Hyalinobatrachium mashpi, един от новооткритите видове, е известен със своето високо подсвиркване и черните точки, покриващи тялото му, вероятно действащи като камуфлаж в тропическите гори.
© Фотограф: Джейми КалебрасЕдва на 32 км от Кито - столицата на Еквадор, набраздените склонове на Андите се характеризират с изключително биологично разнообразие - тук се намират някои от най-застрашените местообитания в тропиците.
В подножието на Андите е долината Гуайлабамба (Guayllabamba), през която тече едноименната река. Местността разказва забележителна приказка за двата новооткрити вида стъклени жаби (сем. Centrolenidae).
Единият от тях, Hyalinobatrachium mashpi, живее в южната част на реката, в тропическите резервати Машпи и Тайра с обща площ 6200 акра. Другият вид, Hyalinobatrachium, обитава северната част на долината, където е стръмният планински масив Тойсън - плаващ остров над зеленото море, изолиран от главния пояс на Андите.
И двата вида съществуват приблизително на една и съща надморска височина, при сходни условия на влажност и температура, и са дълги между 1,9 и 2,1 см. Телата им са почти идентични – със зелени гърбове, покрити с черни точки, подредени около жълти петна, а долната страна на тялото представя визитната картичка на стъклената жаба: напълно прозрачен корем, разкриващ червено сърце, бял черен дроб и храносмилателна система, а при женските – и торбичка със зеленикави яйца.
„Първоначално, когато започнахме да ги събираме, мислехме, че са един и същи вид“, казва Хуан Мануел Гуаясамин, еволюционен биолог от Университета в Сан Франциско де Кито, водещ автор на документа, описващ новите видове, публикуван в PeerJ, и изследовател на National Geographic.
Но когато учените анализират тяхното ДНК, „бяхме изненадани да научим, че всъщност имат съществени генетични различия“.
Органите и яйцата на женската H. mashpi се виждат ясно през полупрозрачната ѝ кожа.
© Фотограф: Джейми КалебрасНови жаби
Съществуват 156 известни вида стъклени жаби, които живеят основно в северните Анди и Централна Америка.
През последното десетилетие Гуаясамин и неговите колеги събират ДНК проби от стъклени жаби, като обхождат тропическите гори в търсенето им, така и чрез събиране на екземпляри от музеи и частни колекции в няколко страни.
Те откриват, че H. mashpii и H. се различават генетично с почти 5 % - голяма разлика за иначе подобни едно на друго земноводни.
Изненадващо е също и че двете групи живеят географски много близо, едва на около 20 км разстояние.
Тъй като долината на р. Гуайлабамба е екологично уникална спрямо съседните склонове, „това, което мислим е, че долината е предпазила тези жаби от смесване една с друга“, казва Гуаясамин. "Когато имате популации, разделени от географска бариера, започвате да имате натрупване на мутации във всяка група и с времето те стават генетично различни."
Учените наричат явлението загадъчно разнообразие – това е, когато характеристиките, които разграничават даден вид, не се виждат с просто око, казва съавторът на изследването Джейме Кулебрас, изследовател в Andean Condor Foundation, базирана в Кито (организацията работи за опазване на богати на жаби местообитания). Азагадъчното разнообразие е много често срещано при земноводните.
Възрастен H. mashpi пази яйцата си. Родителската грижа е често срещана сред стъклените жаби.
© Фотограф: Джейми КалебрасМеждувременно, изследователите решават да използват биоакустика, за да сравнят двата новооткрити вида, но успяват да запишат само повика на мъжката жаба H. Mashpii: „Звучи точно като щурец“, казва Кулебрас, който е и фотограф на диви животни.
Идентифицирането на новите стъклени жаби показва колко вида тепърва предстои да бъдат открити, особено в тропическите Анди – район, включващ части от Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу и Боливия, и дом на повече от хиляда вида земноводни - два пъти повече, отколкото в Амазонка.