Невероятният възход на писмеността, която създаде цивилизацията

Цивилизация • от

От появата си чак до днес, писмеността е основно средство за скрепяване на мисъл върху материален или виртуален носител. Тя олицетворява потребността на човека от общуване и от знание, но и неговата потребност да поучава и да предава стойностното, извлечено от собствения път.

Оцелелите каменни надписи, като този върху розов пясъчник в набатейския археологически обект Ал-Хиджр, близо до град Ал Ула в Саудитска Арабия, показв...

Оцелелите каменни надписи, като този върху розов пясъчник в набатейския археологически обект Ал-Хиджр, близо до град Ал Ула в Саудитска Арабия, показват силни прилики със съвременната арабска писмена система.

© Илюстрация: IStock

Подобно на възхода на цивилизацията, писмеността също претърпява развитие и променя своя облик, в резултат на този възход. Тцай Лун въвежда технологията за производство на хартия чак през I век. Но тази технология навлиза в книжно производство едва през VII – VIII век, а достига Европа още по-късно – през XIII век. Гутенберговата книга става реалност още по-напред във времето – през XVI век.

Но още от най-дълбока древност човекът търси начин да онагледи своите мисли. За тази цел той се нуждаел от средство, способно да изпълнява комуникативни и интерпретативни функции. И винаги го е откривал. Такива средства са пиктографската (рисуначна) писменост или вампоми - наниз от черупки, или кипу - възловото писмо, или логографията - изображение върху глинени плочки, или пергаментът, при който се използва животинска кожа. Така постепенно се достига до фонетичната писменост, където се преминава от знак за дума в знак за звук, изобразен върху хартия.

По един или друг начин, писмеността присъства редом до човека от зората на цивилизацията. А формата на писменото слово през различните епохи зависи от нивото, достигнато от неговата изобретателност. Затова и съвременното печатно слово, включително писането в дигитална среда, не са последен стадий от развитието на писмеността, а само етап на развитие.

За да проследим еволюцията на писмеността, прелистваме страниците на историята назад, чак до Древна Месопотамия.

Галерия | Древни писмени паметници

Вижте 16 снимки

Клинописно писмо

Преди около 4000 – 3500 години пр. н.е. шумерите в Южна Месопотамия създават клинописът - първата система от писмени знаци.

Еламска писменост

Еламският клинопис се използва около 2500 г. пр. н. е. до 331 г. н. е. Това е най-старата известна писмена система от (днешен) Иран.

Първият писател

Първият писател в история всъщност е писателка. Това е месопотамската жрица Ехедуана (2285 - 2250 г. пр. н. е.). Тя е първият човек, известен по име като автор, в случая на неозаглавени религиозни творби. (Ехедуана означава „повелителка, принадлежаща на Ану”, а Ану е небето, небесното царство).

Египетски йероглифи

Египетската йероглифна писменост е система за писане, която използва знаци под формата на картини. Древните египтяни са първите, които пишат с мастило. За тази цел ползват тръстикови четки, като инструмент за писане, и папирус, като повърхност за писане. Тази писменост е известна още като йератично писмо или свещеническо писмо.

Финикийска писменост

Финикийската писменост, класифицирана като абджад (първият вид позвукова писменост), се развива в периода XV – XII век пр. н.е., когато финикийските търговци общуват усилено с народите по Източното Средиземноморие, включително египтяни, сирийци, хети, елини. Произходът на повечето азбучни писмени системи, включително гръцката, може да се проследи до финикийската азбука.

Линеар Б

Линеар Б е писменост, използвана за записване на микенския диалект (предхождащ старогръцкия език) в периода XIII век пр. н.е. (Минойска писменост Линеар А е само частично разшифрована.)

Кодекс на Гортин

Старогръцката писменост произлиза от финикийската азбука, която произлиза от египетските йероглифи. Кодексът на Гортин, известен още като Великия кодекс, е написан на древногръцкия дорийски диалект, говорен в Южна Италия и на островите Крит и Родос.

Етруска писменост

Писмеността на етруските (древна цивилизация в Централна и Северна Италия) вероятно произлиза от разновидност на гръцката писменост.

Латинска азбука

Латиницата също възниква от разновидност на гръцката азбука, модифицирана от етруските и пригодена от римляните към техния език. Днес терминът латиница обединява всички азбуки, които водят началото си от римската писменост. Това е най-широко използваната азбучна система в света.

Оракулови кости

Най-ранните оцелели писмени паметници от Китай са надписите върху т.н. оракулови кости, датирани около 1200 г. пр. н.е. Те представляват записани въпроси на различни теми, включително сеитба, война, раждане, религиозни обреди и дори зъбобол, отправяни към императорските предци. Още от древността китайските знаци могат да представят както понятията, така и звуците на говоримия език.

Мезоамерикански писмени системи

Мезоамерика е област, която се простира от Южно Мексико до Коста Рика. Писмеността на този район датира от 900 г. пр. н.е. Цивилизацията на олмеките е една от най-ранните, познати на науката, която развива собствена писмена система. Мезоамерика, заедно с Месопотамия и Китай, са смятани за трите места в света, където писмеността се развива независимо.

Дрезденски кодекс

Дрезденският кодекс е най-ранната запазена книга, написана в Америка. Оцеляла от огъня на конкистадорите, този рядък и ценен документ, намерен в Юкатан, е изрисуван от маите върху пресована хартия от смокинова кора, покрита с варова мазилка между 1000 г. и 1300 г. Съдържа изключително точни астрономически изчисления. В крайна сметка, кодексът се озовава в град Дрезден, Германия, откъдето идва и съвременното му име. Днес той се съхранява в музея на Държавната библиотека на Саксония.

Арабска писменост

Произходът на арабската азбука може да се проследи до писмеността на полуномадските арабски племена от Набатейското царство (днешните Южна Сирия, Йордания, Северна Арабия и Синайския полуостров). Арабската азбука е втората най-разпространена писмена система в света след латиницата и третата по брой потребители, след латиницата и китайската писменост. Вероятно арабското писмо се развива през IV век, като наследник на набатейската азбука.

Кирилица

Кирилицата е разработена през IX - X век в Преславската книжовна школа за записване на старобългарския книжовен език. В наши дни, тя е третата официална писменост на Европейския съюз, наред с латинската и гръцката писмености, и е широко разпространена сред славянските народи в Южна и Източна Европа. Но монголската официална писменост също се основава на кирилицата, както и писменостите на няколко републики от СССР, включително Бурятия, Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкарска република, Казахстан, Киргизстан, Татарстан, Тува, Таджикистан, Удмуртска република, Чечня, Чувашка република и др. До края на 70-те години на ХІХ век на кирилица се пише и в Румъния.

Канджи писменост

Японската, корейската и виетнамската писмености са силно повлияни от китайската писменост. Канджи, една от трите писмености, използвани в японския език, се основава на китайски писмени знаци, въведени в Япония през V век.

Староанглийска писменост

Езикът на англосаксонците (староанглийският) се използва до началото на XII век, когато се променя в средноанглийски език. Староанглийският се различава съществено от съвременния английски, който пък се появява през XV век. Той обаче става най-разпространеният съвременен език в света.