Древни отпечатъци преместват заселването на Америка с хиляди години по-рано

Цивилизация • •

Зашеметяващи отпечатъци, оставени преди около 22 500 години в Национален парк White Sands (Бели пясъци) в Ню Мексико, САЩ, преместват пристигането на първите хора в Америка с хиляди години по-рано, отколкото се смяташе досега.

Човешки отпечатъци, открити в Национален парк "Уайт Сендс". Според ново проучване следите датират между 21 000 и 23 000 години назад във вре...

Човешки отпечатъци, открити в Национален парк "Уайт Сендс". Според ново проучване следите датират между 21 000 и 23 000 години назад във времето - период, за който се смята, че има масивна ледена покривна, която възпрепятства миграцията на хората в Америка.

© Фотография: Дан Одес

Националният парк White Sands, разположен в южната част на Ню Мексико, е известен със своите дюни с цвят на тебешир, простиращи се на стотици квадратни километри. Но в разгара на последната ледникова епоха, районът е доста по-влажен и по-тревист. Мамути, гигантски ленивци и други животни се разхождат по калните брегове на плитките езера, които увеличават и намаляват площта си със смяната на сезоните. И изглежда, те имат човешка компания.

В забележително проучване, публикувано на 23 септември в Science, учени предполагат, че човешките следи оставени по брега на древното езеро Отеро в White Sands са на възраст 21 000 до 23 000 години. Ако датировката е точна, както смятат специалистите, отпечатъците представляват най-ранните недвусмислени доказателства за човешко присъствие в Северна и Южна Америка.

А самите отпечатъци изглеждат така, сякаш са оставени само преди минути от боси тийнейджъри, чиито стъпала са съвсем ясно очертани.

Авторите на изследването казват, че откритите следи потвърждават различни спорни доказателства за по-ранни признаци на заселване в Америка. „Доказателствата са много убедителни и изключително вълнуващи“, казва Том Хигам, археолог и експерт по радиовъглеродни датировки във Виенския университет. "Убеден съм, че тези отпечатъци наистина са на възрастта, за която говорим."

Датите повдигат въпроси за това как и кога хората от Сибир се заселват в района, като има все повече доказателства, че те заобикалят брега на Тихия океан, докато вътрешните маршрути остават сковани в лед.

Художествено изобразяване на начина, по който е изглеждал животът на брега на изчезналото езеро Отеро преди повече от 20 000 години.

Художествено изобразяване на начина, по който е изглеждал животът на брега на изчезналото езеро Отеро преди повече от 20 000 години.

© Илюстрация: Карън Кар

Учените спорят

Кога точно хората пристигат в Америка, се дискутира изключително ожесточено в продължение на почти век. Доскоро повечето учени твърдят, че този важен момент се случва не по-рано от 13 000 години назад във времето и се свързва с културата “Кловис” (Clovis). Все по-голям брой открития обаче показват, че хората идват в Америка хиляди години преди това. Сред тези доказателства са обектът Монте Верде в Чили, който е на 18 500 години и обектът Голт в Тексас на възраст до 20 000 години. И всяка следваща находка предизвиква ожесточени спорове сред научната общност.

Въпреки че откритието на White Sands не затваря страницата на дебата, все пак предизвиква голямо вълнение.

„Откритие, като това, е като намирането на Светия Граал“, казва Сиприан Арделиан, археолог от Автономния университет в Сакатекас. Арделиан ръководи разкопки в мексиканската пещера Chiquihuite, за която се смята, че пази доказателства за човешко присъствие в Америка още преди 30 000 години.

Следи от призраци или от Голямата стъпка

Отпечатъци на стъпала, запазени в безкрайните простори на White Sands, привличат вниманието на учените още в началото на 30-те години на миналия век, когато е намерен отпечатък на стъпало със зашеметяващи размери. По-точно с дължина 60 см и ширина 8 см. Тогава те са убедени, че това е доказателства за съществуването на митичното създание Голямата стъпка.

„В известен смисъл са прави“, казва Дейвид Бустос, археолог и автор на новото проучване. "Беше си голям крак - но това беше голям крак на гигантски ленивец, а не на човек", шегува се той.

