Драгоманското блато - орнитологичната и биологична съкровищница на България

България Природа • от

Карстовият комплекс “Драгоманско блато” е най-голямата по площ влажна зона с международно значение в България и местообитание на редица редки и защитени растителни и животински видове. Но то е и най-голямата карстова влажна зона в Европа.

Изглед над Драгоманското блато, 2022 г.

Изглед над Драгоманското блато, 2022 г.

© Снимка: Община Драгоман

Комплексът е единствен по рода си в България и сред малкото подобни на Балканския полуостров. Той обединява едни от последните останали карстови блата в страната и представлява изключително интересно съчетание от три вида карстови форми на релефа, каквото са Драгоманското блато, Чепън планина и хълмовете Три уши.

Карстовият комплекс “Драгоманско блато”, простиращ се върху 14 967 ха (4 000 дка), става 11-тата българска територия, която през 2011 г. е включена в списъка на Рамсарската конвенция (1971 г.) за влажните зони с международно значение (1). Това е най-голямата естествена карстова влажна зона в Европа.

1. Рамсарските места в България са 11 с обща площ 35 273 ха. Това са Комплекс “Беленски острови”, Остров Ибиша (в Дунав), Езеро Сребърна, Дуранкулашко езеро, Шабленско езеро, Комплекс “Поморие – Поморийското езеро и устието на река Ахелой”, Атанасовско езеро, Бургаско езеро, Защитена местност “Пода” и залива Форос, Комплекс “Ропотамо”, Драгоманско блато.

Карстовият комплекс “Драгоманско блато” с Чепън планина, част от Западна Стара планина, се намира в административните граници на Област София, като попада в границите на три общини - Драгоман, Сливница и Костинброд. Най-високата точка на карстовия комплекс е връх Петровски кръст (1206 м).

Биоразнообразие

Драгоманското блато и влажните ливади около него съхраняват редки, ендемични и впечатляващи видове, включително два вида насекомоядни растения - алдрованда (Aldrovanda vesiculosa) и обикновената мехурка (Ultricularia vulgaris), ниска теменуга (Viola pumila), шахматовидна ветрица (Fritillaria meleagroides), гигантски живовлек (Plantago maxima) и др.

Намира се на миграционния път на птиците Via Aristotelis, на 701 м н.в. Тук се срещат около 240 вида птици, 130 от които гнездят и отглеждат поколението си в блатото. Сред тях са колонии на голяма бяла чапла, сива чапла и ръждива чапла, голям воден бик, малък воден бик, белоока потапница, ливаден дърдавец, патици, гмурци, шаварчета, сив жерав и др.

Бозайниците са представени от 23 вида, включително застрашените лешников сънливец, горски сънливец, оризищна мишка и видра. Има 10 вида влечуги, два от които са жълтоухата водна змия и защитената в световен мащаб обикновена блатна костенурка. Земноводните са 9 вида - 7 вида жаби (включително световно застрашената жаба дървесница) и два вида тритони (малък тритон и балкански гребенест тритон).

От всички животни, живеещи в блатото 188 вида са строго защитени, като от тях 43 вида са включени в Червената книга на България.

И докато във водите на Драгоманското блато плува сребриста каракуда, склоновете на Чепън планина са царство на вълци и... рисове.

Чепън планина

Чепън представлява дълго и тясно карстово възвишение, с главно било, протисращо се на 18 км дължина и между 2 и 3 км ширина. Изградено е предимно от юрски варовици, както и от скали с кредна и триаска възраст. Най-високата точка е връх Петровски кръст (1206 м). Южните и югозападни склонове са скалисти, а северните полегати. Билото е гребеновидно и с малки заравнености. На изток се снижава и образува седловина при с. Раяновци, която разделя възвишението на две половини – западна (Драгомански Чепън) – по-масивна с остро било и стръмни склонове и източна ( Мургашки Чепън) със заоблено било и полегати склонове. Преобладат храсти и тревиста растителност, а горската е слабо представена по северните склонове.

Варовиковата Чепън планина е дом на различни редки и ендемични растителни видове.

Варовиковата Чепън планина е дом на различни редки и ендемични растителни видове.

© Туристически информационен център - Драгоман

Варовиковата Чепън планина съхранява изключителни редки и ендемични растения като сръбско звънче (балкански ендемит), урумаво лале (български ендемит), теснолистен божур, горска съсънка, нисък бадем, вилмотианов клин, кримско зайче грозде, български миск, алпийски кахрис, обикновена пърчовка, критски чистец и много други. Тук намират убежище редки видове птици (орел змияр, белопашат мишелов, тръстиков блатар, черен кълвач и др.), прилепи, влечуги, насекоми.

(Не)защитената територия и биоразнообразието

Поради значимостта си, блатото и влажните ливади около него попадат изцяло в границите на защитената зона “Драгоман” за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, и частично в защитената зона Орнитологично важно място “Влажни ливади Раяновци” за опазване на дивите птици – и двете зони са част от общоевропейската екологична мрежа Натура 2000. Но Драгоманското блато не е обявено за защитена територия по Закона за защитените територии на България, което на практика го оставя без защита от държавата.

