Добри Войников - възрожденският учител, положил основите на българския театър

България

На 22 ноември 1833 г. в град Шумен е роден Добри Попов Войников. След като завършва образованието си, той е учител през целия си живот, като полага и основите на българския театър. Автор и режисьор е на редица исторически и комедийни пиеси. Най-известната от тях е “Криворазбраната цивилизация” (1871), смятана за най-добрата българска комедия до началото на XX век.

Добри Войников (1833 - 1878), роден в град Шумен, Османска империя, починал в Търново, Княжество България.

Добри Войников (1833 - 1878), роден в град Шумен, Османска империя, починал в Търново, Княжество България.

© Wikimedia Commons / Franz Bauer

В родния си град Добри Войников учи при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Учи цигулка при унгарския емигрант Михай Шафран, който пък основава първия български оркестър. В него Добри Войников участва като цигулар от 1851 г. Свири също на флейта, китара и пиано. След като завършва френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград, работи като учител до края на живота си.

В периода 1858 – 1864 г. е учител в родния си град, където започва и обществено-политическа дейност в борбата за българска църковна независимост. Добри Войников въвежда в учебната програма предметите „Българска история“ и „Нотно пеене“. Съставя учебници по българска история, българска граматика и издава христоматия. Сформира ученически хор през 1859 г., ръководи оркестър и преподава частни уроци по цигулка, флейта и китара. През 1861 г. Войников наследява Михай Шафран като ръководител на оркестъра.

Емигрира в Браила, Румъния, където е учител до 1870 г., а след това и в Гюргево до 1873 г.

Добри Войников издава антология на френската литература „Сборник от разни съчинения“ (1860), „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874).

В Браила организира българска любителска театрална група с оркестър (1865). Пише пиеси, както и музиката към тях. В румънския град става директор на първоначалното българско училище, което под негово ръководство прераства в класно. През 1867 – 1870 г. издава вестник „Дунавска зора“. Той е един от учредителите на Българското книжовно дружество (1869), чийто приемник е Българска академия на науките (1911).

След като приема руско поданство, Добри Войников се завръща в Шумен през 1874 г.

По време на Освободителната война е управител на сиропиталище в Търново. Умира от тиф на 27 март 1878 г., в същия месец след подписването на Санстефанския (предварителен) мирен договор. Гробът му се намира до този на Уста Колю Фичето в парк „Дружба“ във Велико Търново.

“Криворазбраната цивилизация”

През 1871 г. в Букурещ Добри Войников публикува “Криворазбраната цивилизация” - сатирична пиеса с фолклорни мотиви в пет действия, която осмива начина на възприемане на чуждестранните модни течения. Поради актуалността на темите, които засяга, тя продължава да се поставя на сцените на театрите ни и днес. През 1974 г. Българска национална телевизия представя едноименния телевизионен мюзикъл по Добри Войников с участието на Георги Парцалев и Георги Калоянчев, под режисурата на Хачо Бояджиев.

Славно, честно и почтено
за младите в днешньо време
да са държат у своето
прадедно народно име.
Младите, що са предават
в лъскавата цивилизация
смешни пред света се правят,
лекоумност ги назначя.

Секи момък, сяка мома
от рода си да залюбва:
таз любов за тях е сама,
що природно ги събира.
Да сме верни в секи случай
на народний си обичай:
чуждото за нас е странно,
че за други е скроено.

Финална песен, "Криворазбраната цивилизация" (1871)