Откритието може и да не води до Голямата стъпка, но повлича крак за провеждането на ред други изследвания, които разкриват хиляди следи в националния парк, включително оставени от древни хора и изчезнали животни, като гигантски ленивци и мамути.

Множество пътеки с отпечатъци пресичат парка, като всяка от тези пътеки би могла да води към отделни събития, разделени помежду си от хилядолетия, казва съавторът на изследването Матю Бенет, геолог от университета в Борнмут, Англия.

Езерото Отеро, простиращо се върху площ от 2575 кв. км, пресъхва преди около 10 000 години. Всеки отпечатък е запечатан наистина отдавна в богатия на гипс пясък, чийто блед цвят дава и името на парка. Някои от отпечатъците обаче са толкова бледи, че са направо невидими за нетренираното око. Затова и си спечелват прозвището „призрачни следи“. Бледи или не, всеки от тях маркира мястото, където е стъпвал човешки крак преди хиляди, хиляди години.

Но, ако искат датирането на отпечатъците да бъде недвусмислено, изследователите трябва да намерят едновременно отпечатъци и семена на растения, които могат да бъдат датирани с радиовъглероден анализ и така да докажат възрастта на следите. Сезон след сезон търсенето на отпечатъци и семена е неуспешно.

И така до съдбоносния ден през септември 2019 г., когато Бустос и Бенет отново идват в парка след десетки предишни посещения. Те знаят, че на мястото има древни находища на семена, но все още не намират следи от хора край тях. В този ден обаче вятърът разкрива не просто следи от хора, а множество човешки отпечатъци.

В този момент си казахме: Бинго, имаме го“, спомня си Бенет.

Дейвид Бустос внимателно изкопава човешките следи, заровени под много слоеве утайка.

Дейвид Бустос внимателно изкопава човешките следи, заровени под много слоеве утайка.

© Фотограф: Дан Одес

Екип от археолози, геолози, геофизик и анализатор на данни се събират, за да проучват заедно обекта, който обхваща площ приблизително с размера на половин баскетболно игрище. Разкопките разкриват осем отделни пътеки от следи, които съдържат 61 човешки стъпки, оставени вероятно от 16 души, предимно тийнейджъри и деца. А най-хубавото е, че някои от слоевете, съхраняващи следите, съдържат и семена от рупия (Ruppia – водно тревно растение, разпространено по целия свят).

Радиовъглеродното датиране на семената предполага, че хора и животни кръстосват този тревен маршрут в продължение на поне две хилядолетия, в периода 21 000 до 23 000 години назад във времето. Бенет подчертава, че датировката се отнася само до отпечатъците на това конкретно място, но датирането на много други обекти в White Sands засега остават неясно.

Стената от лед

Докато последните доказателства за ранно човешко присъствие в Америка идват от отпечатъци в пустинята, по-сериозният дебат се върти около леда. С навлизането на света в последния ледников период (LGM), обхващащ приблизително 20 000 до 26 500 години, температурите спадат, а нарастващите ледници заключват все по-голям обем вода. В резултат на това, морското равнище се понижава с повече от 122 м спрямо морското равнище в наши дни. Големи участъци от суша изплуват от дълбините, включително Берингия - естествен мост, свързващ Сибир с Аляска. Изследователите смятат, че именно той осигурява възможност на хората да достигнат Америка в един свят от лед.

Но тъй като температурите по време на LGM спадат значително, две масивни ледени плочи, известни като Laurentide и Cordilleran, напредват през (днешна) Канада, образувайки почти непрекъсната ледена стена, от Атлантическия океан до Тихия океан, преди 23 000 години. Много учени твърдят, че хората няма как да навлязат на юг (през Канада), преди отдръпването на леда.

От началото на XX век се смята, че първите миграции към Америка се случват преди 13 000 години, с възхода на културата "Кловис", известна със своите отличителни каменни оръдия. Днес много учени приемат, че хората влизат в Америка преди около 17 000 години, може би пътувайки по маршрути из тихоокеанското крайбрежие, които стават проходими още преди топенето на леда.

