Древни гени разкриват по-сложен произход на ранните земеделци

Цивилизация

Земеделието промени нашия свят и продължава да го прави и днес, както за добро, така и за лошо.

© Източник: iStock

Древни човешки геноми предполагат, че началото на земеделието е било много по-сложно от обикновено разпространение и възприемане на нова култура и технология.

Проследяването на ДНК последователността на геномите на 15 човека, живели по време на късния плейстоцен и ранния холоцен (преди около 10 000 до 7 000 години), заедно с 10 по-рано секвенирани техни съвременници рисуват сложна картина на разширяване и свиване на популацията, както и миграции, довели до тази мощна човешката трансформация.

Нина Марчи и колегите ѝ използват техника за дълбоко секвениране, която проследява последователността на геномите на всеки индивид, включително скелети от най-старите гробища в Централна Европа и най-ранните земеделски селища в басейна на Егейско море, за да извлекат повече информация от древната ДНК.

Получаваме много повече подробности за демографската история на тези популации, включително раздалечаването и разпространението им, и дори датирахме периодите на смесване между тях, което беше наистина невъзможно да се направи преди“, казва Лоран Екскофие, популационен генетик от Бернския университет, Швейцария.

Въз основа на тези данни, изследователите биха могли да създадат модели още по-назад във времето. Екипът установява, че през последния ледников период преди около 23 000 години (който е бил най-суров), гените на ловците-събирачи в цяла Европа до региона на Плодородния полумесец (регион в Близкия изток, включващ днешните Израел, Ливан, части от Йордания, Сирия, Ирак, Югоизточна Турция, делтата и северното поречие на Нил) показват смесване на големи популации в огромния географски ареал.

Гладът, дошъл заедно със студения климат, най-напред разделя тази огромна човешка група в две, а след това в три изолирани популации. Значителният спад в генетичното разнообразие предполага, че европейските ловци-събирачи са били изправени пред огромни трудности, в следствие на което намаляват почти до изчезване.

„Това е ново откритие и води до различно тълкуване на това как тези популации от ловци-събирачи са били социално организирани“, казва Екскофие и допълва, че в миналото се е смятало, че малките размери на популацията са причината за ниското им генетично разнообразие.

"Сега разбираме, че те са били много по-свързани, докато природата не ги принуждава да търсят спасение в райони с по-мек климат."

Екипът изчислява, че числеността на популацията може да е спаднала до по-малко от 400 индивида – предположение, подкрепено от археологически доказателства, които сочат спад от 60 % през този период.

Тези популации се увеличават отново през по-топлите периоди, като групата, съсредоточена около района на Егейско море, и тази около Плодородния полумесец, се смесват, преди отново да бъдат разделени и допълнително фрагментирани от студения период на късния дриас преди 13 800 години.

Но именно от тази смесена група в Централна Анадола възникват някои от ранните земеделци преди около 12 900 години. След това те се разпространяват на запад, превръщайки се в предци на много от съвременните европейци.

Този модел предоставя времева рамка за разделянето на основните групи, населяващи Югозападна Азия и Европа от последния ледников максимум до въвеждането на селското стопанство и подчертава решаващата роля на климатичните промени като двигател на фрагментацията на населението и смесването на популациите.

Тези открития, публикувани в Cell, подкрепят теорията, че след първоначалното разпространение на земеделието в Плодородния полумесец чрез културна адаптация, земеделието се разпространява от този регион до Егейския басейн и отвъд него чрез мигриращи популации, които се смесват и/или разселват предишните жители с по-бързи темпове, отколкото става културния обмен между тях, пише Science Alert.

Марчи и екипът казват, че са нужни още изследвания на такива висококачествени геноми от Плодородния полумесец и Централна Анадола. Те ще помогнат да се потвърди изложената хипотеза и да се запълнят много от оставащите празнини, като всяко изследване в различни области добавя нови прозрения във времевата линия на това събитие, положило основата на човешката цивилизация.