прекалено.
Лики изиграва силния си коз: съобщава, че Гудол е документирала как приматите изработват и използват инструменти - стръкчета трева и клонки, спускани в мравуняци, за да ловят термити. Дотогава се е смятало, че само хората притежават такава способност.
Това привлича вниманието им. Те одобряват допълнителното финансиране, което дава тласък на работата ѝ. Това вероятно е най-добрата инвестиция, която Националното географско дружество някога е направило. Благодарение на списанието и телевизионните репортажи, Джейн Гудол, може би най-известната жена в науката, беше представена на света.
„Привлекателна госпожица прекарва времето си в наблюдение на маймуни“ и „Изяж си сърцето, Фей Рей“, гласяли заглавията с нотка на пикантност. Дори президентът на дружеството, Мелвил Бел Гросвенър, я наричал „русата британка, изучаваща маймуните“. Тя не се притеснявала. Всъщност това можело да се окаже полезно — хората биха се чувствали по-малко застрашени от жена и по-склонни да ѝ помагат. „Бях момичето от корицата на Geographic“, казваше тя с иронична усмивка.
Видео: Jane Goodall: Hero – Tribute to Dr. Goodall for her 80th birthday in 2014
Корените на застъпничеството за животните на Джейн Гудол
В червената викторианска къща с тухлена фасада, в крайморския английски град Борнмът, Джейн израства в домакинство, съставено изцяло от жени: майка ѝ Ван, сестра ѝ Джуди, две лели и баба ѝ. Баща ѝ, офицер от Британската армия, отсъства през по-голямата част от времето и по-късно се развежда с майка ѝ. Като дете Джейн копнеела за приключения и искала да прави неща, които обикновено били запазени за мъжете. Най-силно мечтаела да отиде в Африка и да изучава животни. Именно в този женски дом, и особено с подкрепата на майка си, тя се научила да разчита на себе си и повярвала, че може да стане всичко, което пожелае.
Когато Джейн пристига в Гомбе и започва да наблюдава Фло, матриархът на първото семейство шимпанзета, което изучава — тя вижда с очите колко важна е родителската грижа. Фло е любяща, внимателна и винаги подкрепя малките си. Самата Джейн също е придружена от майка си през първите пет месеца в дивата природа (Изследователският комитет настоява за придружител). Това е сбъдната мечта. „Това беше мястото, където трябваше да бъда“, казва тя в документалния филм Jane на National Geographic от 2020 г.
На терен и извън него, Джейн оставя възможно най-малко следи. В гората често ходи боса. Като вегетарианка, буквално се храни „като птичка“. Един колега я описва като човек, който живее като бедняк. Материалното няма значение за нея, всичко е заради шимпанзетата, природата, опазването на околната среда и стремежа светът да не се самоунищожи.
Още като дете Джейн проявява любопитство към животните: слага земни червеи под възглавницата си, докато майка ѝ не ѝ обяснява, че без почва ще умрат; подканва червеношийка да свие гнездо в библиотеката ѝ; привързва се към любимото си куче Ръсти, което не било породисто. Именно Ръсти, нейният първи учител, ѝ показва, че интелигентните животни имат емоции и уникални, индивидуални характери.
Тя вижда това в Дейвид Сивобрадия, първото шимпанзе, което я приближава и приема „странната бяла маймуна“, както сама се наричаше. На сватбената ѝ торта, когато се омъжва за фотографа на National Geographic Хуго ван Лауик, има глинен модел на Дейвид. Той е доверчив, спокоен, решителен. Голиат, алфа мъжкият в групата му, е буен; Фродо — побойник. По-късно, когато Гудол предава теренната си работа на други, за да се посвети на мисията да повишава обществената осведоменост и да набира средства за по-зелен и устойчив свят, фокусът остава върху личността на всеки отделен индивид.
Как Джейн Гудол предефинира поведението на шимпанзетата
Тя можеше да завладее публиката, дори холивудски среди, свикнали с шоу, и да се появи като рок звезда. Кулминацията на нейните „викания като шимпанзе“ изпълва залата: Ho hoo ho hoo HOO HOOO! А когато звуците затихнат, тя излиза иззад завесата под бурни аплодисменти. Тихата ѝ страст обхваща публиката; потичат сълзи, а след тях и дарения.