Но White Sands е сред малкото места, които предполагат, че по време на пика на LGM хората отдавна вече живеят в Северна Америка. Нещо повече, White Sands разкрива не само един, а множество слоеве човешка дейност, датиращи от преди 20 000 години.

Разкопките в Белите пясъци разкриват няколко слоя отпечатъци, съхранени в езерния браг в продължение на хиляди години.

Разкопките в Белите пясъци разкриват няколко слоя отпечатъци, съхранени в езерния браг в продължение на хиляди години.

Стар въглерод - нов въглерод

Бенет и колегите му не са изненадани, когато радиовъглеродното датиране, направено от изследователи от Геоложката служба на САЩ в Денвър, Колорадо, установява, че семената на рупията са на възраст между 21 000 и 23 000 години, тъй като при предишни разкопки древната утайка е датирана приблизително на същата възраст. Но Бенет казва, че екипът е наясно, че подобна датировка ще предизвика изключителни дискусии и нужда от допълнително научно потвърждение.

И наистина, някои учени се съмняват в надеждността на откритието по отношение на датирането на следите. Лорен Дейвис, археолог от Държавния университет в Орегон, подчертава необходимостта от втори метод за датиране, за да се проверят резултатите от радиовъглерода, тъй като феномен, известен като ефект на резервоара, може да компрометира данните от радиовъглеродния анализ.

Бенет и екипът му се опитват да се справят с факторите, които могат да изкривяват възрастта на семената. Явление, при което организми абсорбират въглерод, влизащ в състава на водата, като калциевия карбонат във варовика около находките, е най-вероятният фактор, който може да компрометира датирането. Причината е, че подобни източници на въглерод са много по-стари от въглерода в земната атмосфера.

Въпреки че екипът не може да докаже със сигурност, че такъв ефект отсъства, те предполагат, че ако го има изобщо, то той влияе слабо на резултатите. “Изкривяването в резултат на този ефект, може да е от порядъка на стотици, а не хиляди години", казва Бенте Филипсен, специалист по радиовъглерод от университета в Орхус, който не участва в изследването. Дори и да приемем, че [ефектът на резервоара] би бил значителен на мястото в White Sands, все пак това няма да промени заключението, че тези находки са на повече от 20 000 години", добавя той.

Преосмисляне на археологията

Причината за толкова внимателното наблюдение на тези числа е, че ако пребиваването на хора в Америка по време на последния ледников период бъде потвърдено, ще се наложи да се направи фундаментална промяна в научното мислене относно това как и кога човекът пристига в Новия свят. Дали хората успяват да се промъкват през вътрешни маршрути, преди ледниковите врати да се затворят за много дълго време? Или може би откриват друм сред ледените бреговете на Америка?

Но „по-важното е, че всъщност изисква от нас да помислим как правим археологията“, казва Дейвис, „защото никой не проучва човешки находки на 22 000 години.“

В миналото, казва Стафорд, учени изпращат материали за радиовъглероден анализ и го молят да спре изследването, ако възрастта на тези материала прехвърля 13 000 години. Днес границата е по-близо до 18 000 години.

Арделин се надява, че работата в White Sands ще вдъхнови съвременните учени, но и бъдещите поколения археолози, да хвърлят още един поглед върху ранните човешки движения през Америка. Той е потресен от това как разгорещените спорове разубеждават много негови студенти да продължават да изучават американската праистория.

В продължение на десетилетия археолозите свързват най-ранните американци с „Кловис”, следи от които има из цяла Северна Америка. Датите съвпадат с топенето на огромен ледник, което вероятно създава проход, свободен от лед, през Централна Канада.

Но откриването на многобройни археологически обекти от Аляска до самия край на Южна Америка, датирани на 16 000 години, поставя под съмнение хипотезата „първо е Кловис“ и говори за крайбрежен миграционен път от Сибир.

След десетилетия работа на терен, в центъра на която стои “Кловис”, промяната може би най-накрая се задава на хоризонта.

„Спешен приоритет на бъдещите изследвания, е не просто да се намерят още отпечатъци като тези, а да се намерят останките на хората, които са ги оставили“, казва Хигам.