Додо са били бързи и мощни, а не бавни и тромави, разкрива ново изследване

Разглеждайки ранните записани описания и илюстрации на додо (Raphus cucullatus) и сродния му вид Pezophaps solitaria, изследователите развенчават погрешните схващания за емблематичните създания, пише Live Science. Оказва се, че изчезналите птици са били мощни и бързи, според проучване, публикувано в Zoological Journal на Linnean Society.

“Според малкото писмени сведения за наблюдения на живи додо, това е било бързодвижещо се животно, което обича гората“, казва в изявление авторът на изследването Марк Йънг, изследовател и професор в Университета в Саутхемптън, Великобритания.

Додо е първият засвителстван пример на животно, изчезнало поради действията на хората. Когато нидерландски моряци пристигат на Мавриций през 1598 г., той гъмжал от “възхитително закръглени, нелетящи птици, високи около 1 м и тежащи около 20 кг”, според Природонаучния музей на Оксфордския университет (OUMNH). Докато нидерландците колонизират острова, те въвеждат хищни инвазивни видове, изсичат гори, унищожават гнездата на додо и ловуват птицата. По-малко от 70 години по-късно видът вече не съществува; последното съобщение за наблюдение на додо е от 1662 г., според OUMNH.

През следващите векове историята на додо става еволюционен предупредителен символ, а името му се използва като синоним на тромавост. Според този разказ, тъй като додо не е имал естествени врагове на Мавриций, е станал голям и е загубил способността си да лети. Липсата на хищници също го направила твърде доверчив към новопристигналите хора на острова.

Част от проблема е, че първите записани споменавания на додо били объркващи, непоследователни и ненадеждни (в ранната литература са описани и няколко митологични птици), така че учените всъщност не са били наясно кой вид от представените за додо действително е съществувал.

За да изяснят това, авторите на изследването проследяват записаните съобщения на свидетели на живи птици додо и ранни таксономични описания на видовете, и отделят фактите от измислицата. Така те откриват, че докато много от тези същества са измислени, Pezophaps solitaria, например – вид, който е тясно свързан с додо и който някои смятат за митологичен – действително е съществувал и е живеел на остров Родригес в Мавриций.

Те също така идентифицират емблематичен „типов екземпляр“ - единственият запазен екземпляр, който служи като еталон за вида. Използвайки това, те установяват, че и додо, и P. solitaria са членове на семейство Гълъбови.

„Доказателства от кости на екземпляри сочат, че сухожилието на додо, което затваря пръстите на краката му, е било изключително мощно, аналогично на [тези на] катерещите се и бягащи птици, които съществуват днес“, казва съавторът на изследването Нийл Гостлинг, еволюционен биолог от Университета в Саутхемптън. “ Тези същества са били идеално адаптирани към околната среда.“

Разбирането на характеристиките и поведението на додо може да изясни ролята, която е играел в екосистемата си и дори може да помогне за защитата на съществуващите застрашени птици, се казва още в изявлението на авторите.

В момента учените от Colossal Biosciences се опитват да върнат емблематичните нелетящи птици с надеждата да ги въведат отново в Мавриций, за да стабилизират екосистемата. Същата компания се опитва да върне и вълнестия мамут.