ДЮПОН – НАЙ–МНОГОЧИСЛЕНАТА ДИНАСТИЯ

Цивилизация

Създатели на модерните САЩ

Една поредица на Красимир Друмев

Пиер С. Дюпон дьо Немур (1739 - 1817).

Пиер С. Дюпон дьо Немур (1739 - 1817).

© Източник: Wikibgbg

Цялата същност на Америка е скрита в надеждата отначало да направиш пари, след това направиш пари с пари, а след това да направиш много пари с много пари.“

Пол Ердман

Сред богатите семейства в Америка това е най-старото. То е едно от най-богатите. Наследниците на някогашния барон Пиер Дюпон дьо Немур днес притежават имущество за милиарди долари.

Било 1800 година, когато заможният френски барон, производител и търговец Пиер С. Дюпон дьо Немур се преселил в Америка. При преброяване през 1977 година в САЩ вече имало около... 600 Дюпонови. Само стотина от тях са истински богати, но нека не съжаляваме и останалите – нито един Дюпон не е с малко пари. Зад гърба на повечето стои гигантска химическа компания със същото име. Тя е най-голямата не само в Съединените щати, но и в света. Нейно откритие – но не само то – е всеизвестният найлон.

Днешната химическа империя е основана в самото начало на двайсети век. Тогава тримата млади братовчеди Алфред, Томас Колеман и Пиер откупили другите наследствени части на неголямото семейно предприятие, които се паднали на по-възрастни техни братовчеди. Така събрали 72% от акциите. Най-много акции имал Колеман, но през идните години Пиер ги откупил и от него. Така Пиер добил контрол върху концерна „Дюпон”, но братовчедът му Алфред съвсем не бил във възторг от това. Между двамата се захванала юридическа битка за наследството – тя била спечелена от Пиер, но омразата между двамата останала. Тя се „наследявала” и от децата им...

През 1903 година била основана малка фабрика за барут, а през 1930 година братовчедът Томас Колеман вече я превърнал в най-голямата в света. Малко преди Първата световна война другият братовчед – Алфред, успял да убеди американския президент Тафт, че поради опасността от война в Европа ще е добре Дюпон да има монопол върху бездимния барут, като не се позволи други да го произвеждат. Генералите били на същото мнение. Дюпон получил през 1912 година монопола върху производството на барут за военни цели. Изчислено е, че през Първата световна бойна 45% от всички артилерийски изстрели на съюзническите войски били дадени с барута на Дюпон. Това означавало страшно много пари.

Оригинална кола за транспортиране на барут "Дюпон" (DuPont). Експонатът е изложен в музея "Хагли" (Hagley Museum), Уилмингтън, Дел...

Оригинална кола за транспортиране на барут "Дюпон" (DuPont). Експонатът е изложен в музея "Хагли" (Hagley Museum), Уилмингтън, Делауеър.

© Wikimedia Commons / Ukexpat

Те били използвани да се купят нови и нови предприятия. Изграждала се истинска промишлена империя. Начело застанал Пиер. След като баща му загинал при експлозия в една от фабриките им, Пиер си казал, че като най-голям син върху него ляга отговорността за добруването на клана. Той нямал деца и огромна част от спечелените пари насочвал към своите братя и сестри и към техните деца. Правел това със съзнанието, че увеличава мощта на Дюпонови. Тяхното име трябвало да се произнася със страхопочитание в Америка и по света.

Концернът „Дюпон” процъфтявал и растял под ръководството на Пиер. Биографът на клана Дюпон – Джон Гейтс, писал че Пиер бил „най-подходящият човек в подходящото време и на подходящото място, заобиколен от също така подходящи хора на подходящи места.” Пиер обаче бил „сърцевината на всичко”.

В годините на Първата световна война печалбата на концерна „Дюпон” нараснала почти седем пъти. Още преди войната да свърши, Пиер използвал част от парите, за да разнообрази притежанията на империята, и се насочил към най-различни производства, включително и към акциите на „Дженерал мотърс”. Купил 23% от тях, станал президент на „Дженерал мотърс” и на концерна „Дюпон”, а това означавало огромна икономическа власт.

