Древен подводен олтар разкрива мощта на арабските пустинни търговци

Руините на древния римски град Путеоли са смесица от съборени стени, колони и счупени каменни подове, повечето потопени под 0,9 до 1,8 м вода в спокойния Неаполитански залив в Италия. Гмуркайки се в Путеоли един летен ден през 2021 г., археологът от Университета на Неапол Микеле Стефаниле и колегата му Микеле Силани от Университета “Луиджи Ванвители" забелязват плоча от бял мрамор под разпръснати камъни и пясък – почти, спомня си Стефаниле, като че някой неумело се е опитал да я скрие.

Когато изследователите се връщат по-късно, за да разчистят отломките около плочата, те откриват изсечени върху нея надписи на латински, посветени на бог, почитан преди 2000 години в далечните пустини на днешна Йордания и Саудитска Арабия. Те разбират, че плочата е олтар и доказателство, което археолозите се надяват да открият повече от век.

На неотдавнашна пресконференция служители на италианското министерство на културата обявяват, че олтарът от Неаполитанския залив е от храм, който е бил най-западният преден пост на набатеите, пустинно племе от търговци, които процъфтявали в източните покрайнини на Римската империя до IV век. „Ако наистина бъде потвърдено, това би било голяма нова находка“, казва археологът Уил Кенеди от Германския археологически институт. „Наистина е грандиозно.“

В разцвета си енигматичните набатеи били важни търговци и посредници, свързващи Римската империя с луксозните стоки от Изтока. Римският автор Плиний Стари твърди, че богатите граждани - потребители изпращали зашеметяващи суми пари в Арабия, Индия, Китай всяка година - индикация за важността на търговията с желани стоки като коприна, тамян и подправки. Като контролирали преминаването си през пустините на Арабския полуостров, богатите набатеи финансирали процъфтяващо кралство, чиито руини, на места като Петра в Йордания и Хегра в Саудитска Арабия, все още оставят без думи туристите днес.

И голяма част от стоките за тази търговия пристигала в Италия през пристанището в Путеоли, което сега се намира под и извън брега на съвременния Поцуоли. Основан от гръцки колонисти през 500 г. пр.н.е., Путеоли се превръща в най-важното пристанище на ранната Римска империя и за няколко века всичко от египетско зърно до лъвове, обвързано с Колизеума, пристига в Путеоли, преди да се отправи към столицата или други части на империята. „Путеоли беше връзката на Рим с Изтока“, казва Стефаниле.

Новооткритият олтар, заедно с друг открит наблизо, доказват, че набатеите присъствали и в Путеоли. Но обитателите на пустинята не били известни с мореплаване и нямали собствени пристанища. Намирането на доказателства за набатейски храм в Путеоли „е наистина доста странно“, казва историкът от Северозападния университет Тако Терпстра. „Защо, по дяволите, [набатеите] биха отплавали сами, обиколили половината Средиземно море и направили магазин в Путеоли? Това не е тяхната специалност.“

Уликите са запазени от геоложки инцидент. Подобно на близките Помпей и Херкулан, Путеоли е в сърцето на Campi Flegrei или „Огнените полета“ - участък от Италианското крайбрежие, известен с вулканичната си дейност. Планината Везувий, чието изригване през 79 г. погребва градовете Помпей и Херкулан, се вижда на хоризонта на изток, но геолозите са локализирали 45 други активни вулкана в района.

В някакъв момент от римската епоха, според археолозите, земята под процъфтяващото морско пристанище е потънала почти на 3 м, наводнявайки брега и сградите в него в продължение на години или десетилетия. Но вулканичната дейност работи и по обратния начин - днес руините на Путеоли се издигат отново. През последното десетилетие морското дъно се е издигнало почти с 0,9 м. А това, което започва през 2015 г. като проект за подводна археология, сега е частично на сушата и много от храмовете, зърнохранилищата и търговските сгради, които някога ограждали древния бряг на Путеоли, сега са само на няколко метра във водата.

Стефаниле и неговите колеги, археологът от Университета “Ванвители” Микеле Силани и Мария Луиза Тардуньо, изследователка, работеща за италианското министерство на културата, казват, че набатеите трябва да са имали видимо присъствие в Путеоли. Използвайки дронове и лазерни сканирания, за да картографира подводните руини отгоре, Силани изчислява, че новооткритите олтари - част от по-голям храм - вероятно са били разположени върху първокласен терен преди 2000 години: само на 45 м от бреговата линия от римската епоха, на един от двата главни пътя, водещи към плажа.

Храмът е бил важен за набатейските търговци далеч от дома им, които се опитвали да защитят своите икономически интереси и религиозни вярвания, докато се намирали на чужда торитория. „Те се нуждаели от храм, за да сключват сделки и споразумения под закрилата на своите богове“, казва Стефаниле.

В същото време храмът бил нещо като древен билборд за оповестяване на присъствието на набатейските търговци на потенциални клиенти в оживеното пристанище, като същевременно имал грижата да ги свърже с местната римска общност. „Надписите са на латински, използват италиански мрамор и италиански строителни методи“, казва Стефаниле.

Мраморна гравюра, намерена на друго място сред руините на Путеоли, описва какво може да се е случило в набатейския храм. През 11 г., може би надявайки се на божествена намеса във водените от тях преговори или благословия за рискованото морско пътуване до дома, „Зайду и Абделге предложили две камили на [бог] Душара.“ Векове наред Путеоли е бил основното пристанище за влизане на лъвове, щрауси, слонове и други зверове, обречени да забавляват тълпите по арените на Рим, посочва Стефаниле - така че защо не и чифт камили?

Терпстра казва, че набатейското присъствие в Путеоли е било комбинация от подслушвателен пункт и бюро за насърчаване на търговията. Това помагало на новопристигащите набатейски търговци да натрупат познания за местните порядки, от което се нуждаели, за да сключват най-добрите сделки. Същевременно уверявало римските търговци, че набатеите са надеждни партньори, които няма вероятност да изчезнат през нощта с тяхната хазна. „Те не били там, за да се наслаждават на морския бриз или гледката“, казва Терпстра. „Важна била търговията.“

Стефаниле и колегите му в момента провеждат разкопки в Путеоли с надеждата да открият останалата част от руините на храма, които според археолога са под 0,3 - 0,6 м пясък. Изследването може да помогне да се отговори на други въпроси за съдбата на древното морско пристанище, като например защо толкова много сгради изглежда са били оставени на бавно надигащите се вълни, вместо да бъдат преместени, когато градът е започнал да потъва. „Те са имали време да преместят хората“, казва Стефаниле. „Защо просто са оставили всичко там?“