Драгоманското блато в миналото и днес

След 30-те години на XX век Драгоманското блато е пресушено чрез изграждането на 11 отводнителни канала и помпена станция. В резултат на неговото унищожаване, България губи редки видове растения и птици, тъй като те се срещат само тук.

През 90-те години изпомпването на водите е прекратено и постепенно блатото започва да възстановява естественото си екологично състояние. Чрез труда на доброволци и дарителски кампании, от 2005 г. насам СДП Балкани изгражда и поддържа посетителска инфраструктура, чрез която тази уникална влажна зона става достъпна и често е посещавана от природолюбители, включително ученически групи и студенти, които на място се запознават със значението на влажните зони за биоразнообразието.

През 2020 г. голям пожар унищожава около 80 % от растителността в Драгоманското блато. Земноводни, влечуги, безгръбначни животни, вероятно и дребни бозайници загиват в бушуващата огнена стихия. Бедствието обаче се случва през януари – извън размножителния сезон, което би унищожило гнездата и малките на водолюбивите птици. Но пожарът съвпада с изключително сухата зима, а без вода и растителност птиците, мигриращи по пътя Via Aristotelis, не биха имали място за почивка и храна, а гнездящите видове възможност за създаване и отглеждане на потомство.

Ала природата започва да се възстановява много бързо. Тръстиките, папурът и камъшът прокарват още същата пролет, което осигурява острови зеленина за пристигащите ята.

Днес екологичното състояние и видовото разнообразие на Драгоманското блато са “напълно възстановени”, казва Лидия Банкова, заместник-кмет на Община Драгоман.

Пожарът обаче унищожава по-голямата част от посетителската инфраструктура (мостове, наблюдателна кула и други съоръжения), които до днес остават невъзстановени.

Пожарите в блатото не са необичайно явление. Случвали са се в миналото, вероятно ще се случват и в бъдеще. Ето защо въпросът трябва да бъде решен генерално с изграждането на устойчива на природните стихии и безопасна за туристите и природата посетителска инфраструктура, казва Банкова.

На 2 февруари 2022 г. - Световният ден на влажните зони, в Община Драгоман се провежда работна среща между директора на РИОСВ-София Ирена Петкова (инициатор на срещата), кмета на Община Драгоман Андрей Иванов и заместник-кметовете Емилия Милушева и Лидия Банкова, заместник-министъра на околната среда и водите Тома Белев, биологът и представител на СДП Балкани Петко Цветков, хидробиологът Иван Христов от WWF България, експерти от РИОСВ и др.

Поводът за срещата са изминалите две години от пожара през 2020 г., без да бъдат възстановени изгорелите в огъня съоръжения - “период, който лишава хиляди почитатели на биоразнообразието и влажните зони от възможността да посетят и усетят магията на този природен феномен”, се казва на сайта на Община Драгоман, като се допълва че “Община Драгоман има разработен, съгласуван с всички институции проект, с налично и валидно разрешение за поставяне на съоръжения (кули за наблюдение на птиците, павилиони, информационни табели, мостове, пътеки и т.н).”

Причината да се не пристъпва към реализирането на проекта е липсата на средства, казва Банкова, като допълва, че неговата парична стойност към 2020 г. е около 400 000 лв.

И докато Общината търси финансиране по различни европейски програми и проекти, Драгоманското блато все още не е обявено за резерват или защитена местност по Закона за защитените територии, който цели тяхното опазване и съхраняване като национално и общочовешко богатство, способстващо за развитието на културата и науката, както и за благополучието на обществото. Този закон би защитил Драгоманското блато чрез въвеждането на ясни правила за това какво е позволено и какво не може да се извършва в границите на защитената територия, както и да бъде търсена наказателна отговорност при нарушаването им, включително разследване на причините за пожари например.

А изграждането на солидна и безопасна туристическа инфраструктура би направило Драгоманското блато отново достъпно за всички, които искат да посетят тази уникална природна съкровищница на България.

Като резултат от срещата, проведена на 2 февруари, МОСВ поема ангажимент да търси финансиране за реализацията на общинския проект за изграждането на устойчива посетителска инфраструктура, казва Лидия Банкова.

В случай че това не се случи, остава вариантът за възстановяването и поддръжката на дървени мостчета с дължина 300 м и интерпретационни табели в района на Драгоманското блато. Според заявлението, подадено от СДП Балкани към Община Драгоман за предоставяне за безвъзмездно ползване на част от общински имот - едноетажна сграда, използвана и стопанисвана от СДП Балкани от 2008 г. насам за целите на създадения в него Център за опазване на влажните зони „Драгоманско блато“, СДП Балкани поема ангажимент да осигури 46 000 лв. дарителски средства, събрани след пожара през 2020 г., като с тях възстанови инфраструктурата и достъпа до атрактивни места на Драгоманското блато.

Видео: Рамсарски места в България - Драгоманско блато, YouTube, @За Да Остане ПРИРОДА