До момента COVID-19 генерира 8,4 милиона тона пластмасови отпадъци

Цивилизация Природа

В момента в света се случват две основни неща: първо - планетата се топи и второ – през последните две години всичко на нея се върти около разболяването.

Пандемията от COVID-19 допринася за замърсяването на планетата, тъй като изхвърлените предпазни маски затрупват градските паркове и улиците, но те дос...

Пандемията от COVID-19 допринася за замърсяването на планетата, тъй като изхвърлените предпазни маски затрупват градските паркове и улиците, но те достигат и дивата природа, включително океаните.

© Илюстрация: IStock

Оказва се, че тези два огромни проблема се комбинират, за да създадат трети, който заплашва да подкопае напредъка ни в справянето със затоплянето на климата и пандемията. Между началото на ковид кризата и края на август 2021 г., около 8,4 милиона тона пластмасови отпадъци, свързани с коронавируса, се добавят към зашеметяващата купчина пластмасов боклук на човечеството.

Търсенето на лични предпазни средства предизвика поставянето на пауза или направо изтеглянето на законодателството за забрана на пластмасите за еднократна употреба. Всъщност, очакванията са да бъдат изхвърлени 11 милиона тона пластмасови отпадъци, заплашващи морски животи, убиващи пингвини и дори потенциално разпространяващи COVID-19. До края на годината 34 000 тона от тях ще са достигнали океана, пише IFLScience.

„Пандемията от COVID-19 доведе до повишено търсене на пластмаси за еднократна употреба, което задълбочава и без друго излезлия извън контрол проблем с пластмасовите отпадъци“, показва нов доклад, публикуван този месец в PNAS.

„Тук използваме нашия MIT General Circulation Model ( MITgcm), за да определим количествено въздействието на пандемията върху изхвърлянето на пластмаса“

Авторите на доклада предвиждат, че „значителна част от пластмасовите отпадъци ще се озоват на плажа и на морското дъно, но също и в Арктика, където ще се образува постоянна зона на натрупване на пластмаса“.

MITgcm представлява сложна програма, която моделира динамиката на океана и атмосферата. Тя създава „виртуална реалност“, която „симулира как морската вода се движи, тласкана от вятъра, и как пластмасите плуват по повърхността на океана“, пояснява водещият автор на доклада Янсу Джанг.

Симулацията разкрива, че повечето от пластмасите ще се уталожат по плажовете и на морското дъно. А и двете зони вече се задушават под тежестта на нашето пластмасово замърсяване. Но поради начина, по който океанските течения се държат, вероятно известно количество ще остане да циркулира в океана, или да се окаже в това, което изследователите наричат „задънена улица“ за пластмаса. А тази задънена улица е Арктическия океан.

„В океана съществува много последователен модел на циркулация и затова можем да изградим собствени модели, които възпроизвеждат движенията на океана – това е просто физическа океанография на този конкретен момент“, допълва съавторът на изследването Амина Шартъп. „Знаем, че ако отпадъците се изхвърлят от азиатските реки в Северния Тихи океан, част от тях вероятно ще се озоват в Северния ледовит океан – един вид кръгов океан, който може да прилича малко на устие, натрупващ всякакви неща. които се освобождават от континентите."

А отпадъците определено се отделят от азиатските реки.

Проучването установява, че те са източник на почти три четвърти от изхвърлянето на пластмаса в океана. Но явлението не се дължи на факта, че Азия има повече случаи, отколкото други места. Северна и Южна Америка всъщност има по-висок общ брой, посочват учените. Това, което проучването установява, е, че по-голямата част от отпадъците от пандемията идват от болници, а проблемът произтича от установената криза в развиващите се страни.

„Когато започнахме да правим нашите изчисления, бяхме изненадани да открием, че количеството медицински отпадъци е значително по-голямо от количеството отпадъци от физически лица и голяма част от тях идват от азиатските страни, въпреки че това не е мястото с най-много COVID-19 случаи“, обяснява Шартъп. „Най-големите източници на отпадъци са болниците в райони, които се борят с управлението на отпадъците още от преди пандемията; те просто не са пригодени да се справят със ситуация, в която има повече отпадъци.”

За да се противопоставим на този проблем, имаме нужда от големи промени: „Иновативните технологии трябва да бъдат насърчавани“, се казва още в документа. Трябва да намерим по-добри методи за „събиране, класификация, третиране и рециклиране на пластмасови отпадъци“. Също така, на дневен ред трябва да бъде търсенето на по-екологични материали, заедно с огромна актуализация на управлението на медицинските отпадъци в развиващите се страни.

„Свързаната с COVID-19 пластмаса, е само част от по-големия проблем, пред който сме изправени в XXI век: пластмасовите отпадъци“, казва Джанг. „За да го решим, са необходими много технически подобрения, преход на икономиката и промяна на начина на живот.“