Дошли времената на Втората световна война. Концернът „Дюпон” построил съоръжения за производство на атомна бомба. Пиер обаче не желаел да бъде наричан, както през Първата световна война, „търговец на смъртта” и се отказал от всякаква печалба. Приел само един символичен долар за участието си в производството на атомната бомба.

Когато Пиер починал през 1954 година, неговите братя и сестри имали 34 деца, а някои от тях пък имали свои деца. Така се формирала многочислена династия, чието богатство също било много впечатляващо. Членове на семейството активно участвали в ръководството на концерна. Осем братовчеди били негови директори.

За Пиер казват, че бил гений на бизнеса, но му помагали много и други членове на семейството. Той си подал оставката като президент на концерна „Дюпон” през 1919 година и мястото му било заето от по-младия негов брат Ирени. Следвайки семейната традиция, Ирени завършил химия в престижния Масачузетски технологичен институт и по-късно като шеф на „Дюпон” се проявил блестящо в изкуството да се правят пари. Империята се обогатила с предприятие за каучукови изделия, което станало главният доставчик на автомобилни гуми за „Дженерал мотърс”. Ирени също бил чудак и ексцентрик като братята си. Най-странното му занимание несъмнено било отглеждането на малки игуани (гущери) в частна ферма на океанския бряг в Куба. Той оставил осем деца, 37 внуци и богатство за милиони долари.

Когато през 1928 година Ирени напуснал поста президент на „Дюпон”, мястото му било заето от най-младия от тримата братя – Ламот. В семейството, където ексцентричността била, кажи-речи, нещо обикновено, Ламот бил шампионът. Той е първият и навярно единствен президент на гигантски концерн, който ходел на работа с... велосипед. У дома се развличал, като сечал дърва за камината или точел ножове... Ламот обаче не бил някакъв глупак, който разчитал само на силата на наследството. В концерна хвърлил много усилия за развитието на изследователската работа и това довело до поредица печеливши открития, включително на найлона през 1938 година. Ламот натрупал състояние, което дори надхвърлило постигнатото от брат му Ирени. Неговата радост била 30-метровата му яхта и десетте деца от четири съпруги. Когато починал през 1954 година, оставил само 75 милиона долара. Не бива обаче да го съжаляваме – Ламот просто знаел как да разпредели наследството си така, че максимално да заобиколи данъците. Ето резултатът – неговите десет деца и 27 внуци притежават богатство за не по-малко от един милиард долара.

Наследниците на другите братя и сестри на основателя Пиер С. Дюпон също били страшно заможни, с богатства, които се изчислявали на стотици милиони долари. Изненадващото е обаче, че Дюпонови не са отделяли по-сериозни суми за благотворителни цели. Причината може би е именно в многочислеността на рода, при което като че ли не са им оставали „излишни” пари за дарения.

Необичайно е и друго – макар че концернът „Дюпон” е един от най-големите в Съединените щати и в света, той сравнително доскоро си оставал семейно предприятие. Наследниците на Пиер С. Дюпон не само държали контролния пакет акции, но и в продължение на десетилетия ръководели концерна като директори и мениджъри. Днес вече не е така. Дюпонови притежават само 12% от акциите на концерна, но трима членове на клана са директори на него.

Този клан, тази династия в днешно време се състои от 34 първи братовчеди и най-малко 107 втори братовчеди. Това я прави най-многочислената сред всички богати династии в Америка. Членовете ѝ се занимават с различен бизнес, някои правят и политика, един Дюпон се беше кандидатирал за президент на САЩ. За разлика от обикновените родове в САЩ, братовчедите Дюпонови поддържат връзки помежду си в името на общия финансов интерес и на влиянието си в обществото. „Уилмингтън тръст къмпани” е притежание на всички Дюпонови и нейна грижа е да следи икономическите интереси на династията да бъдат добре защитени. Очевидно тя успява, след като състоянието на Дюпонови е, както споменах, милиарди долари.