Веднъж, на събитие с автографи в малка книжарница, фотографът на National Geographic Ник Никълс я пита защо не са в по-голяма зала, като тези, в които обикновено изнася лекции. Той си спомня: „Тя просто ме погледна и каза: "Ами ако днес дойде само един човек, който промени нещо за планетата?’“ Дори човекът, седнал до нея в самолета, би могъл да се окаже този човек.
Гудол вижда как животно в клетка се превръща в помрачена, унизена версия на себе си, което личи в очите и движенията му. За нея това е морален дълг, който трябва да бъде изпълнен. „Трябва да бъдем добри към животните, защото това ни прави по-добри хора“, казва тя на Мери Смит, фоторедактор в списанието, която помага историите ѝ да стигнат до печат. Гудол оказва влияние върху Националните здравни институти да прекратят използването на шимпанзета в медицински изследвания и през 1989 г. привлича държавния секретар Джеймс Бейкър в усилията си да ограничи търговията с месо от диви животни в Африка.
През 1991 г. Джейн Гудол създава неправителствената организация Roots & Shoots, като насочва енергията и ентусиазма на младите хора към мисията си да спре унищожаването на околната среда. Тя е убедена, че следващото поколение може да бъде по-добър пазител на планетата от предишното.
Гудол умее да печели съюзници дори сред неочаквани партньори. Успява да убеди петролната компания Conoco Oil да финансира изграждането на Центъра за рехабилитация на шимпанзета Tchimpounga в Република Конго, който отваря врати през 1992 г. като убежище за осиротели шимпанзета.
Има награди: Френският Орден на Почетния легион. Dame Commander of the Most Excellent Order of the British Empire (почетна титла, присъждана от британската корона). Наградата "Киото". Медалът „Швайцер“. Почетни докторски степени от университети в Европа, Северна и Южна Америка, и Азия.
Но има и цена: Нашествието на микрофони и камери, „гладни“, както пише Дейвид Куомън в National Geographic, за „всяка нейна дума и поглед“. Напорът на обожаващи фенове, протягащи ръце за докосване, дума, автограф, сякаш към свещена реликва. Когато тръгва на път, за да проповядва евангелието на опазването — дори в 70-те си години, тя прекарва по 300 дни годишно в обиколки по света — понякога се буди, без да знае къде се намира, замаяна от умора. Няма значение. Важна е мисията.
Когато я питат дали се определя първо като учен или като мистик, тя избира „мистик“. „Не исках да бъда учен“, обяснява тя. Луис Лики я подтиква да се дипломира, докторска степен от Кеймбридж по поведение на животните, за да я защити от критиките на колеги, които в началото на изследванията ѝ я упрекват, че не прави „истинска“ наука.
Вместо да обозначава шимпанзетата с номера, Джейн Гудол им дава имена. Приписва им емоции. Очовечава ги. И има основание: наблюдава как младо шимпанзе, съсипано от загубата на майка си, изпада в депресия и умира. Вижда и тъмната страна: мъжки, които се домогват до властта чрез агресия. А когато групата се разделя на две враждуващи фракции настъпва убийство. „Мислех, че са като нас, но по-добри. Отне ми време да приема жестокостта им“, казва тя.Това вбесява креационистите, но работата ѝ подсказва, че може би не маймуните имитират човешкото поведение, а човешкото поведение отразява това на маймуните. „Чувствах, че се уча за същества, способни на радост и тъга… страх и ревност“, казва тя за годините си в Гомбе.
А когато Фло, матриархът на първото семейство шимпанзета, което изучава, и от която научава толкова много за грижата за малките, умира, Джейн Гудол плаче, изразявайки емоция, споделена с шимпанзетата, които е изучавала и обичала: Скръб.
В памет на невероятния живот на Джейн Гудол и приноса ѝ към разбирането ни за природния свят, National Geographic ще излъчи документалния филм Jane в САЩ в неделя, 5 октомври, от 8:00 p.m. ET (03:00 ч. сутринта българско време), последван от Jane: The Hope от 10:00 p.m. ET (05:00 ч. сутринта българско време).
Режисиран от Брет Моргън с музика на композитора Филип Глас, филмът Jane използва непоказвани досега кадри, за да разкаже историята на живота на Гудол. Филмът вече е достъпен за стрийминг в Disney+.
