Добър газ, лош газ

Природа

Горите ли природен газ, ще стоплите дома си. Оставите ли го да изтича от кладенците, разработвани чрез фракинг, или от топящия се лед, ще стопли цялата планета.
Текст: Мариан Лавел; Снимки: Марк Тийсън
Текст: Мариан Лавел; Снимки: Марк Тийсън

Галерия | Добър газ, лош газ

Вижте 13 снимки

Последните слънчеви лъчи се процеждат през заснежените смърчове покрай езерото Голдстрийм близо до Феърбанкс, Аляска.

Застанала върху замръзналото езеро, Кейти Уолтър Антъни е вперила поглед в черния лед и белите мехурчета в него. Малки и големи, в множество пластове, те се простират във всички посоки. Уолтър Антъни, еколожка в Университета на Аляска във Феърбанкс, хваща тежък прът за разбиване на лед. Един дипломант държи запалена клечка над един голям мехур. Уолтър Антъни забива пръта в него. Газът, излитащ от кухината, се запалва с „пуф!“ и я стряска. „Моята работа е най-опасна – обикновено се запалвам“ – казва тя с усмивка.
Пламъците потвърждават, че мехурчетата съдържат метан – основната съставка на природния газ. Като ги брои и измерва, Уолтър Антъни се опитва да изчисли колко метан се отделя от милионите езерца, които понастоящем заемат почти една трета от района на Арктика. През последните десетилетия арктическата област се затопля много по-бързо от останалата част от планетата и с топенето на замръзналия подпочвен слой старите езера са се разраснали и са се образували нови. Метанът излиза на мехурчета от калните им дълбини по начин, който е трудно да се измери, докато първият прозрачен есенен лед не улови в моментна снимка емисиите от цялото езеро. Уолтър Антъни върви по този лед – в Аляска, Гренландия или Сибир. Някои езера, казва тя, имат „горещи точки“, където метанът бълбука толкова силно, че никога не се образува лед и там остават отворени дупки. „От една малка дупка могат да се отделят по 10–30 литра метан на ден и това продължава през цялата година – казва тя. – После човек осъзнава, че има стотици дупки като тази, в милиони езера.“

Декември 2012

Вижте повече

Декември 2012