Джеймс Баучер - ирландският журналист, застъпник за българската кауза

Джеймс Баучер е четвъртото от шест деца на земевладелеца Джон Баучер. След смъртта на баща му, семейството се мести в родната къща на майка му в Касълкъмър, графство Килкени. Баучер завършва Кралското училище на Портора в Енискилън, както и Тринити Колидж в Дъблин, а след това учи в Кингс Колидж Кеймбридж. По това време започва да оглушава заради усложнения след морбили. През 1878 г. става преподавател по английски език в Итън Колидж, стремейки се към журналистическа кариера. По това време започва да става известен на широката публика чрез статията си относно британската политика на депортиране в Ирландия, публикувана във вестник The Globe. Нарастващата му глухота започва да се отразява на преподаването му и през 1887 г. Баучер напуска Итън, след което се отдава на журналистиката. Негови статии привличат вниманието на най-известния британски вестник – The Times и през 1888 г. му е предложен постът на балканския кореспондент на изданието.

Работата му като кореспондент започва в Румъния, след това отива в Княжество България. Работейки главно от Атина и София, той става експерт по балканската политика и история, и заобичва региона.

Убеден защитник на независимостта на националностите под турско управление, той печели доверието и обичта както на политическите лидери, така и на обикновените хора на Балканите.

Често му е поверявана ролята на посредник от воюващите страни в региона, а глухотата му се оказва по-скоро предимство, отколкото недостатък в балканската дипломация. Баучер се утвърждава като един от най-влиятелните европейски журналисти, чиято позиция има значителна политическа тежест. Отразява широко тежкото положение на българите от Македония, които се надигат срещу турците през 1903 г. Премества се за постоянно в София, където живее и работи между 1892 и 1915 г. и става почетен член на Софийското журналистическо общество. Той силно симпатизира на България, обича страната и нейния народ, изучава природата и историята ѝ. Често е укоряван от своя редактор, че е прекомерно пробългарски настроен.

През 1911- 1912 г. Баучер играе важна роля в преговорите, довели до формирането на Балканския съюз, особено в сближаването между Гърция и България, надявайки се, че това може да доведе до обединение на балканските държави, което той толкова силно желаел. През 1914 - 1915 г. прави всичко по силите си, за да насърчи България и Румъния да подкрепят Антантата и е отчаян след решението на България да се присъедини към Централните сили (октомври 1915 г.). Преди да напусне страната, той пише на българския народ: „Въпреки че сте избрали грешната страна във войната, аз не забравям, че вашата кауза е справедлива и когато настъпи мир, аз ще защитавам законните права на българската нация.“

Преди да се завърне в Лондон, упражнява репортерската професия от Руската империя. През 1918 г. той се оттегля от The Times и се посвещава на осигуряването на справедливо следвоенно уреждане на Балканите, но е силно разочарован от “отмъстителното отношение към България”, заложено в Ньойския договор (1919 г.). Но с пенсионирането си получава пълна свобода да изрази своите виждания в защита на българската кауза.

Благодарение на пенсията си от The Times се мести в София, където се сдобива с жилище. Успява да раздели времето си между къщата си в Килкени, Лондон (която е наследил от сестрата на майка си) и София, за да се посвети на писането, в частност на своите мемоари. Прекарва време и в Дъблин, където пише няколко статии за бъдещето на Балканите.

Джеймс Баучер умира на 30 декември 1920 г. в София. Тялото му е изложено в катедралата „Св. Александър Невски“. След това, съобразно последната му воля, е погребан близо до Рилския манастир, където често е работил и почивал. Тази чест е оказана единствено на този чужденец. Разрешението е дадено специално от цар Борис III.

По повод смъртта му българското правителство обявява ден на национален траур. На Джеймс Баучер са посветени три български пощенски марки (и четвърта през 2020 г по повод 170-годишнината от рождението му). Името му носят връх в Рила, булевард и метростанция в София, улици в други български градове, залив край северозападния бряг на остров Смит в арктическия архипелаг на Южните Шетландски острови.